Джеймс Ролинс
Лабиринтът от кости (23)

18.

30 април, 20:45

Във въздуха над Еквадор

— Кацаме в Куенка след трийсет минути — обади се пилотът на „Гълфстрийм G650“.

Луната беше увиснала ниско над хоризонта. Грей си погледна часовника. Макар че полетът бе продължил девет часа, поради различните часови пояси щяха да пристигнат само час след излитането си от Рим.

Погледна назад към просторния салон, целия в кожа и скъпа дървена ламперия. Можеше да побере десетина души, но в момента бе само за тях четиримата. Роланд отново се беше заровил в купчина книги, макар че бе прекарал повечето време със забит в дневника на Кирхер нос. Лена му помагаше в проучването — двамата често си мърмореха нещо, доближили глави. Сейчан дремеше през почти цялото време в едно удобно кресло от другата страна на пътеката и сега се обърна с недоволно мърморене.

Грей разбираше изтощението й. Той също бе дремнал четири часа — знаеше, че пак ще се наложи да поддържат диво темпо, след като кацнат в затънтеното градче Куенка високо в Андите. Преди няколко минути се беше свързал с Пейнтър и бе научил, че съдбата на Ковалски и сестрата на Лена остава неизвестна, но че Монк върви по възможна следа. Това означаваше, че Грей може да продължи да следва историческата диря, оставена от отец Кирхер, за да намери изгубения град в джунглата.

Според дневника на Кирхер и анотациите по картата колегата му Николас Стено заминал за Южна Америка и се върнал с приблизителните координати на града. Въпреки вярата на Кирхер Грей още се съмняваше, че този град на древни учители — на Наблюдателите, споменати в древните текстове — наистина е митичната Атлантида. Затова беше посветил остатъка от нощта на свое проучване на историята на този регион.

Някакво движение привлече вниманието му към задната част на салона. Лена идваше напред с книга в ръка.

— Роланд иска да ти покажа това преди да кацнем — каза тя.

Седна на седалката срещу Грей и постави книгата на малката масичка помежду им. Отвори на страница с изображение на камък с гравиран върху него лабиринт. Беше същият като позлатения лабиринт от дневника на Кирхер — символ, който се среща по целия свят на различни древни обекти.

— Това е полиран диорит — каза Лена. — Открили го в джунглите край Куенка, накъдето пътуваме.

Грей се наведе. „Значи лабиринтът е открит дори тук“.

— Местен индианец го дал като дар на отец Креспи.

Той вдигна очи.

— На мисионера ли? Онзи, който дошъл тук заради собствения си интерес към Атанасий Кирхер?

Тя кимна.

— Мисията му се намирала при църквата „Мария Аусилиадора“, или „Мария Помощницата“. Поредната църква, посветена на Дева Мария, също като светилището, в което Кирхер е скрил костите на Ева. — Помълча малко и продължи: — През петдесетгодишния си престой тук, до смъртта си на почти деветдесет години, отец Креспи събрал огромна колекция артефакти, носени му от местните индианци шуар. Държал колекцията в църквата. Състояла се от близо седемдесет хиляди предмета.

— Откъде е дошло всичко това?

— Местните твърдели, че ги вземали от обширна пещерна система под джунглата. Роланд смята, че артефактите са стигнали до прага на отец Креспи неслучайно, а защото свещеникът е разпитвал местните за подобно място в джунглата.

— Но не е имал координатите, с които разполагаме ние.

— Така е. Но вероятно е научил достатъчно от проучванията си върху Кирхер, за да дойде в този район.

— Но не и да стигне до прага на изгубения град.

— Грей кимна към книгата. — Какво още са му дали?

Лена прелисти книгата и му показа различни артефакти — двуметрови сандъци за мумии, които приличаха смътно на египетски, пълни комплекти парадна индианска броня, лавици с еквадорска керамика, рула от сребърни и златни листа, украсени с изображения, които изглеждаха нехарактерни за региона.

Лена посочи тези аномалии.

