Мариус Габриел
Пожелай ми любов дори на сбогуване (23)

В понеделник сутринта я посрещнаха с огромно любопитство на Тринидад Стрийт. Изглежда всички знаеха за Франк. Джинджър задаваше въпросите.

— Какво стана след това?

— Той ме закара до нас с такси — отвърна Фелисити, смутена от цялото внимание.

— Прекара ли нощта у вас?

— Не, разбира се!

— Тогава какво стана?

— Казахме си лека нощ и той си тръгна.

— Не се ли понатискахте на задната седалка, нещо стана ли? — попита Айлийн.

— Не, разбира се — отвърна убедено Фелисити и усети как бузите й пламват.

— Той е страшен сладур — заяви Джинджър — и си пада страшно по нея. Направо не откъсва очи.

По-късно Гладис Уилямс каза друго:

— Интересува се от теб единствено, защото си била монахиня — каза тя на Фелисити. — Девствена си и това го привлича. — Тя се усмихна и показа връхчетата на перленобелите си зъби. — Но пък все някой трябва да е пръв, нали? Защо да не е с него? А след като легне с теб, ще ти каже чао-чао.

Този отровен коментар се загнезди в ума на Фелисити и не й даваше мира през целия ден. Някои от нещата, които Франк беше казал в събота, я накараха да повярва, че може и да е истина. Мъжете обичаха да се перчат, че са отнели нечия девственост, това й беше добре известно. Наричаше се синдромът на дон Джовани. Тя не планираше нищо плътско, но това помрачи удоволствието й от мисълта, че зад вниманието на Франк има друг мотив.

Последва седмица на тежък труд. Въздушно нападение подпали доковете недалече от Тринидад Стрийт и дни наред работиха сред сажди и пепел, а по улицата непрекъснато минаваха противопожарни коли. Въздушното нападение доведе още клиенти в ресторанта, зашеметени, мръсни семейства, изгубили домовете си. Трябваше им допълнително храна и за новодошлите въведоха система с билетчета. Това също така означаваше, че ще работят допълнителни часове, така че Фелисити се прибираше късно и много уморена.

На няколко пъти през седмицата се сещаше за Франк, но предупрежденията на Киара и Гладис Уилямс бяха засенчили щастието й. Девствеността й не беше обсъждана години наред. Тя се беше отдала напълно на Господ, като булка на Христос, и никога не бе предполагала, че ще мисли отново по този въпрос.

Той не беше повдиган и преди. Майка й беше починала много преди да дойде времето за разискване на тази тема, въпреки че веднъж леля Патси се опита набързо да каже нещо, за „да се пазят непорочни“, което не бе нужно. Фелисити беше непорочна и бе останала непорочна. Сега обаче не беше нито монахиня, нито подрастваща. А през лятото на 1942 г. непорочността беше като ритуалите в „Етикет за млади дами“, които научи в началото на 30-те години.

В събота следобед отиде на ежеседмичното си посещение при госпожа Хънт.

— Момичетата ми казаха, че си имаш ухажор — подхвърли госпожа Хънт и присви очи, за да се предпази от цигарения дим, докато правеше ноктите на Фелисити.

— Не ми е любим — отвърна Фелисити.

— Но съществува, нали?

— Той е просто човек, с когото се запознах.

— Ще се видите ли тази вечер?

— Май да. Той каза, че щял да дойде. Разпределен е в Норфък.

Госпожа Хънт изсъска през зъби.

— Американски летец, а? Много ги има. Браво. Мнозина потеглят и повече никога не се връщат.

Фелисити дръпна ръка.

— Не говорете така! — рече гневно тя.

Бръчките по лицето на госпожа Хънт бяха добре замазани с пудра, а миглите бяха наслоени с аркансил. В сумрака минаваше за трийсетина годишна, но на ярката светлина на лампата изглеждаше на седемдесет.

— И казваш, че не бил ухажор — рече сухо тя. — Не исках да кажа нищо лошо. Спокойно. — Тя взе отново ръката на Фелисити и продължи работа с пилата. — Има още много риба в морето, само това исках да кажа.

— Аз почти не го познавам, госпожо Хънт.

