Джош Малерман
Къщата на езерното дъно (11)

11.

Амелия не беше осъзнала колко клаустрофобично я кара да се чувства третото езеро, преди да тръгнат да си ходят. Думата я удари като шамар.

Клаустрофобично.

Опасяваше се, че кануто няма да успее да се промуши обратно през тунела, по който дойдоха. Страхуваше се, че ще заседнат тук, на третото езеро, заедно с къщата, завинаги.

Разбира се, мисълта бе глуповата. Можеха просто да преплуват тунела, да тръгнат пешком по брега или да се приберат по десетина други начини. Въпреки това я усещаше.

Паниката.

Кануто не създаде никакви проблеми по обратния път. Само дето сега имаше повече люспи от боята във водата и повече драскотини по него.

— Чичо Боб има хубав дълъг маркуч — каза Джеймс, когато най-накрая стигнаха до брега, до малкото парче пясък, което представляваше плажът на чичо му.

— Продължаваме да се връщаме към темата за маркучите — отвърна Амелия.

— Така е. Предполагам, че той е нашият тотем?

Момичето си спомни мъртвата риба, която плуваше на трийсетина сантиметра под повърхността на третото езеро.

Джеймс слезе от кануто.

— Няма да стане — каза Амелия. — Маркучът.

— Няма ли?

— Не. Пробвала съм преди. Не върши работа като шнорхел.

Момчето се замисли. Гледаше към първото езеро, но Амелия бе наясно, че погледът му стига много по-далеч от него.

— Чичо ти има ли водолазна екипировка?

— Възможно е.

— Знаеш ли как да я използваш?

— Не. — Отново се замисли. — Братовчед ми обаче има.

— Това е добре.

— Да. Тази вечер ще я взема от него.

Кратки срички. Кратки изречения. Амелия знаеше защо. Планираха да се върнат на третото езеро.

Не бяха обсъдили идеята, но щяха да се върнат.

Това означаваше нещо.

— Утре тогава — каза Джеймс.

— Да. Чакай… не. Утре съм на работа.

— По кое време?

— През деня.

— Къде работиш?

— „Бакалията на Дарлийн“.

— Наистина?

— Аха.

— Яко.

— Аха.

— Добре.

— Вдругиден — предложи Амелия.

Джеймс кимна.

— Дадено.

Погледите им се срещнаха и останаха така известно време. Нещо прескочи между двама им. Бяха налапали кукичката — видяха антре и коридор с огледало, но искаха да видят повече.

Ще се върнеш със или без нея, помисли си Джеймс. Само дето идеята му се струваше отвратителна.

Двамата кимнаха по едно и също време, престориха се, че се съгласяват на втора среща след два дни. Но всъщност казваха да, ще се върна сам и сама.

Щях да се върна още на мига, ако можех.