— Според археолозите мотивите и изображенията по много от артефактите подхождали повече на други култури като асирийската, вавилонската и египетската. — Тя отвори на снимка на медна скулптура на крилат човек с глава на гущер. — Това например несъмнено е фигурата на асирийския бог Нисрок. Асирия е месопотамска цивилизация отпреди четири хиляди години. — После показа златни плочки с надписи в редове. — А това е протофиникийска писменост. Експертите са идентифицирали и други предмети от колекцията, върху които имало египетски йероглифи, либийска и картагенска писменост, дори келтски символи. Отец Креспи бил убеден, че предметите са доказателство за връзка между изгубената цивилизация, скрита в тези джунгли, и останалия древен свят. Връзка, по-ранна от писаната история.

Лена прелисти книгата и спря на други снимки.

— Още по-странното е, че местните му донесли яки като стомана медни зъбни колела и странни месингови тръби без следи от винторез. Все примери на металургия много над възможностите на племената от района.

Грей взе книгата и разгледа снимките на колекцията на отец Креспи. Голяма част от нея се състоеше от златни плочки и свитъци, върху които бе изобразен калейдоскоп от астрологични фигури, пирамиди и божества. На една златна плочка дори имаше човешка фигура, пишеща с перо.

Той поклати глава.

— Със сигурност част от тези неща са фалшификати.

Лена сви рамене.

— Отец Креспи също го признава и е смятал, че с времето местните може да са изработили някои от даровете, за да му угодят. Но дори той можел да отдели фалшификатите от истинските неща. Така де, защо им е било да жертват толкова много злато само за да излъжат един стар свещеник?

Като доказателство тя отвори на една страница и му показа еднометров златен крокодил с големи рубини вместо очи. Сигурно струваше цяло състояние и определено не бе нещо, което местните биха могли да изработят с простите си ковашки техники.

— Какво е станало с колекцията на отец Креспи? — попита Грей.

— Това само по себе си е загадка. След смъртта му през 1982 година колекцията бързо се пръснала. По-голямата част от нея се озовала заключена в музейни хранилища по заповед на еквадорското правителство. Можела да се види единствено със специално разрешение. Други предмети се озовали в еквадорската военна база Каямбе дълбоко в джунглата.

„Военна база?“

Лена погледна към дъното на салона.

— А според Роланд има слухове, че някои ключови артефакти били пратени във Ватикана.

Грей се облегна назад.

— Ако това е вярно, отец Кирхер май не е бил единственият католически свещеник, опитвал се да пази тайни.

„Но какво са се опитвали да скрият?“

— За повече отговори ще трябва да открием пещерната система, отбелязана с лабиринт на картата на Кирхер — каза Лена.

Сейчан заговори от другата страна на пътеката, закрила очите си с ръка. Явно се беше преструвала на заспала, докато двамата с Лена бяха разговаряли, и бе подслушала разговора им.

— Всичко това ми прилича на народни приказки, слухове и мечти за съкровища.

— Може и да не са — рече Грей.

Сейчан свали ръката си, обърна се към него и повдигна съмнително вежда.

Докато останалите бяха проучвали различни парченца от пъзела, Грей бе прекарал последните няколко часа в проучване на вероятността в тукашните джунгли да съществува изгубен град.

— Добре документирано е — рече той, — че в този район на Андите наистина съществува огромна пещерна система, заемаща незнайно каква площ. Големи части от нея са били фотографирани и картографирани от британско-еквадорски изследователски екип през 1976 година.

— Воден от Нийл Армстронг — обади се Лена.

— Той бил почетен водач на експедицията. Макар да не открила никакъв изгубен град, групата попаднала на останките на стара гробница в пещерите и идентифицирала стотици нови видове растения, прилепи и пеперуди.

Сейчан завъртя очи.

— Но въпреки това не са намерили никакъв изгубен град, както сам каза. И както аз казах, това са просто приказки и измислици.

— Не съм толкова сигурен. В района съществува упорита легенда за тайни пещери, в които се пази огромна библиотека от метални книги и кристални плочи. Според сведенията на някой си Петронио Харамило един местен индианец шуар го завел до тези пещери, когато бил тийнейджър. Това станало през 1946 година. След това той в продължение на десетилетия държал местонахождението на пещерите в тайна, защото се страхувал, че могат да бъдат ограбени. Накрая се съгласил да отведе неколцина души до мястото, но само при условие че Нийл Армстронг също ще участва. И през 1998 година, само седмица преди планираното пътуване, бил убит.

Лена трепна.

— Убит?