— Ти не познаваш почти нищо, миличка — отвърна госпожата. — Вече не си в манастира. Вътре всичко е много по-простичко, както казваше моят Алф. Навън няма правила.

Това беше по свой начин последното предупреждение. Прииска й се някой да й каже какво да прави, а не какво да не прави. Докато пътуваше с метрото към Тотнъм Корт Роуд същата вечер, сърцето й пърхаше като пленена птица; а след това видя Франк, зашеметяващо красив в униформата си, белите му зъби блестяха, тя не се сдържа и го прегърна през врата, също както другите момичета правеха с любимите си. Светът около тях престана да съществува от този момент.

Тази вечер беше много по-лудешка от предишната. Оркестърът се открояваше на фона на пурпурен сатен, докато изпълняваше най-нашумелите мелодии от лятото, а дансингът бе препълнен цялата вечер. Музиката беше твърде висока за разговори, но начинът, по който Франк се усмихваше, караше стомаха на Фелисити да тръпне.

Вместо да отидат на нощен клуб, се озоваха в огромен частен дом в Челси, където беше пълно с хора. Тълпата беше смесена, някои от мъжете бяха в официални сака, а жените в дълги рокли, други в най-различни униформи. В хола някой свиреше мелодии на Коул Портър на рояла. Жена в рокля със зелени пайети пееше. Няколко двойки танцуваха в мелето. По нищо не личеше да има домакин или домакиня, но от време на време сериозен иконом изнасяше шампанско на огромен сребърен поднос и го заключваше в един шкаф след всяко раздаване на чашите.

— Ела — подкани я Франк. — Трябва да видиш това. — Стиснали чаши в ръце, те тръгнаха по стълбите към мазето. Огромно помещение беше превърнато в частна кинозала и тук най-сетне се запознаха с домакина, много достолепен мъж на средна възраст, който продаваше билети на вратата. Франк извади пачка пари и ги пуснаха в мрака.

Филмът, който прожектираха, беше ням, но действията на актьорите бяха достатъчно красноречиви. Гол мъж и жена се любеха на диван, а френска прислужница, скрита зад завесите, ги наблюдаваше. Камерата улавяше сцената от всеки ъгъл, за да е сигурно, че нито една подробност от съвкуплението не е пропусната.

— Супер попадение — прошепна Франк в ухото й.

Фелисити се огледа. Прожекционната зала бе препълнена с народ; почти нямаше къде да се седи. Някои лежаха на пода. Повечето от лицата, по които проблясваше синкавата светлина от екрана, бяха безизразни, но имаше и ококорени. Франк намери свободен подлакътникът на едно канапе. Прегърна я през кръста и я привлече до себе си.

Филмът беше шокиращ, но колкото и да беше странно, Фелисити не остана шокирана. Имаше желание да прихне, докато даваха близките кадри на мъжкия орган, който влизаше в женския и излизаше отново също като катерица, която складира орехи. От време на време пропускаше целта, при което ръцете се стрелваха надолу, за да го насочат.

— Той много добре знае какво прави — заяви одобрително Франк.

Прислужницата във филма пъхна ръце в гащите си и започна да се трие бързо между бедрата. Някои от американците подхвърлиха доволни забележки, докато британският сектор от публиката запази достойно мълчание. Прислужницата, очевидно възбудена до крайност, се показа иззад завесата — след като съдра униформата си — и се метна върху двойката само по чорапи и жартиери. Без да се възмущават от това натрапничество от страна на персонала, господарите я посрещнаха с желание и скоро започнаха да преплитат тела.

Ръката на Франк я притисна.

— Какво ще кажеш? — прошепна той.

На Фелисити й беше горещо и я сърбеше навсякъде.

— Никога не съм виждала подобно нещо. Но ако не възразяваш, мисля, че ми стига.

— Напълно съгласен съм. Да вървим.

Промъкнаха се между столовете към фоайето. Франк я стисна за ръката и я поведе през къщата от врата към врата, като пробваше бравите.

— Какво правиш? — попита тя.

— Всичките са заключени — отбеляза той. — Натоварена нощ.

— Не можем да обикаляме просто така в чужда къща — изкиска се Фелисити. — Какво търсиш?

— Ето! — Франк отвори врата и я дръпна в тъмна стая.

