Волтер
Векът на Луи XIV (34)

Глава XXXIII.
Продължение относно изкуствата

Колкото до изкуствата, независещи единствено от духа, каквито са музиката, живописта, скулптурата и архитектурата, те са имали съвсем слаба изява във Франция преди времето, което назоваваме век на Луи XIV. Музиката била в зародиш: тук-там по някоя тъжна песничка, пиеси за цигулка, китара и теорба, при това повечето съчинени в Испания — само това се е знаело. Люли удивлява със своя вкус и с умението си. Той пръв във Франция пише басови партии, съпровождаща музика и фуги. Отначало се затруднявали при изпълнението на неговите композиции, които днес ни се струват тъй прости и естествени. В наши дни стотици хора разбират от музика, а при Луи XIII са били единици; изкуството се е развило в съответствие със средата. Няма голям град без публични концерти, а навремето в Париж не е имало такива: единствената музика във Франция се е състояла от двайсет и четирите кралски цигулки.

Познанията в областта на музиката и на изкуствата, свързани с нея, до такава степен са се разгърнали, че в края на управлението на Луи XIV е измислено дори как да се нотират танците; затова днес съвсем уместно е да се каже, че танцът е отворена книга.

Имали сме велики архитекти по времето на регентството на Мария Медичи. Тя поръчва построяването на Люксембургския дворец в тоскански стил, за да почете собствената си страна и да украси нашата. Същият Дьо Брос, от когото е портата „Сен Жерве“, изгражда двореца за тази кралица, която така и не доживява да го обитава. При все че кардинал Дьо Ришельо е със същия усет за величие, той изобщо няма нейния вкус. Доказателство е дворецът „Кардинал“, или днешният „Пале Роаял“. Хранили сме велики надежди, гледайки красивата фасада на Лувъра, която кара всички да желаят завършването на този дворец. Много граждани строят възхитителни сгради, ала по-скоро впечатляващи като интериор, отколкото като външност, що се отнася до същинския вкус, които задоволяват жаждата за разкош на частните лица, без да красят града.

Колбер, меценатът на всички изкуства, основава академия по архитектура през 1671 г. Не е достатъчно да се роди Витрувий, необходим е и Август, за да го наеме.

Необходимо е и поместните магистрати да бъдат амбициозни и да притежават вкус. Ако имаше двама-трима изборни представители на търговците като председателя Тюрго, никой нямаше да укорява парижката община за зле построеното и зле разположено кметство, за малкия, нехармоничен площад, известен най-вече с бесилките и кладите по празници, за тесните улички в най-посещаваните квартали и изобщо за останките от варварство посред величието и в сърцето на всички изкуства.

Живописта започва да се развива при Луи XIII с Пусен. Няма нужда да споменаваме посредствените художници преди него. След него винаги сме имали големи художници, не така много, както в трупащата богатства покрай тях Италия, но дори без да се спираме на Льосюйор, който винаги сам си е бил господар или на Льобрен, изравнил се с италианците в рисунъка и композицията, ние сме имали над трийсет художници, оставили достойни за описание творби. Чужденците започнаха да ни ги отмъкват. Видях при един велик крал^[1] галерии и апартаменти, украсени изцяло с наши картини, чиито качества може би не сме дооценявали. Бях свидетел как във Франция бяха отказани дванайсет хиляди ливри за картина на Сантер. Надали из Европа има по-разгърнати живописни произведения, отколкото таванът на Льомоан във Версай, а не знам да има и по-красиви. Впоследствие се появи Ван Лоо, който дори сред чужденците се смята за ненадминат в своето време.

Колбер не само придава на Академията по живопис днешната й форма, ами през 1667 г. предлага на Луи XIV да основе такава и в Рим. В големия град бива закупен дворец, обитаван от директора й. Там биват изпращани ученици, получили награди от парижката академия. Те се обучават и изхранват със средства на краля: рисуват антики, изучават Рафаело и Микеланджело. Желанието да се подражава на древния и нов Рим е благородно и почетно, то си остава дори след като огромни колекции от италиански картини, събрани от краля и от херцог Д’Орлеан, както и скулптурни шедьоври, създадени във Франция, ни поставят в положението да не се нуждаем от поуки от другаде.

Ние се изявяваме главно в областта на скулптурата и в умението отведнъж да се изливат колосални конни статуи.

Ако някой ден бъдат намерени под развалини образци като баните на Аполон, изложени на показ на открито сред версайските горички, като паметника на кардинал Дьо Ришельо, слабо посещаван от публика в параклиса на Сорбоната, като конната статуя на Луи XIV, изработена в Париж, за да украси Бордо, като статуята на Меркурий, която Луи XIV подарява на краля на Прусия, както и като други творби, равни на споменатите от мен, можем да вярваме, че тези съвременни произведения биха били поставени наред с най-прекрасните гръцки антики.

Изравнихме се с древните и по отношение на медалите. Пръв Варен извежда това изкуство от посредствеността към края на управлението на Луи XIII. Понастоящем кръглите и квадратни печати, подредени в историческа последователност там, където в Лувъра има изложения на творби, представляват нещо възхитително: те са на стойност два милиона и повечето са шедьоври.

Много успешно е и гравьорството върху скъпоценни камъни; също и размножаването на картини и превръщането им във вечни образци посредством медни плочи, като по този начин на потомците с лекота се предават всички изображения на природата и изкуството — това умение е все още твърде неразвито във Франция допреди този век. Това е и извънредно приятно, и много полезно изкуство. Дължим го на флорентинците, които го изобретяват към средата на петнайсети век; то е разгърнато във Франция дори по-мащабно, отколкото в своята първа родина, тъй като в този жанр има многобройни постижения. Сборниците с щампи на кралете често биват връчвани като великолепни подаръци на посланиците. Гравьорството върху злато и сребро, което зависи от рисунъка и вкуса, бива изведено до най-пълното съвършенство, на което човешката ръка е способна.

След като така обходихме всички изкуства, допринасящи за удоволствията на частните лица и за славата на държавата, нека не забравяме и най-полезното от всички изкуства, в което французите надминават всички нации по света: имам предвид хирургията, чийто напредък през този век е тъй бърз и чутовен, щото от всички краища на Европа в Париж идват хора за всевъзможни видове лечение и операции, изискващи необичайно майсторство. Във Франция има не само отлични хирурзи, ами само в тази страна се изработват необходимите инструменти: тя снабдява с тях всичките си съседи, а от най-известния лондонски хирург Чезълдън зная как едва той започва да произвежда в Лондон през 1715 г. инструменти за своето изкуство. Медицината, целяща усъвършенстването на хирургията, не надминава във Франция нивото на Англия или на прочутия Бурхаве в Холандия; случва се обаче и медицината, както и философията, да достигнат до най-пълно съвършенство, като се използват познанията на нашите съседи.

Ето една цялостна и вярна картина на духовния напредък при французите през този век, започнал по времето на кардинал Дьо Ришельо и завършил в наши дни. Той мъчно може да бъде надминат; а и да бъде в някои области, ще си остане образец за по-висшите времена, които ще възникнат подир него.