— Някои смятат, че са искали да му затворят устата. Други, че е бил убит, докато някой се е опитвал да изтръгне тайните му. Така или иначе, информацията за местонахождението умряла с него.

Лена взе книгата от масата.

— Мислиш ли, че колекцията на отец Креспи може да е дошла от същото място?

— Възможно е. От него или може би от тунелите, водещи към изгубената библиотека.

Сейчан се протегна на креслото си.

— И защо убитият е настоявал Нийл Армстронг да участва в тази нова експедиция?

Грей сви рамене.

— Възможно е да е искал да участва човек, чийто статут и име не подлежат на съмнение. Или може би е имало друга причина. Още ми се вижда странно, че Армстронг би се съгласил да участва в която и да е от тези експедиции. Той не е бил археолог. А след мисията „Аполо 11“ е станал малко единак, дал е само няколко интервюта. Защо му е било да се въвлича във всичко това?

— Мисля, че знам — обади се глас зад него.

Роланд тихомълком се бе присъединил към тях.

Очите му бяха изцъклени от умора и изумление. Притискаше дневника на Кирхер към гърдите си и гледаше през прозореца, в който перфектно се очертаваше пълната луна.

— Защо? — попита го Лена.

— Защото Луната… не е онова, за което я смятаме.

 

 

21:02

Роланд игнорира изумената им реакция. Мъчеше се да намери думи, с които да обясни какво е открил в дневника на Кирхер.

„Нищо чудно, че почитаемият отец е държал всичко това в тайна“.

Само четирийсет години преди Кирхер да открие костите на Ева Инквизицията осъдила Галилей на смърт, защото се осмелил да предположи, че Земята не е център на вселената. Откровенията в дневника на Кирхер биха обрекли по същия начин него и всеки, свързан с откритието му.

— Ако Луната не е онова, за което я смятаме, тогава какво е? — попита Грей.

Роланд вдигна дневника на Кирхер.

— Почитаемият отец стигнал до заключението, че Луната не е естествено тяло. — Преди някой да успее да възрази, Роланд добави: — И аз съм съгласен с него.

Сейчан вдигна облегалката на креслото си и посочи прозореца с пълната луна.

— Казваш, че онова там не е истинско?

Роланд се отпусна на едно кресло в средата на групата.

— Цяла нощ проучвах дневника на Кирхер. Търсех начини да опровергая заключенията му. А вместо това намерих още потвърждения.

— Май ще е по-добре да ни запознаеш подробно — каза Грей и кимна към книгата. — Какво научи?

— Не е само онова, което открих в дневника на почитаемия отец. — Роланд погледна към сияещата луна. — Никога ли не сте се питали защо при пълно слънчево затъмнение Луната закрива точно слънчевия диск? Това съвършено визуално подреждане не изглежда ли като странно астрономическо съвпадение?

От израженията на всички си личеше, че този странен факт е останал незабелязан от тях.

„Както от повечето хора“.

— Този феномен се получава, защото Луната е 400 пъти по-малка от Слънцето, но се намира на 1/400 от разстоянието между Земята и Слънцето. — Той поклати глава на изумителното съотношение. — И това не е всичко. Луната съвсем точно отразява годишното движение на Слънцето. Пълната луна в средата на лятото залязва под същия ъгъл и на същото място на хоризонта, на което залязва слънцето в средата на зимата. Не мислите ли, че и тази симетрия изглежда твърде странна, че да е случайност?

— Но това не прави Луната изкуствена — тихо каза Лена, сякаш говореше на побъркан.

„И може би съм…“.

Въпреки това отказваше да отстъпи.

— Учените дори не са сигурни как се е образувала Луната. Сегашната хипотеза се нарича теория за Големия сблъсък, според която някакво тяло с размерите на Марс се е сблъскало със Земята в началните стадии на образуването й и е избило в орбитата й достатъчно материал, от който се образувала Луната.

— Какво й е лошото на тази теория? — попита Грей.

— Две неща. Първо: всички астрономи са съгласни, че при подобен сблъсък Земята би се въртяла по-бързо, отколкото се върти днес. За да компенсират това и да направят теорията си работеща, те предполагат втори сблъсък с планетата ни, този път от противоположната посока и със същата сила.