— Запали! — нареди тя, обзета от несигурност в мрака.

Той намери лампата на нощното шкафче и я запали. Светлината беше доста мътна и разкри легло с четири колони и богат балдахин. Франк се ухили.

— Супер! — Заключи вратата.

— О, Франк — започна разтревожено тя. — Не можем!

— О, Фелисити — рече подигравателно той, — можем!

Привлече я на леглото след себе си. От напитките, които беше изпила тази вечер, и шампанското й се виеше свят. Той започна да я целува по същия интимен начин, както в таксито, езикът му изследваше устата й, ръцете се пъхнаха под полата.

— Франк — прошепна тя и усети топлина в корема и по бедрата, — мили Франк… не мога да го направя…

Обаче започна да отвръща на целувките и го прегърна през врата, отвори широко уста. Ръката му се плъзна между бедрата й. Тя се опитваше да се бори с него, чувстваше, че всичко е прекалено бързо, че не й е даден избор. Пръстите му бяха настойчиви, силни и намериха желания път. Тя се гърчеше от дискомфорт и удоволствие, докато той опипваше интимните й части, и усещаше, че бързо приближава състоянието на пълно забвение на френската прислужница от филма. Пръстът му се плъзна в нея и тя ахна. Американецът седна и се намръщи.

— Мислех, че си девствена.

— Какво? — попита тя и се облиза.

— Пъхнах пръста си вътре в теб! — Той огледа пръстите си на мъждивата светлина на нощната лампа. — Не си девствена! Била си с някого!

— Разбира се, че съм девствена — отвърна остро Фелисити и бързо оправи дрехите си. — И не съм била с никого, както каза.

— Не ти вярвам.

Тя имаше чувството, че са я залели с кофа студена вода.

— Господи! Само от това ли се интересуваш?

— Не, разбира се — отвърна той, — но как ще обясниш, че успях да…

— Не съм длъжна да ти обяснявам каквото и да било — сопна се тя.

— Кой е бил?

Последните капки замайваща топлина се оттичаха бързо от нея.

— Не ти влиза в работата с кого съм била или не съм била — заяви тя и започна да вдига чорапите си. — Нито един джентълмен не би задал подобен въпрос!

— Никога не съм твърдял, че съм джентълмен — тросна се той. — Къде тръгна?

— У дома — отвърна тя. Вече отключваше вратата на спалнята. Просто искаше да се махне от него.

Той скочи.

— Не! Не си отивай!

— Нямам намерение да остана в заключена спалня в къща на непознати с теб, Франк. Очевидно си се подвел и си с неподходящото момиче.

Той подпря вратата с рамо, за да не може тя да я отвори.

— Не можеш да ме оставиш просто така.

— Защо да не мога?

— Погледни ме.

Фелисити сведе очи. С ужас забеляза, че той е отворил ципа си. Очевидно набъбнал мъжки член беше щръкнал от поръчковите панталони. Тя се отдръпна.

— Махни това нещо!

— Не мога. Ти ми действаш така. Отчаяно те желая.

Тя задърпа вратата.

— Пусни ме да изляза!

— Моля те, мила. Желая те толкова много. — Той се опита да я прегърне. — Подлудяваш ме! — Тя усети как ерекцията му я подпира. Беше възмутена, но Франк беше толкова красив с тези нежни лешникови очи и тъмна коса, паднала рошава на челото. Освен това имаше нещо вълшебно в това, че я желаеше толкова много. А сега той се беше смирил.

— Прости ми, любима. Държах се като звяр. Като грубиян. Разбира се, че вярвам, че си девствена. Върни се в леглото и си свали дрехите.

— В никакъв случай.

— Умолявам те — замрънка жално той. — Ако ме оставиш в това състояние, ще съм болен дни наред.

— Наистина ли? — попита тя и й дожаля за него.

— За мъжа е много зле. Знаеш го, нали? Жлезите ми ще се подуят. Ще агонизирам. — Той покри гърдите й с длан и започна да я целува по врата.

— Няма да се върна в леглото с теб — заяви решително тя. Натисна бравата. — Няма да е сега, нито пък тук. Не искам да е така.

