Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (3)

Втора глава
Кръщенето

Събота, 24 юни

14:45 ч. Паркинг, църквата „Недър Стъбли“, Глостършър.

Добре. Така. Всичко е супер. Минали са само петнайсет минути от определения за кръщенето час, а нищо не започва точно навреме, нали? Ще бъда ведра, спокойна и изпълнена с достойнство. Във всеки миг на неловкост ще си задавам въпроса „Как би постъпил Далай Лама?“. И после ще направя точно същото.

 

 

Слязох от колата и попаднах сред живописния летен пейзаж на Котсуолд: древна църква, рози, аромат на окосена трева, тежки надвиснали листа. Тишината бе нарушавана само от песните на птици и жуженето на пчели. Беше красота, каквато съществува само в Англия в онзи ден на годината, когато грее слънце и всички са в паника, че това няма да се случи повече чак до следващата година.

Поех с несигурна крачка към църквата, леко разтревожена, че никой не се мяркаше наоколо. Нямаше как да са започнали кръщенето без кръстницата, нали? Внезапно се раздаде рев от хеликоптер. Заковах се на място с развети рокля и коса, загледана в снижаващата се машина. Досущ като във филм за Бонд, без хеликоптерът да докосне земята, Марк Дарси скочи навън и пое към църквата, а шумното му превозно средство се отдалечи и изгуби.

Опитах се да си възвърна равновесието, доколкото е възможно, когато ходиш на високи токове по трева, и разцепила секундата, прекрачих прага на църквата. Казах си, че всичко ще е абсолютно безгрешно, тъй като се бях върнала на идеалното си тегло и всички щяха да ме видят преобразена. Изпитах познато прималяване, като зърнах високата изправена фигура на Марк пред купела. Докато вървях напред по пътеката, ясно дочух Козмо да казва:

— Тя да не е болна? Талията й е като на насекомо. И къде са се дянали… сещаш се де… циците?

Когато застанах до кръщелния купел, викарият рече:

— Така, като че най-сетне можем да започнем. — После измърмори под носа си: — Че ме чакат още три такива кошмара този следобед.

— Бриджет, къде зачезна, дявол го взел? Къде е Шацър? — просъска Магда, при което Моли, най-новото ми кръщелниче, се разпищя. — Ето, вземи я — връчи ми Магда бебето. Миришеше така сладко на бебешка пудра и мляко. Успокоена, тя се гушна в циците ми — които между впрочем ОЩЕ СА СИ ТАМ — и спря да реве.

Марк отбеляза присъствието ми само с безпощаден мигновен поглед.

 

 

Всъщност самото кръщене мина по вода. Достатъчно често съм го правила, че да владея ролята си до съвършенство. Ала непосредствено след него, вместо да излезе заедно с останалите навън, Марк изчезна нанякъде.

 

 

На приема се натъкнах право на групичка Самодоволни Майки.

— Австралийските бавачки не са стока, постоянно пишат есемеси.

— Вземи си източноевропейка. Аудрона е завършила аеронавтика в Университета на Будапеща.

— О, вижте, ето я Бриджет! — изгука Мъфти. — Всеобщата любима кръстница!

— Колко станаха с това, Бриджет? — попита Каролайн, като поглаждаше наедрелия си корем.

— Четиристотин трийсет и седем — отвърнах бодро. — Трийсет и осем с последното! О, трябва да изприпкам да…

— Редно е вече да си имаш и свои, Бриджет — рече Уони. — Времето лети.

За секунда ми се мярна видение как сграбчвам Уони за ушите и й изкрещявам: „Да не мислиш, че на мен не ми е минавало през ума?“, но не направих подобно нещо, защото по една ирония, както тъй често през последното десетилетие, не исках да я засегна.

— Искаш ли да ми пипнеш корема? — обади се Каролайн и го изпъчи пред мен.

— По-добре не, благодаря.

— Стига де, докосни го, хайде.

— Не, наистина трябва да…

— Пипни го на мига! — изрече бременната неочаквано настървена. — Точно сега тя ме рита!