— За да се забави въртенето. — Грей се беше намръщил. Вероятността за подобно събитие изглеждаше нищожна.

— Дори астрономите признават, че няма доказателство за подобен сблъсък. Което ни води към втория проблем на теорията за Големия сблъсък. Той е свързан със странното количество материали, изхвърлени от Земята и образували нашия спътник.

— Какво е странното тук? — попита Грей.

— След като прахта се слегнала, Земята се оказала с обиколка, която е с точно триста шейсет и шест процента по-голяма от обиколката на Луната. Това число да изглежда странно на някой?

— Триста шейсет и шест. — Лена се намръщи. — Почти колкото са дните в годината.

— Всъщност Земята се завърта триста шейсет и шест пъти за една обиколка около Слънцето. — Роланд погледна дневника в скута си и проследи с пръст позлатения критски лабиринт на корицата му. — Затова минойските астрономи-жреци от Крит са разделяли окръжността на триста шейсет и шест градуса. Шумерите направили същото, като разделили градусите на шейсет минути, а минутите — на шейсет секунди.

— Както правим и ние днес — каза Лена.

— С тази разлика, че сме ги закръглили на триста и шейсет градуса — поправи я Роланд. — Но да се върнем на Луната. Има и други странности относно нашия спътник. Масата на Луната е по-малка, отколкото би следвало да се очаква; гравитационното й поле има силни и слаби места; ядрото й е ненормално малко. И в същото време без тази странна луна на планетата ни нямаше да има живот.

Лена се намръщи.

— Това пък защо?

— Биолозите смятат, че гравитационното въздействие на Луната, което предизвиква приливите и отливите, вероятно е помогнало на ранния живот в океаните да излезе на сушата. По-важното е, че астрофизиците знаят, че масата на Луната помага за стабилизирането на земната ос, така че да е под лек ъгъл спрямо Слънцето. Без Луната земната ос ще се клатушка повече, което би довело до екстремни амплитуди в температурата и би направило условията почти невъзможни за възникване на живот.

— Значи без Луната нямаше да ни има — каза Сейчан. — А в същото време перфектната й симетрия и самото й съществуване противоречат на логиката. Това ли казваш?

Роланд сви рамене и ги остави сами да си направят заключенията.

— Може би затова Нийл Армстронг се е включил в тази експедиция. Може би е преживял на лунната повърхност нещо, което го е убедило да се насочи в тази посока на проучване.

Грей се намръщи, погледна към пълната луна, надничаща през прозореца на самолета, и промърмори:

— Липсващите две минути на НАСА.

Всички погледи се обърнаха към него.

— Какви липсващи две минути? — попита Сейчан.

 

 

21:07

Грей не беше сигурен доколко да приеме твърденията на Роланд. Въпреки това озадачаващото участие на Нийл Армстронг в археологическата експедиция му напомни за друга мистерия около мисията „Аполо 11“.

— Чух история от един колега астрофизик, който работеше за НАСА — обясни той. — По време на предаваното по телевизията кацане на Луната две камери уж прегрели и това довело до две минути пълно мълчание. След това различни източници твърдяха, че НАСА потулва нещо, което Армстронг и другите астронавти видели при кацането. Това бе потвърдено по-късно от пенсиониран специалист по комуникациите от НАСА, който признал, че всичко било нагласено нарочно, за да се скрие нещо, открито на лунната повърхност.

— Какво? — попита Лена. — Извънземни ли?

— Това е една от теориите. — Грей се обърна към Роланд. — Други обаче смятат, че са прикрили някаква загадка, свързана със самата Луна.

— Може и да са прави — рече Роланд. — Отец Кирхер със сигурност е бил убеден, че около Луната има нещо чудно. Посветил е страници и страници от дневника си на разглеждане на тази възможност.

— Какво друго научи? — попита Грей.

— Повечето писания са върху странните симетрии между Земята и Луната. Например, можете ли да познаете колко пъти Луната обикаля около Земята за десет хиляди дни?

Никой не си направи труда да отговаря.

— Триста шейсет и шест — каза той. — И това число е важно в много други отношения. Може направо да се приеме за фундаментален код за нашата планета. И това е било известно много по-отдавна, отколкото си представяте.

— Колко отдавна? — попита Грей.

