Джак Кетчъм
Съседката (26)

XXVI

— Накарай майка ти да те пусне да спиш у нас довечера — започна Дони. — Искам да поговорим за нещо.

Седяхме на моста на улица „Мейпъл“ и правехме жабки с камъчета по водата долу. Потокът беше чист и бавен.

— Какво пречи да си говорим сега?

— Нищо.

Но не каза какво си е наумил.

Не знам защо се противях на идеята да преспя там. Може би защото съзнавах, че така ще бъда някак си по-обвързан с тях. Или просто се досещах какво ще каже майка ми — че в къщата вече имаше момичета и да остана там нямаше да й изглежда особено невинно.

Само ако знаеше, помислих си.

— И Уили иска да говори с теб — продължи Дони.

— Така ли?

— Да.

Засмях се. На представата за Уили, който е измислил нещо, заслужаващо да бъде обсъдено.

Всъщност ме заинтригува.

— Е, в такъв случай, предполагам, ще трябва да дойда, нали? — отвърнах.

Дони също се засмя и запрати камъче, което подскочи три пъти по изпъстрената със слънчеви петънца вода.