— А и, честно казано, кой би могъл да я вини? — намеси се притичалата Магда. — Оставете Бриджет на мира, отвратителни плодящи се женища. Завиждате, защото ви се ще като нея да имате кариера и да мачкате чаршафите със сексуални атлети. Ела да си вземеш питие, Бридж.

Тя ме измъкна от камерата за мъчения, после внезапно се закова на място с посивяло лице и прошепна:

— Джереми пак говори с онази жена.

— О, боже мой, Магда. Толкова съжалявам. Той продължава ли с това?

— Да. Отивам да се намеся. Барът е ей там. До след малко.

 

 

Запровирах се през навалицата към бара и попаднах точно пред групичка пийнали бащи.

— За да попадне в някое от училищата „Уестминстър“, като стане на шест, още от тригодишно трябва да започне занимания с частен преподавател.

— Самата истина. Но има още едно препятствие, като стане на единайсет.

— Няма страшно.

— Не и ако не въведат изпит по латински.

— Бриджет! Да не си била болна? Къде са ти шибаните цици?

— Хвана ли си гадже вече?

Успях да си проправя път без инциденти, като кимах и се усмихвах загадъчно. Добрах се до бара и тъкмо си казах, че оттук нататък по-лошо не може да стане, когато установих, че стоя редом с Марк Дарси.

 

 

Разговорът протече както следва.

МАРК ДАРСИ: Здравей.

АЗ: Здравей.

МАРК: Как си?

АЗ: (с несвойствен глас) Много добре, благодаря. Ти как си?

МАРК: Добре съм.

АЗ: Аз също.

МАРК: Хубаво.

АЗ: Да.

МАРК ДАРСИ: Добре.

АЗ: Да.

МАРК: Е, довиждане тогава.

АЗ: Да. Довиждане.

Двамата се обърнахме към различни бармани.

— Чаша бяло вино, моля — казах.

— Мартини с водка — чух Марк да поръчва.

— Голяма, ама голяма чаша.

— Нека е тройно.

— Много голяма.

— И шот уиски с него.

 

 

Стояхме невероятно сконфузени с гръб един към друг. И тогава пияните бащи налетяха Марк.

— Дарсииии! Как си, дявол го взел, стари разбойнико? Какво значеше това късно пристигане, че и с хеликоптер?

— Имах много важна среща във Външното министерство.

Барманът ми подаде виното, отпих гигантска глътка и понечих да се изнижа.

— Е, как ти понася ергенският живот, Дарси? — попита Козмо.

Замръзнах на място. Ергенският живот?

— Ами аз не съм точно… — подхвана Марк.

— Какво си се оклюмал такъв, старче? Джони Форестър още не беше излязъл от съда след бракоразводното дело, и го накаца цяло ято мацки. Мира не му дават. Всяка вечер излиза.

Отново сръбнах яко от виното, а Марк смотолеви:

— Да, разбирам, че нямате представа от реалността какво е да си необвързан на моя житейски етап. Накъдето и да се обърнеш, някой се опитва да ти натрапи заблудена жена не в първа младост, търсеща рицар в лимузина, който да й реши проблемите, били те финансови, сексуални или други. Трябва да тръгвам вече. Бързам.

 

 

Шмугнах се зад един ъгъл и се облегнах на стената, а в съзнанието ми бушуваше вихрушка. Необвързан? Нима се беше разделил с Наташа? „Жена не в първа младост?“ Да не би да говореше за МЕН??? Да не би да мислеше, че това с кръщенето е специално нагласено? Наистина ли си ОТИВАШЕ? Тресях се от объркване и негодувание и бях на ръба да напиша есемес на Шацър, когато се появи Магда, също доста пияна.

— Бриджет! — заговори тя. — Марк е разведен. Разведен! Напуснал е насекомото.

— Току-що научих.

— Да излезем, трябва да го обсъдим незабавно.

Докато се промушвахме покрай бара, чухме пияните татковци да клюкарстват на пълни обороти.

— Ами Бриджет? Така и не разбрах защо тия двамата не се чифтосаха.

— Бяха заедно достатъчно дълго.

— Дали я намира твърде стара, или просто не може да й насмогне в кревата?