— Помните ли онзи жезъл, който видяхме при костите на Ева? — Роланд извади телефона си и зареди снимката на Лена, на която се виждаше жезълът от слонова кост, стиснат от пръстите на скелета. — Почитаемият отец го нарекъл de Costa Eve, или Реброто на Ева. И ако се вгледате внимателно, можете да различите малките деления, нанесени по дължината му.

Той увеличи изображението и пусна телефона да обиколи през групата.

— Какво имаш предвид? — попита Грей.

— Маркиран е така, защото е древен измервателен инструмент.

— За измерване на какво? — попита Сейчан.

— На всичко. Това може да е ключът към нашия свят.

Изгубилият търпение Грей го изгледа, но Роланд продължи упорито:

— Докато бяхме в параклиса в Италия, измерих дължината на жезъла — каза той. — Дълъг е осемдесет и три сантиметра.

Грей сви рамене.

— Малко по-малък от метър или ярд.

— Да, но…

— Боже мой! — възкликна Лена и всички се обърнаха към нея. — Дължината! Знам накъде биеш. Не става дума за обикновения ярд, който се използва днес. Това е мегалитен ярд.

Роланд кимна.

— Именно. Попаднах на същия термин, докато проверявах някои от твърденията на Кирхер.

— Какво е мегалитен ярд? — попита Грей, като местеше поглед между Роланд и Лена.

— През трийсетте години имало един шотландски инженер — възбудено заговори Лена. — Не му помня името…

— Александър Том — услужливо се обади Роланд.

Тя кимна и продължи забързано:

— Той проучвал мегалитите в Шотландия и Англия и забелязал, че праисторическите им създатели са разполагали гигантските си камъни според лунни или слънчеви линии. Станало му любопитно, така че направил статистически анализ на древните неолитни обекти във Великобритания и Франция и открил странна аномалия. Всички те сякаш били построени с използването на стандартна мярка за дължина.

— Мегалитен ярд — обясни Роланд. — Дължината му е същата като на жезъла в ръцете на Ева. Тази дължина се появява отново и отново в различни култури през цялата човешка история. Старата испанска вара, японската мярка шаку, газ на харапската цивилизация в древна Индия… всички те са близки по дължина с мегалитния ярд. Използвали са го дори древните минойци от Крит. Хиляда минойски фута се равняват на триста шейсет и шест мегалитни ярда.

— Пак това число — промълви Грей.

— И ако си спомням правилно — добави Лена, — площта вътре в сарсеновия пръстен на Стоунхендж е точно хиляда квадратни мегалитни ярда.

Сейчан се обърна към нея и попита:

— Откъде знаеш всички тези неща? — Беше й странно, че генетик има подобни познания.

— С Мария изучавахме подобни маркери, показатели за знания, които се разпространявали глобално през палеолита. Свързано е с хипотезата ни за съществуването на малка група хора, които помогнали за Големия скок напред и повели човечеството по пътя към съвременната цивилизация.

— Като Наблюдателите, за които спомена Роланд — каза Грей. — Онези богоподобни учители от древните писания.

Сейчан се намръщи.

— Значи казваш, че това е някаква универсална мярка, използвана от различните общества и разпространявана от тези Наблюдатели?

Грей се загледа в екрана на телефона и костите на Ева, в уникалните й черти, които я бележеха като хибрид между ранния човек и неандерталците.

„Нима гледам лицето на един от онези Наблюдатели?“

Накрая вдигна очи към останалите.

— Но какво е толкова важно в тази дължина? Защо тя да е ключът към света, както каза преди малко?

Лена се опита да обясни:

— Защото мегалитният ярд е изчислен по размерите на планетата… и по-точно по обиколката на Земята.

— И отец Кирхер е осъзнал това. — Роланд отвори дневника на страница с изчисления около илюстрация на земното кълбо. — Виждате, че е разделил обиколката на Земята на 366 градуса, после е разделил градусите на 60 минути, а минутите на 60 секунди. Долу можете да видите последното му изчисление, с което определя дължината на една секунда от земната обиколка.

Той потупа с пръст последното число.

— Отново същата поредица, три-шест-шест — отбеляза Грей.

Сейчан също се загледа в страницата.

— Но как тези праисторически хора са знаели обиколката на Земята и са изчислили подобно нещо?

