Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A House at the Bottom of a Lake, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Коста Сивов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2017 г.)
Издание:
Автор: Джош Малерман
Заглавие: Къщата на езерното дъно
Преводач: Коста Сивов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“
Излязла от печат: февруари 2017
Отговорен редактор: Благой Иванов; Христо Блажев
Редактор: Ива Колева
Художник: Pai Par; Живко Петров
Коректор: Ива Колева
ISBN: 978-954-28-2250-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2596
История
- — Добавяне
23.
Докато Джеймс беше в кухнята и изследваше пиперника, Амелия преплува всички стаи в къщата. Когато стигна до салона с маслените натюрморти, вече й се виеше свят, дори се бе объркала малко. Раздвижи отново крака и плавниците й удариха стената, която се отвори. Амелия ахна в маската си, защото разбра, че макар да бяха изследвали къщата десетина пъти, все още съществуваха нови помещения за откриване.
Заплува към изненадващия вход и прокара лъча на фенерчето си навсякъде, като първоначално попадна само на стена с олющена розова боя, вероятно килер. Насочи светлината към пода, като очакваше (и се надяваше) да намери обувки, доказателство, че някой някога беше живял тук, също като плуващите дрехи в стаята горе.
Нямаше никакви обувки.
Имаше стълби.
Амелия остана на място около половин минута, думата мазе не излизаше от главата й. Както и думата невъзможно, тъй като къщата (нашата къща) беше разположена в калната тиня на самото дъно на езерото.
Най-накрая заплува към стълбите с главата надолу, плавниците й се натъкнаха на връвта на лампа, която висеше отгоре. Преди напълно да се потопи в подземните нива на къщата, момичето спря.
Джеймс.
Намери го в кухнята, приличаше на човек, видял готвач от плът и кръв да влиза във фурната и да затваря вратичката след себе си. Убеди го да я последва.
Няколко минути по-късно, докато се намираха над стълбището, което допреди час нямаха представа, че съществува, Джеймс си помисли същите две думи, които и Амелия.
Мазе.
Невъзможно.
Но една трета дума го обезпокои повече.
Капан.
Сякаш, ако влезеха долу, нямаше да е единствено езерото над тях.
Над тях щеше да е и къщата.
Амелия заплува първа с главата напред.
Момчето видя как плавниците й изчезват отвъд обсега на фенерчето му и потъват в гърлото на стълбището.
Последва я.