Джак Кетчъм
Съседката (39)

XXXIX

А след това седях в леглото и слушах как собствената ни къща спи. Мислех, че ще е невъзможно да заспя, но не бях отчел напрежението и изтощението. Окапах веднага след зазоряването, възглавницата ми беше влажна от пот.

Спах лошо и до късно.

Погледнах часовника и видях, че бе почти обяд. Облякох се и изтичах долу, изгълтах необходимата купичка със зърнена закуска, тъй като майка ми стоеше там и се оплакваше от хората, които спят по цял ден, и докъде ги води това като възрастни — основно затвор и безработица — после се изстрелях през вратата в лепкавото августовско слънце.

Нямаше начин да посмея да отида директно у Чандлърови. Ами ако се бяха сетили, че съм аз?

Изтичах през гората към Скалата.

Малката пирамидка, която бях направил от камъни и долари, си беше още там.

На дневна светлина вече не изглеждаше като жертвоприношение. Изглеждаше като купчина кучешки лайна върху купчина листа. Седеше там и ми се присмиваше.

Знаех какво означава това. Мег не бе излязла.

Бяха я хванали.

Все още беше вътре.

Усетих как ужасно ми прилошава и закуската почти се плъзна обратно в гърлото ми. Бях ядосан, после бях уплашен, а накрая просто бях объркан. Да предположим, че наистина бяха решили, че аз съм вдигнал резето. Или да предположим, че по някакъв начин бяха принудили Мег да им каже.

Какво трябваше да направя сега?

Да се махна от града?

Можеш да отидеш при ченгетата, разсъждавах. Можеш да отидеш при господин Дженингс.

А след това си помислих: „Супер, и какво да му кажа? Че Рут измъчва Мег от месеци и го знам със сигурност, тъй като един вид им помагах?“

Бях гледал достатъчно предавания за полицаи, за да знам какво е съучастник.

И познавах едно хлапе — приятел на братовчед ми от Уест Ориндж — което беше изкарало почти година в юношески изправителен дом, задето се бе напило с бира и откраднало колата на съседа. Според него можеха да те бият, да те дрогират, да те пъхнат в усмирителна риза, ако решат. И те пускаха чак като приключеха с теб.

Трябва да има друг начин, убеждавах се.

Както каза Мег, когато говореше за парите, можехме да опитаме отново. Да го обмислим повече следващия път.

Ако вече не знаеха за мен.

Имаше само един начин да разбера.

Изкатерих се на Скалата, събрах пет от еднодоларовите банкноти и ги пъхнах в джоба си.

След това си поех дълбоко въздух.

И отидох у тях.