— Най-вероятно непряко. Всичко това може да се получи с използването на най-обикновен канап, камъче и колче. — Роланд обърна на друга страница, на която беше изобразено грубо махало. — Отец Кирхер го е начертал тук, като е използвал планетата Венера като точка за позициониране.

— Роланд може и да е прав — каза Лена. — Вече знаем, че древните строители са познавали движението на звездите и много ранни култури са почитали планетата Венера. Вземете например неолитния обект Нюгрейндж в Ирландия. Строителите са разположили входа така, че Венера да се вижда отвътре в деня на зимното слънцестоене.

Грей се облегна назад.

— Значи смятате, че някой е изчислил този мегалитен ярд според обиколката на Земята и после го е въвел като универсална мярка за дължина?

— Така е смятал отец Кирхер — каза Роланд. — Той е разбрал, че костите са древни, че в тях има нещо не съвсем човешко и че артефактите, открити с останките — жезълът, идеално изваяната сфера на Луната — показват големи познания по астрономия.

— И след като разбрал това, тайно се заел да научи повече за тези хора — каза Грей.

Роланд кимна.

— Но тъй като бил благочестив човек, потърсил подкрепа и от религиозните текстове. Вярвал, че в Библията също се крият насоки за тези специални числа, за които говорим.

— Какво искаш да кажеш? — попита Грей.

 

 

21:09

Роланд преглътна. Почти се страхуваше да разкрие върховната истина, която бе открил в дневника на Кирхер. Представяше си, че почитаемият отец се е измъчвал още повече.

— Терминът гематрия говори ли ви нещо? — попита накрая той и след като останалите поклатиха отрицателно глави, обясни: — Това е вавилонска система в нумерологията, която е била възприета от евреите. При нея всяка буква получава число, при което думите получават допълнително значение според числата. Гематрията се превърнала в основа на средновековната кабалистична система за тълкуване на писанието. По-късно християните също възприели този мистичен поглед към Библията. И тъй като отец Кирхер бил математик, подобна нумерология е нямало как да не го заинтересува. Според писанията в дневника му излиза, че е бил обсебен от едно конкретно число и връзката му с Библията.

— Какво число?

— Просто число. Трийсет и седем. — Той отново обърна на страницата с Реброто на Ева, свързано с обиколката на планетата. — Отначало си помислих, че просто е закръглил числото 36,6 на 37, но то е свързано и с онова, което видяхме с Лена над гроба на Адам в Хърватия.

Прегледа снимките на телефона си, докато не стигна до отпечатъците от длани над гроба на мъжкия неандерталец.

— Ако преброите броя на отпечатъците, ще откриете, че са трийсет и седем. — Роланд се обърна към Лена. — Ти засне подобен петроглиф във формата на звезда над гроба на Ева, но там дланите бяха повече. Нямам снимката, но би ли преброила броя на отпечатъците от звездата на Ева?

Лена сбърчи чело, извади телефона си и намери съответната снимка.

Преброи отпечатъците, вдигна глава, и каза:

— Седемдесет и три.

Роланд кимна.

— Отец Кирхер е отбелязал същото в дневника си.

— Трийсет и седем и седемдесет и три — каза Грей. — Това са огледални прости числа.

— Отец Кирхер ги нарича stella numerous… или звездни числа заради формата, която образуват. — Роланд прелисти страниците на дневника. — Той използва гематрията да намери скрити послания в Библията и накрая стига до заключението, че числото 37 е фундаментално за разбирането на Светото писание.

— Защо? — попита Грей.

— Ето няколко примера. Думата вяра се среща трийсет и седем пъти в Евангелията. Освен това ако преобърнете еврейската дума за мъдрост — chokmah — в кабалистичния й еквивалент, ще получите числото трийсет и седем. — Той погледна Лена. — Ти търсиш корените на човешкия разум. И единствената дума в Библията, равна на трийсет и седем, е думата chokmah.

Лена се умисли.

— Мъдрост.

Роланд се обърна към другите.

— Отец Кирхер изброява много други библейски връзки с числото трийсет и седем, но най-убедителните са от самото начало на първата книга, от Битие. В начало Бог сътвори небето и земята.

Роланд отвори на страница със същия стих на иврит, под който отец Кирхер бе записал нумерологичния еквивалент на всяка дума, и каза:

— Ако съберете този ред кабалистични числа, ще получите 2701.