 

 

Навън в градината заварихме разнообразна колекция от деца, но нямаше такива, дето да се катерят по дърветата, да играят на гоненица, криеница и прочее детски занимания: всички до едно бяха приковани към някакви електронни устройства. Магда изфуча към тях.

— Зак! Изключи го! На мига! Казах само четиридесет и пет минути.

— Но аз НЕ СЪМ СИ ДОВЪРШИЛ НИВОТОООО!

— Изключи! Веднага! Всички ги изключете! — кресна Магда и с пиянско залитане се втурна да им отнеме устройствата.

— Ама това е АДСКИ НЕСПРАВЕДЛИВО! Ще си изгубя всичките ЖОКЕРИ!

— ХИЧ НЕ МИ ПУКА ЗА СКАПАНИТЕ ТИ ЖОКЕРИ! ДАЙ ТУК ТАЯ ПРОКЛЕТИЯ!

Настана тотален хаос.

— ТИШИНА! — прогърмя глас. — Потър, Роубък, престанете! Да ви видя строени!

Стреснатите момчета, очевидно помислили, че са обратно в училище, се изпънаха в стойка „мирно“.

— Така — рече Марк и закрачи покрай тях, сякаш беше в съдебна зала. — Възмутително поведение. Дръжте се като мъже. Десет обиколки на езерото, всичките. Който се върне пръв — той извади айфона си, — получава „Гневни птици“ за десет минути. Хайде, бегом!

Големите момчета мигом хукнаха като състезателни коне. Малките деца избухнаха в плач.

За момент Марк остана застинал.

— Така. Това го уредихме — промърмори и се отправи назад към хотела.

Арчи, един от многото ми кръщелници, тригодишен, стоеше с оголено коремче и тъжно личице, а долната му устна трепереше. Отидох при него. Той обви шията ми с ръце и усетих нещо да дърпа косата ми.

— Моето вуакче — обясни Арчи.

— Твоето какво? — попитах и опипах главата си. О, да му се не види. В косата ми се беше заплело влакче играчка с още работещ локомотив.

— Аудрона! — викна Магда. — Къде се изпокриха тия шибани бавачки, мамка му?!

— Магда, имам влак на главата!

На преден план цареше пълна лудница, докато по-големите деца още обикаляха езерото като навити на пружина. Накрая бавачките се появиха и отведоха малките на горния етаж. Големите се върнаха от езерото изтощени, но не прекалено изтощени за айфона на Марк. Заболя ме, като видях как се скупчиха около него. Марк Дарси: всяващ респект, без видимо да влага никакво усилие.

 

 

Спомените ми за останалата част от събитието са донякъде объркани вследствие на неограничен приток на алкохол. Май имаше някакъв танц в редица. По-късно група от нас, в това число и Марк, се скупчихме на терасата, като мнозина се бяхме облегнали до стената за опора.

— Противна електроника — мърмореше Магда. — Противният Зак и противните му приятели.

— Това нямаше да се случи, ако го бях изпратил в частно училище — коментира Джереми, като поглеждаше назад към бара, откъдето „онази жена“ го стрелкаше настойчиво с очи.

— В пансион? Та той е на седем години, негоднико! — възмути се Магда.

— Штрувамише жестоко. Чишта проба варварштво — изказах се в нейна подкрепа.

— Аз отидох в пансион на седем години — намеси се рязко Марк.

— И виж какво стана с теб — парира Магда.

 

 

С усещането, че не се владея особено и като нищо може да се катурна в някоя от водните площи, слязох по стълбите към поляната при реална опасност да си счупя глезена и седнах на пейка, обърната към окъпаното от луната езеро.

— Значи жестоко, а? — прозвуча гласът на Марк зад гърба ми.

— Да, жестоко е да изоставиш така дете — отвърнах с бясно разтуптяно сърце.

— А не мислиш ли, че им е полезна малко дисциплина, изпитания, конкурентна среда?

— Всичко това е много хубаво, ако си висок алфа-мъжкар и те бива във всичко, но представи си какво им е на пълничките, или на притеснителните, или на сбърканите. При кого да идат вечер, който да ги смята за прекрасни…

Марк седна до мен.

