Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (15)

Четиринайсета глава
Помиряване

Сряда, 14 февруари

— Какво ти става, защо седиш тук на дъжда? — попита Марк, забързан към мен. Помогна ми да се изправя и взе да съблича палтото си. — За малко съм пропуснал обаждането ти. Бях в съда.

— В съда ли? Ами рисуването ти?

— Тези ужасни боклуци. Не ги споменавай повече. Непрестанно се мъчех да ти се обадя, след като си ми звънила.

— Телефонът ми е в чантата, която остана затворена в банката.

— Чантата ти е затворена в банката?

Той наметна палтото си върху раменете ми.

— Защо си пред входа? Къде са ти ключовете?

— В чантата, която е в банката.

— В чантата в банката. Така, добре. За момента няма да те разпитвам повече. И така! Да се заемаме, работа като всяка друга.

Той блъсна вратата няколко пъти и се опита да превърти бравата, като плъзна кредитната си карта.

— Добре — сигурно се блокира от баркода, но ще действаме така.

Строши страничния прозорец с юмрук и отвори вратата от вътрешната страна.

Подех речта си още на качване по стълбите.

— Толкова се радвам да те видя. Не съм те излъгала. Никога не бих те излъгала. И двата пъти бяха делфинови кондоми. Дадох си сметка, че мозъкът ми е бил промиван през годините от всички неща, които се случиха, от книги за самопомощ при свалки и всякакви съвети за хващане на партньор, от формулата, че пътят към мъжкото сърце е да не изглеждаш особено заинтересувана от него. Че не бива да позволяваш мъжът да знае колко го харесваш, да не си въобрази, че го харесваш, и да…

То се знае, самата врата към апартамента също беше заключена. Марк извади кредитната си карта и я отвори с лекота.

— Да, струва ми се, че тук са налице проблеми със сигурността. Та какво казваше?

— Мислех, че не бива да показваш на стара любов, че още го обичаш, за да не си помисли, че още го обичаш.

Той остана съвършено безмълвен и неподвижен.

— Марк?

— Да?

— Обичам те.

— Обичаш ме?

— Да. И искрено се разкайвам от дън душа.

— Не, аз се разкайвам.

— Не, аз се разкайвам.

— Но вината е колкото твоя, толкова и моя — каза той.

— Не. Вината си е изцяло моя. И сега, когато ще имам дете, осъзнавам — в този случай и за много други, — че не е бивало да реагирам по детински.

— Е, не беше точно по детински — подхвърли той.

— Имаш право. Доста яко пиех като за дете.

— Би било тревожно явление иначе. — Той се усмихна и хвана бутилка вино. — Това за бебето ли е?

— Марк, опитвам се да кажа колко съжалявам, че те нараних…

— Няма логика в това. Аз също те нараних. И двамата трябва да се изви…

— Ще ме оставиш ли да си довърша речта, моля те? — прекъснах го.

— Да.

— Съжалявам.

— Това го отминахме вече.

— Марк, престани. Чуй ме. Престани да бъдеш юрист, престани да бъдеш алфа-мъжкар, просто бъди човек.

За секунда той изглеждаше объркан, сякаш цялата му концепция за собствената му личност отново се сриваше.

— Теб обичам — казах му. — Каквото и да се случи, каквото и да решиш да направиш, за мен винаги ще си само ти. Доста отдавна съм на този свят. От всички хора, които съм срещала през дългия си живот, ти си най-почтеният, най-милият, най-интелигентният, най-чувствителният, с най-дълбока душевност. — Забелязах, че той изглеждаше леко разочарован. — А също така — побързах да добавя — най-секси, най-красив, духовит и очарователен. — Започваше да изглежда истински доволен. — Най-стилен! И най-страхотен в кревата. — Вече определено сияеше. — Ти си човекът, когото обичам най-много в целия свят — продължих, — ако не броим бебето, а от цялото си сърце желая ти да бъдеш негов баща.