Грей се намръщи.

— Какво означава това?

Роланд обърна на другата страница и показа изчисленията на отец Кирхер.

Грей се наведе над книгата.

— Същите огледални прости числа като множители.

— Звездните числа на почитаемия отец. — Роланд кимна. — Подобно откритие изглежда отвъд чисто статистическата вероятност, особено като се има предвид, че отец Кирхер е направил още една крачка. Той открил, че ако се вземе същият стих и се умножи стойността на всяка буква по броя на буквите и резултатът се раздели на стойността на думите, се получава друго число, което не подлежи на рационално обяснение.

Роланд подаде дневника на Грей, за да провери сам математическите изчисления на почитаемия отец и последното число, оградено в кръг накрая.

— Това е числото пи — с изумление каза Грей.

— Число, което е било много добре познато по времето на отец Кирхер.

Лена заговори тихо, почти отнесено:

— С Мария изучавахме историята на числото пи за дисертацията ни върху корените на разума… използвахме го като маркер за развитието на познанията. Най-ранните приблизителни стойности на пи са от времето на древните вавилонци.

Роланд взе дневника.

— Оказва се, че в първия стих на Битие са скрити не само звездните числа, но и математически важното число пи.

Грей се пресегна и взе книгата. Отвори я на страницата с илюстрацията на Земята и потупа с пръст последното изчисление: 36,6 Costa Eve.

— Както сам каза, това число се закръгля на трийсет и седем. Число, което — ако си прав — свързва Слънцето, Луната и Земята с точността на швейцарски часовникар.

Лена видимо пребледня.

— Може да не е свързано само със звезди.

Всички се обърнаха към нея.

— Същото число е скрито в генетичния ни код.

 

 

21:12

Лена се боеше да отвори тази тема. Веднага щом бе чула за значението на числото 37, си бе спомнила нещо, което бе чела в едно научно списание от 2014 г. Макар да й се искаше да нарече статията статистическа аномалия, сега започваше да се колебае.

Роланд впери поглед в нея.

— Какво имаш предвид?

— Почти всички живи организми на планетата използват ДНК като кодиращ материал, но има и код в кода, който не подлежи на мутации и промяна. Това е строгият набор правила, които определят как ДНК произвежда белтъци. Неотдавна един биолог и един математик откриха серия съвършени симетрии, скрити в този код. Модел, който се основава на производни на едно-единствено просто число.

— Нека позная — каза Грей. — Трийсет и седем?

Лена кимна.

— Да. Помня един пример от статията. Атомната маса на всичките двайсет аминокиселини, изграждащи телата ни, е производна на трийсет и седем. — Лена поклати глава. — Вероятността това да е чисто съвпадение е едно на децилион, което е единица с трийсет и три нули.

— Иначе казано, нищожна — заключи Сейчан.

Роланд се намръщи.

— Не е нужно дори да гледате на микроскопично ниво, за да видите тази връзка в биологията. Достатъчно е само да вземем нормалната температура на човешкото тяло. — Той погледна останалите. — Трийсет и седем градуса по Целзий.

В салона се възцари тишина.

Накрая Грей заговори с приглушен глас:

— Ако всичко това е вярно, говорим за едно число, което определя всичко. Което свързва нашата ДНК и телата ни със самото движение на Слънцето, Луната и Земята.

— Но какво означава всичко това? — попита Сейчан.

Грей поклати глава. Беше на тъмно, както и всички останали.

— Ако съществуват някакви отговори, ще ги намерим тук — каза Роланд.

Свещеникът отново прелисти дневника на Кирхер и се върна на изображението, което им беше показал по-рано — частта от Южна Америка с лабиринта, нарисуван върху подземно езеро. Кирхер смятал, че там се намирала древната Атлантида. Лена си припомни историята на района и намеците за изгубен град под планините, място на невъобразими богатства и древни библиотеки с книги от метал и кристал.

„Възможно ли е наистина да съществува подобно място?“

Сейчан повтори като ехо мисълта й:

— Защо си толкова сигурен във всичко това?

Роланд посочи дневника.

— Вижте накъде сме тръгнали. Вижте географската ширина, отбелязана на картата.