— … който да ги обича — допълни простичко — такива, каквито са.

Сведох поглед надолу и се помъчих да се взема в ръце.

— Имаш влак в косата.

— Наясно съм с това.

Той се пресегна и измъкна влакчето с едно елементарно движение.

— Нещо друго да се намира там? Какво е това… торта?

Милият, добър, ефикасен Марк. Толкова ми се искаше да го целуна.

— Доста време мина, нали? — промълви той.

— Да. Та кой беше всъщност ти?

— Нямам представа.

— И аз нямам.

— Познавам те от четиридесет години, а да ме убиеш, не мога да си спомня името ти.

Прихнахме — старата шега на татко, заета от селото Графтън Ъндъруд.

Марк ме погледна с онези негови дълбоки кафяви изразителни очи и аз се запитах: „Как би постъпил Далай Лама в тази ситуация?“

Скочихме едновременно като отвързани животни и продължихме в същия дух през цялата нощ в моята хотелска стая.

Неделя, 25 юни

На сутринта още бяхме жадни един за друг, но стоеше и критичният въпрос за храната. Невъзможно беше да се свържем с румсървис.

— Ще ида да взема нещо от бюфета — каза Марк, докато закопчаваше ризата си. — Да не си посмяла да мръднеш оттук.

Когато излезе от стаята, чух мъжки глас в коридора, явно го поздравяваше. Разговорът продължи, стана разгорещен, после внезапно секна. Което беше странно.

Пренебрегнах случката, сгуших се замечтано сред завивките, все още съвсем пияна, и се отдадох на сладостни спомени от изминалата нощ, като се постарах да се аранжирам красиво в леглото за завръщането на Марк.

Вратата се отвори и той влезе с поднос, отрупан с портокалов сок, кафе и шоколадови кроасани.

— Ммм, благодаря ти, влизай, заповядай — измърках.

Той сложи подноса на масичката, но остана прав.

— Какво става?

Марк закрачи из стаята.

— Допуснах грешка — каза.

Умът ми се втурна в спирала: ужас, обреченост, мъка, уязвимост от това, че съм по нощничка, а той с костюм. Не и това! Не и такава страст и близост, мигновено заместени от болка и отхвърляне. Не и докато съм по нощничка.

— Не разсъждавах. Оставих се на емоцията, на радостта да те видя отново. Бях пил твърде много. И двамата бяхме пили. Но не може да има развитие.

— Развитие? Странно описание даваш на чукането.

— Бриджет — промълви той и седна на леглото. — Не мога да го направя. Току-що се разведох. Не съм в състояние за трайна връзка в този момент от живота ми.

— Но аз не съм те молила за това.

— Давам си сметка, но този въпрос несъмнено стои, независимо дали е вербализиран, или не. На твоята възраст аз просто… Би било непочтено от моя страна… Не искам да ти похабя още детеродни години.

 

 

19:00 ч. Моят апартамент.

Божичко. Достигнах датата, на която ми изтече сексуалната годност. Вече не привличам мъжете, защото съм спаружена и безплодна суха шушулка.

19:01 ч. Аз съм токсична. Изпускам лъчение, отблъскващо мъже.

19:03 ч. Да му се не види! Няма да позволя емоциите да влияят на кариерата ми. Аз съм професионален продуцент, ще подредя мозъка си да работи по много задачи и да се абстрахира от факта, че след като преспахме, бях отблъсната от любовта на моя… Ама какво ми пука вече за който и да било мъж? Интересува ме само работата.

19:04 ч. Да си бездетна на прага на четиридесетте, е най-трудният период за една жена. Това е биологична спънка, за която съм сигурна, че ще бъде преодоляна в близко бъдеще. Ала в този исторически момент е изтезание — часовникът тиктака все по-шумно, мъжете долавят паниката и си плюят на петите, а дори и да срещнеш някого СЕГА, няма да има време връзката да се развие нормално и бебето да си дойде по естествената логика на нещата.

19:05 ч. Бебета — кхх! Аз съм топ професионалист. Всяка жена си има своите потребности и аз задоволявам моите със зрели контакти, белязани с почти френска елегантност.