Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (17)

Шестнайсета глава
Фалшива бременност

Петък, 16 март

7:00 ч. Моят апартамент. Терминът ми е утре. Много се вълнувам.

Събота, 17 март

21:00 ч. Моят апартамент. Бебето още не се е появило.

Понеделник, 19 март

Бебета: 0

Сряда, 21 март

17:00 ч. Моят апартамент. Бебето още не идва. Чувствам се като детенце, пратено да седне на гърнето, което не успява да го напълни, докато възрастните са в очакване пред вратата на банята с все по-укорителни лица. Може и наистина да съм слон. Може пък при мен да отнеме две години.

Четвъртък, 22 март

16:00 ч. Моят апартамент. Бебето никакво го няма. Вече чувствам дискомфорт: все едно нося в себе си замразен щраус.

Може внезапно да излети отвътре като Пришълеца, да изгризе корема ми, за да си проправи път и да се появи като напълно оформено детенце, което си иска айпада и реве: „Искам само да си довърша нивотооооо!“.

Петък, 23 март

7:00 ч. Моят апартамент.

— Може да си поръчаме къри, а? — казах с надежда на Марк, докато се приготвяше за работа.

— А, не! Никакво къри. Наплаших се за цял живот от горящ стирофом и къри. Защо просто не се съсредоточиш да станеш малко по-… готова?

8:00 ч. Добре. Пак ще си проверя багажа. Може би ми трябва четвърта пътна чанта, от най-малките… О, телефонът!

— Мила, толкова съм развълнувана. Кралицата ще е тук днес следобед. Не мога да повярвам, че наистина се случва. Някакви признаци? Знаеш ли, мислех си как с Марк споменахте името Уилям. Малко е банално, не мислиш ли? Как ти се струва Мадокс? Или ИКСЛОХ? Това е Небесен, четено отзад — напред.

— Супер — отвърнах и надлежно написах ИКСЛОХ на самозалепващо се листче. — Само че не е Небесен, а Холски.

— Не ставай глупава, мила, не е Полски. Пробва ли вече с масло от дроб на риба треска? О, трябва да затварям. Наместникът е тук! Бриджет! Аз наистина ще седя до кралицата!

Неочаквано ми се доплака. Толкова месеци труд и ето че мамината мечта — колкото и налудничава да бе — се сбъдваше.

— Успех, мамо. Наслади се на преживяването. Заслужи си го. Очаровай я така, че да й хвръкне шапката.

9:00 ч. Бебето още го няма. Чувствам се един вид измамница. Ами ако е била фалшива бременност и цялата история… О, боже. Пак телефонът!

Беше Магда със странно хладен тон.

— Предполагам, че Миранда и Шацър са научили първи, макар аз да бях тази, която те подкрепяше отначало докрай, но нали Миранда и Шацър са по-интересни и забавни…

— За какво говориш?

— За бебето. Можеше да ми съобщиш след всичко, което сторих.

— Бебето не е дошло — казах.

— ОООХ! А пък аз си помислих, че си ме задраскала в списъка. Но, Бриджет, ти закъсняваш с цяла седмица вече! Ще се разцепиш на две. Трябва да идеш да ти предизвикат раждане.

— Какъв списък?

— Нали имаш списък за уведомление след раждането? Трябва да ти е готов в пощата. Няма да си в състояние да подготвиш всички имейл адреси с бебе на ръце.

10:00 ч. Магда е права. Не ми трябва да ровя в адреси и да се чудя как да формулирам съобщение, когато съм във вихъра на радостта с новородено.

10:05 ч. Ако предполагаемото бебе изобщо съществува.

12:00 ч. Така. Подредих адресите, кажи-речи, на всички.

Марк и Бриджет със задоволство съобщават…

12:15 ч. Хм, от друга страна… Все още не разгласяваме сред приятелите, че сме заедно, докато не се установи бащинството, за да не нараняваме чувствата на Даниъл.

12:30 ч.

Бриджет има удоволствието да приветства на света…

Пфу, тъпо.

12:45 ч.

Дами и господа. Моля, приветствайте с добре дошъл…

Не, звучи като казано от конферансие на кралско вариететно шоу. Трябва да измисля нещо по-джазово.

13:00 ч.

Изпратено от: БРИДЖЕТ ДЖОУНС

Тема: Бебе!

Момче е! Бриджет Джоунс роди момченце Уилям, Хари, 3,400 кг. И майката, и бебето са съвсем добре.

13:15 ч. Звучи малко банално.

П.П. Бриджет почина при раждането.

13:16 ч. Хи-хи-хи. Добре, „запази“.

13:17 ч. Олеле, боже. Олеле, боже. Взех, че натиснах „изпрати на всички“.

15:00 ч. Пълна катастрофа. И двата ми телефона запушиха от звънене, на всеки четири секунди се разнася сигнал за съобщение. Току-що си отворих пощата: двайсет и шест входящи имейла. „Честито!“

„Това с умирането беше шегичка, нали?“

15:10 ч. Оох! Звъни се на вратата.

15:16 ч. Беше гигантски букет от „Гледай, Британия“. Оох! Пак се звъни на вратата.

15:30 ч. Огромно пухкаво зайче от Миранда, придружено от бележка:

„То е сладко, то е пухкаво и аз ще го сваря!“

Добре. Добре. Само спокойно. Просто ще изпратя още един общ имейл да изчистя недоразумението.

Може би трябва да върна букета, придружен с извинително писъмце. И зайчето. Макар че е много сладко и изобщо не заслужава да бъде сварено.

15:35 ч. Господи, иска ми се телефонът да спре да звъни и да бибитка.

Изпратено от: БРИДЖЕТ ДЖОУНС

Тема: Игнорирайте последния имейл.

Скъпи всички, искрено съжалявам, но истината е, че още не съм родила бебето. Щом настъпи този щастлив миг обаче, непременно ще ви известя!

15:45 ч. Пратих го.

15:46 ч. От друга страна, обаче… Как мога да им изпратя нов имейл, когато бебето наистина се роди? Аз съм като лъжливото овчарче. Никой няма да ми повярва.