Грей се наведе и прочете координатите на глас.

— Три и шейсет и шест.

Роланд се усмихна.

— Някой ще заяви ли, че е случайно съвпадение?

— Сложете коланите — обади се пилотът. — Започваме спускане към Куенка.

Лена се обърна и погледна през прозореца. Тъмната гора пред тях се сменяше с ярко осветени домове. Тя отново се загледа към ширналата се джунгла и заострените върхове в далечината. Някъде там може би ги чакаше най-голямото откритие в историята на човечеството.

Въпреки това на част от нея й се искаше самолетът да направи вираж и да полети в друга посока след цялото кръвопролитие, което ги беше довело тук. Това й напомни, че Мария продължава да е в опасност.

Лена погледна към Луната — загадката, увиснала в нощното небе. Спомни си първия коментар на Роланд как Луната закрива идеално слънчевия диск при пълно затъмнение. Това бе симетрия на орбитални движения и размери на небесни тела, които противоречаха на здравия разум. И въпреки това Луната си беше там от хилядолетия и предлагаше това чудо на всеки, който се осмели да гледа и да се пита.

Спомни си и коментара на Грей как всичко това — Слънцето, Луната и Земята — сякаш е проектирано от швейцарски часовникар.

Споходи я смразяваща мисъл.

„Ако е така, кой е този часовникар?“

Самолетът леко се разтресе, когато колесниците се спуснаха.

„Може би скоро ще разберем“.

 

 

22:03

В тъмния хангар до летището на Куенка Шу Вей заби камата си под ухото на уплашено свилия се човек, като насочи острието нагоре. Устата му се отвори за писък, но смъртта го взе преди да успее да издаде звук. Тялото му залитна назад, освобождавайки ножа й, и падна на бетонния под.

Тя се обърна и изтри кръвта от острието с парцал. Беше получила информацията, която й трябваше. Целите й бяха отлетели с нает хеликоптер преди четирийсет и пет минути към джунглата. Групата беше тръгнала само с нает пилот към някакво място в планините, където трябваше да се срещнат с двама местни водачи от племето шуар.

Шу Вей извади айпад от джоба на якето си. Беше открила устройството в пълния с дим университетски кабинет в Рим. Таблетът принадлежеше на отец Роланд Новак. По време на полета дотук един компютърен специалист беше прегледал всичко записано на диска. Повечето информация бе свързана с някакъв средновековен свещеник, Атанасий Кирхер, и включваше и огромните му трудове. Малко от информацията изглеждаше свързана с този лов с изключение на изображението, което беше видяла в самото начало. Тя отново го зареди на екрана.

Беше карта на Еквадор, на която бе отбелязано конкретно място.

Наетият хеликоптер се беше отправил към почти същото място.

Тя се намръщи. Искаше й се групата да беше изчакала до сутринта, преди да започне търсенето си. Беше се надявала да ги настигне в Куенка и да им устрои засада, докато спят.

Въпреки това се беше приготвила и за този вариант.

Тръгна към десетимата мъже, събрали се при вратата на хангара. Беше подбрала лично всеки член на ударния отряд. Всички бяха от специалните сили на военен окръг Ченду, от частта с кодово име Gŭ. Бяха заслужили името си Сокол поради способността си да преследват и елиминират целите си безмилостно, като истински хищни птици.

„Няма да опетня това име“.

Заместникът й, старши сержант Кван, отиде при нея. Беше една глава по-висок от Шу Вей, с мускулести крайници, покрито с белези лице и черна коса, вързана на къса опашка. Мнозина го наричаха Черния гарван поради навика му да взема трофеи от онези, които е убил — пръстени, сватбени халки, кичури коса, веднъж дори пантофи. Един път Шу Вей го беше попитала за тази негова особеност. Той й каза, че го правел не за да се слави с убийствата си, а като почит и уважение към живота, който е отнел.

Постепенно беше започнала да му се доверява повече, отколкото на всеки друг. Той на свой ред нито веднъж не показа негодувание срещу нейния чин, възраст или пол — рядко и ценно качество.

— Хеликоптерът е зареден — каза той с измамно тих и спокоен за навъсеното му изражение глас. — Двигателят загрява.

Тя кимна и погледна през пистата към тъмните планини.

„Нека ловът започне“.