Сардиния. Преминаване по морето
В дома на госпожа Колинс, където ми се оказа най-любезно и приятелско гостоприемство, останах до 7 ч. след обед на 15 октомври 1867 г. В тоя час в къщата на поменатата госпожа дойде приятелят ми Пиетро Сузини с коня си. Качих се и с тоя много опитен водач прекосих остров Мадалена и стигнах във френска Кала, на запад от острова, където ме очакваха Басо и капитан Кунео с една лодка и един моряк.
Качих се в лодката и в 6 ч. прекосих канала, който разделя Мадалена от Сардиния. След като върнахме лодката в Мадалена, остатъка от нощта прекарахме в една пещера близо до кошарата на Доменико Н. Към 6 ч. следобед на шестнадесети, след като намерихме три коня, потеглихме на път, като отначало се движехме пеш, а после на кон. Прекосихме планините Галура, залива и Теранова и на разсъмване на седемнадесети се озовахме върху височините, които господствуват над пристанището Сан Паоло.
Като не намерихме в пристанището Сан Паоло лодката, която Канцио и Виджани трябваше да държат там ние минахме сутринта в кошарата на някой си Никола. Капитан Кунео, въпреки умората си от петнайсетчасовата езда, се отправи на юг за пристанището Прапдина, където ни очакваха нашите приятели, стигнали там благополучно след много перипетии с рибарската лодка „Сан Франческо“.
На 17 октомври 1867 г. в 2 ч. следобед прегърнах сърдечно Канцио и Виджани на борда на „Сан Франческо“. В три часа потеглихме при средно благоприятен вятър.
В Ливорно слязохме в къщата на Сгаралино. Тук Леми ни очакваше от няколко дни с файтон, за да ни откара във Флоренция.
На двадесети във Флоренция бях посрещнат с радост от приятелите и населението, от което не могли да скрият пристигането ми.
На двадесет и втори с нарочен конвой потеглих за римската граница и стигнах до Терни, откъдето се отправих с файтон за областта на действие на Меноти. Тук на двадесети стигнах при прохода Корезе.
Тъй като позицията на Корезе бе малко подходяща за защита от войски в най-лошо състояние, в каквото бяха нашите нещастни доброволци, ние потеглихме за Монте Маджоре и от тая позиция през нощта на 23/24 октомври се отправихме в няколко колони към Монтеротондо, където се знаеше, че има около четиристотин неприятели с две артилерийски оръдия. Колоната, командувана от майорите Калдези и Валсана, трябваше да започне придвижването си в 8 ч. следобед на двадесет и трети, да стигне в Монтеротондо към полунощ и да се погрижи да се промъкне в града с пристъп от западната страна, която се смяташе и наистина беше най-слабата страна, защото разрушените поясни стени бяха заменени с къщи с външни врати и следователно достъпът до тях не беше труден. Тая дясна колона, съставена в по-голямата си част от храбреци от Романя, поради затруднения, неизбежни за един неорганизиран корпус, лишена от всичко, уморена и неразполагаща с опитни водачи, пристигна денем под стените на Монтеротондо, и следователно нощната атака пропадна.
Лявата колона, командувана от Фриджези, пристигна извън Монтеротондо на изток, завзе манастира на капуцините към 10 часа предобед заедно със съседните позиции и изпрати в левия си фланг няколко дружини, за да помогнат на нашите десни корпуси — нещо, което бе невъзможно през целия ден на двадесет и четвърти, тъй като неприятелският огън от тая страна беше ужасен. Централната колона, водена от Меноти, с когото бях и аз, след като бе вървяла от Монте Маджоре направо до обекта, също беше спряна от трудните теснини на пътя за Нолета; но въпреки това тя стигна първа на разсъмване под позициите, които обграждат Монтеротондо от север.
Аз заповядах на тая колона, командувана от Меноти и съставена в по-голямата си част от храбрите стрелци генуезци на Мосто и Бурландо, да завземе поменатите вече северни силни позиции, но да не напада, като смятах да комбинирам атаката с другите колони, които трябваше да пристигнат скоро. Ала доброволците не могли да задържат устрема си и вместо да се ограничат да завземат поменатите позиции, впуснали се да атакуват вратата на „Сан Роко“ и били посрещнати от смъртоносен огън, който се сипел от всичките прозорци на селището в тоя край.
