Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (16)

Петнайсета глава
Нейно величество спасява деня един вид

14:00 ч. Залата на кметството в село Графтън Ъндъруд. Резултат от гласуването на жителите на Графтън Ъндъруд относно това кой да седи на обяда до кралицата, след като от другата й страна ще е викарият.

С Марк влязохме в залата на кметството през различни врати, малко нещо крадешком, за да не привличаме внимание. Мама говореше в микрофона на сцената.

— Уважаеми лорд почетен кмет и лорд наместник на Нейно Величество — подхвана притеснено мама с треперещ глас, много различен от обичайния й непринудено командаджийски тон.

— Възразявам! — скочи на крака Мейвис Ендърбъри. — Трябва да е наместник, не лорд наместник.

— О, боже твой, безкрайно съжалявам. — Мама сериозно беше излязла от релси. — Но сега давам думата на местния господар на моретата и капитан на неустрашимия кораб на Графтън Ъндъруд: адмирал Дарси! — избъбри мама и се сниши на мястото си напълно разбита.

Бащата на Марк, висок и още красив в адмиралската си униформа, отиде на сцената с отсечена крачка.

— Така. Да продължим. Разположението на местата за сядане — изрече той с гръмовен глас. — Щастлив съм да съобщя, че от лявата страна на Нейно Величество ще седи, разбира се, викарият, а от дясната, в резултат на нашето гласуване…

Вълна от развълнувано шушукане премина през залата, когато Адмирала извади плик със старомоден тъмночервен восъчен печат.

— Отдясно на Нейно Величество… — На лицето му цъфна разнежена усмивка. — Ще седи жена, работила през целия си живот неуморно за това село и чиято сьомга по кралски толкова ни се услажда от десетилетия: госпожа Памела Джоунс.

— Протестирам! — отново скочи на крака Мейвис Ендърбъри с гневно изкривено лице под подобната на шапка прическа. — Ако обичате, може ли за момент да не мислим за себе си, а за върховния водач на нашата църква и държава: Нейно Кралско Величество. Бихме ли искали избраният ни представител, който ще се отърка от дясната страна на Нейно Величество и ще влезе в разговор с нея, да е изразител на нашата почтеност и преклонение пред семейните ценности? Или ще предпочетем майка на неомъжена бременна дъщеря прелюбодейка, която не знае кой е бащата и нищо чудно един от кандидатите да е чернокож?

Настана силен ропот, когато Мейвис се втренчи право в мен, с което призова всички да ме зяпнат. Марк се отправи към микрофона, но селото вече беше взело думата.

— Срамота, Мейвис — викна чичо Джефри. — Що за расистки небивалици? А Бриджет е едно прекрасно момиче с прекрасни големи…

— Джефри! — скръцна му със зъби Уна.

— Я вижте Джоана Лъмли — скочи прав татко.

Всички почтително замълчаха.

— Джоана Лъмли беше самотна майка и години наред не назоваваше бащата на детето си.

— Добър пример, чудесна жена е тя — закима Пени Хъзбъндс-Бозуърт.

— Самата истина, произхожда от семейство на военни — потвърди Адмирала.

— И Дева Мария не е знаела кой е бащата — обади се обнадеждена мама.

— Напротив, знаела е — възрази викарият. — Бил е Бог.

— Да, но бас ловя, всички в селото са шушукали, че е Архангел Гавраил — подхвърли татко.

— Или Исус — добавих услужливо.

— Исус е бил бебето! — кресна Мейвис Ендърбъри.

— Става дума за хорските клюки — уточни татко кротко, но твърдо. — А да се клюкарства, не е редно.

Марк скочи на сцената, превключил на адвокатска вълна.

— Господин Колин Джоунс улучи самата същина — заговори гневно той. — Живеем в страна, някога прочута с ценностите си и все повече заливана от селски клюки под формата на медийна информация. Ала тук, в тази зала, вашето непоколебимо отхвърляне на опит за дребнава злоба показа какво е означавало някога и все още трябва да означава да бъдеш британец.

Раздаде се общ, макар и смътен шум, изразяващ самодоволство.

— Вижте самата кралица — продължи Марк. Всички седяха нащрек, подобни на сурикати.

— Спомнете си какво изтърпя тя от таблоидите, когато семейството й беше затънало в объркване и изневери. Имаше поведение на истински войник, продължи да обича семейството си: лоялно, почтено, съвестно, но пластично и подвижно, каквито трябва да бъдат всички семейства и общности. Неизбежно е да се увличаме по блясъка на еволюиращия свят. Ала трябва да съхраним корените си, да сме упорити, силни, почтени, издръжливи, а не осъждащи. Казвам ви всичко това не само като син на това село, но и — той погледна към мен и се усмихна — … като бащата…

Раздаде се дружно ахване.

— Да, да… Който и да се окаже биологичният баща, а ние не знаем още, аз съм бащата на бъдещото най-ново внуче на Графтън Ъндъруд.

Всички заръкопляскаха.

— Дами и господа — каза Адмирала, видимо разчувстван, но овладян, — може да е противоконституционално, но нека проведем ново гласуване. Да вдигнат ръце всички, които са „за“ Памела Джоунс да седне до Нейно Величество по време на обяда след церемонията.

Присъстващите до един вдигнаха ръце, включително и Мейвис.

— Процедурата е проведена. Памела Джоунс ще седи отдясно на Нейно Величество.

Прозвучаха одобрителни възгласи и аплодисменти. И тогава най-внезапно адмирал Дарси се обърна към Марк и го прегърна.

— Ти да видиш — зяпна чичо Джефри.

Старият адмирал се бореше с бликналите емоции.

— Обичам те, синко — промълви той. — Винаги съм те обичал.

— И аз те обичам, татко.

— Така. Много добре. Да продължим.

Както каза Марк в колата, след като най-сетне се спасихме от всички сълзи и прегръдки:

— Цялата ситуация беше толкова невъобразима, че беше много трудно за когото и да било да остане здраво стъпил в реалността.

Но пък е хубаво да имаш такава споделена история. Та, сега разбираш, Били, защо за мен означава толкова много ти да помниш какво каза Марк в онзи ден. Светът, в който ще навлезеш, ще е различно море, в него се вдига голям шум колко харесвания имаш във Фейсбук и кой какво знае; всички по-скоро демонстрират, отколкото да споделят своите тъга, страхове и истински чувства; „харесването“ е за най-популярните, най-богатите, най-красивите, а не за най-човечните, за най-верните приятели. Ти си Новото поколение на Графтън Ъндъруд. Преди да си се усетил, с Марк ще устройваме бюфети с пуешко къри, брънчове с караоке и ще се опитваме да те съберем с внучката на Уна Алкънбъри.