Поразсъждавах за секунда.

— Вярно, Шац, Том и Миранда смятат, че имаш ръжен в задника, че си задръстен и със страх от обвързване, че вечно говориш за работа…

— … постоянно съм на телефона, сноб съм и съм емоционално осакатен — добави Марк умърлушено.

— Но те напълно грешат. Истината е, че много те обичам…

— … с няколко корекции може би: по-духовит? По-спонтанен? По-игрив? По-чаровен? По…

— Не — отвърнах. — Харесвам те какъвто си.

— Това си е моя реплика.

Включи се димната аларма.

— Мамка му, кърито.

— Готвила си къри? — смая се Марк и беше истински уплашен. — Честит Празник на свети Валентин впрочем.

— Не, взех го готово от „Розовия слон“. Нима днес е Свети Валентин? Забравих, че съм го сложила във фурната онзи ден да се притопли — повиших глас, за да надвикам димната аларма.

От фурната излизаха талази лютив пушек.

Марк по чудо си спомни кода на алармата и го въведе, като потвърди:

— Да, Свети Валентин е.

После включи абсорбатора и отвори френските прозорци. След като алармата млъкна, отвори фурната. Извади отвътре разтопеното съдче от полистирол с кърито в него.

— Знаеш ли кое е едно от нещата, които най-много обичам у теб, Бриджет?

— Кое? — възкликнах ентусиазирана, като очаквах да бъда похвалена: че съм интелигентна и хубавка примерно.

— Че през всичкото време, откакто те познавам нито веднъж не ми е било скучно с теб.

— О — промълвих и се зачудих дали да не бъдеш скучна е хубаво. В смисъл по скалата на нещата, за които хората може да те обичат.

— Имах няколко близки до смъртта преживявания. Бивал съм подпален — и сексуално в леглото ти, и физически в кухнята ти. Бивал съм тровен. Бивал съм побъркван от страст, бесен, съкрушен, унизен, излаган, възторжен, подгизнал, покрит с торта, втрещен от чудатата ти, но в голяма степен закономерна вътрешна логика, оскърбяван от пияници, вкарван в сценарии с нахлуване с взлом, в сбивания, в ситуации на ръба на закона, в затвор в Третия свят, засрамен пред родителите си, оповръщан, професионално сконфузен, но никога нито за секунда не съм бивал отегчен.

Той забеляза изражението ми.

— Но интелигентна ли съм аз?

— Много, много интелигентна. Интелектуален колос.

— А също хубавка и слаба? — попитах с надежда.

— Много, много хубавка и много слаба. Като изключим, че си напълно сферична. Сферична, но пък храбра. Ти беше абсолютно героична и великолепна през последните осем месеца, справи се сама на фона на всичките безумици. А сега си готова да поемеш риска с мен, чието и да е бебето биологично. Обичам те и обичам нашето бебе.

— Аз също ви обичам и двамата — изрекох с блаженство.

 

 

Беше най-хубавият Празник на свети Валентин. По-късно вечерта поръчахме ново къри и го изядохме пред огъня (огъня в камината). Говорихме ли, говорихме за всичко, което се бе случило и защо се бе случило. Крояхме планове как ще е занапред. Решихме първоначално да останем в моя апартамент, за да не създаваме неразбория.

— Уютен е — отбеляза Марк. — И ми харесва готвенето.

Оказа се, че Марк научил за фиаското в „Гледай, Британия“ от Джереми и разговарял с Ричард Финч и Пери Кампос. Твърдеше, че онова, което са сторили, е формално законно, но — както в крайна сметка признала Пери Кампос — неетично. Каза ми какво трябва да направя, за да си върна работата и отпуска по майчинство.

Имах усещането за лекота и простота, точно както трябваше и да бъде. Беше като завръщане у дома. А после си легнахме. И стана, както би се изразила Миранда. Супер. Щуро. Иха.

— Бременните жени не се чукат така — отбеляза Марк.

— А, правят го, и още как.