— Добре, добре — съгласи се миролюбиво той. — Няма да е тук и сега. Разбрах. Ако обаче държиш на мен, любима, трябва да направиш нещо за мен. За да не се разболея.

— Какво? — попита подозрително Фелисити.

— Бъди мила с мен.

— Вече ти казах…

— Не така. Ще ти покажа.

— О, Франк. — Тя го последва с нежелание към леглото, където той свали елегантните си панталони и се отпусна назад, очевидно горд с подутия си член.

— Бъди мила с мен. — Той насочи ръката й към себе си и й показа какво да прави. Тя приседна на самия край на леглото и се постара да не гледа. Само че имаше нещо интересно в цялата тази работа. Тя се замисли за Уилям Уилъби в Испания, първия й любим, ако можеше да бъде наречен така, за античната галерия в Британския музей, където тя, Киара и Изабел се кискаха, докато рисуваха голи мъжки фигури с омазани в мастило пръсти.

След като си осигури помощта й, Франк се изтегна на леглото и подложи ръце под главата си.

— Ще свикнеш — заяви той. — Ти си страхотна, Фелисити. Луд съм по теб. Но ти го знаеш, нали? Не мога да откъсна очи от теб. Ти си като красива бяла свещичка в църква. Грееш. Един ден ще бъдеш моя. Обещай ми го.

— Не знам — отвърна тя, докато движеше енергично ръка. Дали му доставяше удоволствие? Струваше й се, че действа твърде грубо. Той обаче откликваше. Започна да диша тежко.

— Ще стане. — Възбуждаше се все повече. Очите му станаха стъклени. — О, господи, подлудяваш ме! Моя Фелисити, моя малка девственице, побъркваш ме! О, господи! — Той заопипва джоба си и й подаде кърпичка. Тя не беше сигурна защо й е, но много скоро разбра, когато животинските сокове на Франк изригнаха като гейзер. След като приключи с поливането и бърсането, Франк беше във върховно настроение и много любвеобилен. — Ти си перличка, прасковка — редеше той, докато си вдигаше гащите. — О, боже, луд съм по теб! — Прегърна я и я целуна. Очите му блестяха. — Нали беше върховно?

Фелисити беше доволна, че му е доставила удоволствие, и се радваше, че не е „стигнала до края“, както се изразяваха момичетата от Тринидад Стрийт. Научи доста. Въпреки това не се чувстваше удобно. Да бъде мила с Франк съвсем не беше романтично преживяване, но то я остави неспокойна, обзета от желание също да бъде задоволена. Франк обаче не се поинтересува как е, тъй като бе предоволен от собственото си задоволяване.

Отключиха вратата и излязоха. Останалите от компанията им или бяха в прожекционната, или си бяха намерили стаи. Всъщност в цялата къща бе започнала оргия. Полуголи фигури притичваха по коридорите, иззад затворените врати се разнасяха приглушени викове.

— Идвал ли си тук преди? — попита Фелисити.

— Веднъж-два пъти — призна той.

— С кого? — попита тя и усети как я прободе ревност.

— А, с момчетата от базата — отвърна разсеяно той, но тя не му повярва. — Да видим сега дали има още от шампанското.

На път към дома, докато бяха в таксито, той не се опита нито да се натиска с нея, нито да пъхне ръка под роклята й. Всъщност между сексуалното освобождаване и шампанското беше изпаднал в състояние на самодоволен унес и я беше прегърнал собственически с една ръка. Фелисити, която бе все още незадоволена, почувства, че е била използвана и захвърлена по безсърдечен начин. Той беше красавец, щедър и понякога с него беше весело, но съвсем не беше рицар на бял кон.

— Следващия път ще е по-добре за теб — рече Франк, когато пристигнаха пред блока на Киара. — Ще намеря за нас някое малко местенце. Там няма да има куп хора. Може някой малък апартамент.

— Няма нужда — рече бързо Фелисити.

— Не се притеснявай. Ще измисля всичко. — Той я целуна и се усмихна. — Беше прекрасна тази вечер. Аз съм най-големият щастливец на този свят.

Поуспокоена от тези думи, Фелисити се качи в апартамента. С изненада откри, че лампите са запалени, а Киара е все още будна. Веднага разбра каква е причината. Оливър се беше върнал.