Джузепе Гарибалди
Моите спомени (12)

Четиринадесет срещу сто и петдесет

След пленяването на сумаката „Брик Скунер“ търговските кораби на нашите противници плаваха винаги придружени от военни кораби, така че беше мъчно да ги ограбим. И тъй, експедициите на нашите два кораба трябваше да бъдат ограничени в няколко набега в лагуната и то с незначителен успех, понеже бяха преследвани от противника по море и суша.

При едно внезапно нападение от неприятеля, полковник Франчиско де Абреус, без малко щяхме да бъдем напълно унищожени. Намирахме се при устието на Камакуан. Бяхме изтеглили лодките на суша, пред калон де каркуеда (склад, в който преди държали осолено месо), в който тогава се събираше тревата мате. Този склад принадлежеше на дона Антония, сестра на президента.

Поради войната тогава не се осоляваше месо и галпонът беше наполовина пълен с трева мате. Ние използувахме това твърде пространно стопанство като корабостроителница и бяхме изкарали на суша, между склада и брега на реката, нашите лодки, за да ги поправим.

На това място имаше дърводелци и ковачи от стопанството. Дървените въглища бяха в изобилие, тъй като страната беше покрита с гори. Макар стопанството да беше изоставено, то пазеше физиономията на някогашния си блясък и не липсваха всякакъв вид железни и стоманени парчетии, които можеха да бъдат използувани за нуждите на малките ни кораби. После ние прибягвахме до съседните чифлици, също тъй разполагащи с всякакви неща, и те ни услужваха с готовност.

И тъй, ние бяхме изкарали на суша малките си кораби и работехме трескаво, за да ги поправим. Част от екипажа беше заета около малките кораби, а друга бе в гората за дърва, които използувахме за приготвяне на дървени въглища. Всеки беше зает с нещо; които не работеха, бяха на стража на лагера или разузнаваха околностите. Франчиско де Абреус, наречен Морингуе, бе се опитвал напразно да ни изненада, като успя само да ни посплаши, понеже беше смел, предприемчив и познаваше много добре камакуанските места, където беше роден. Но тоя път ни изненада наистина майсторски.

Ние бяхме обходили полето през цялата нощ с патрули на кон и пеша и всички останали от хората ми бяха събрани в галпона с пушки, готови за стрелба. Утринта беше мъглива и никой не се мръдна, докато мъглата не се вдигна напълно: и тогава бяха извършени разузнавания по всички посоки и с най-голяма точност. Часът беше девет. Като не откриха нищо, разузнавачите се завърнаха и хората бяха изпратени да си гледат работата — по-голямата част в гората да секат дърва за въглища. По онова време разполагах с петдесет души за двата кораба, но през тоя ден, поради разни нужди, при тях бяха останали много малко хора.

Аз седях край огъня, дето се приготвяше закуската, и пиех мате, което ми беше поднесено от готвача, единственият човек, останал при мене. Кухнята беше походна, т.е. на открито, отстояща на около четиридесет метра от вратата на галпона. Изведнъж чувам, сякаш над главата си, ужасна стрелба, и виждам, че зад мене нахлува рояк неприятелски конници. Едва успях да стана и се добера до входа на галпона, когато едно неприятелско копие вече продупчи моето понко (американска мушама).

За щастие, нашите пушки бяха пълни и опрени на стената във вътрешността на склада. В първия момент започнах сам да стрелям и да повалям неприятели. След малко край мен застанаха Иняцио Билбао, бискаец, Лоренцо Н., генуезец, Едуардо Матру, Натале, после Рафаеле и Прокопио, единият мулат, другият негър, и двамата освободени роби, и др. Ние бяхме всичко на всичко четиринадесет души и се сражавахме в продължение на няколко часа срещу сто и петдесет неприятели, като избихме и ранихме много от тях, докато накрай се отървахме напълно.

Между враговете имаше осемдесет австрийски пехотинци, които обикновено придружаваха Морингуе при подобни действия; те бяха не само добри пехотинци, но и добри конници. При пристигането си те слязоха от конете и обградиха къщата, като се възползуваха от неравностите на почвата, от няколкото храсталаци и от къщурките, които обкръжаваха главното помещение. На тая тяхна маневра се дължеше нашето спасение. От тези позиции те откриха страхотен огън срещу нас, т.е. срещу главната врата; но както винаги се случва при изненадите, всяко дело, което не се завършва бързо и без прекъсване, мъчно успява.

Ако вместо да заемат позиция неприятелите нападнеха галпона и нахлуеха смело, всичко беше загубено, тъй като, естествено, един човек или няколко души не можеха да се съпротивляват срещу толкова много хора. Страничните врати на галпона, които бяха толкова широки, че през тях можеха да се промъкнат натоварени коли, бяха винаги отворени.

Напразно се тълпяха край стените наоколо, напразно се катереха по покрива, като го разрушаваха и хвърляха върху главите ни запалени дъски. Те бяха отхвърлени от покрива с пушечни изстрели и копия, като мнозина бяха убити, а други ранени.

За да накараме неприятеля да си мисли, че сме много хора, ние запяхме републиканския химн на Рио Гранде. „Война, война! Огън, огън! Срещу жестоките тирани, а също и срещу аристократите, които не са републиканци!“, като усилвахме колкото се може повече гласа си, докато в същото време двамина от нашите хора насочваха по едно копие от всяка врата — нещо, което възпираше неприятеля да ни атакува.

Към три часа след пладне неприятелят се оттегли, като остави шест трупа около галпона и други на различни разстояния. Имаше също тъй и много ранени, между които и началникът, който беше със строшена ръка.

Ние имахме всичко на всичко осем ранени. Росети, Луиджи и другите наши другари не можаха да ни помогнат, понеже бяха надалеч или без оръжие, и колкото да им е било тежко, някои трябвало да преплуват реката, преследвани от враговете; други се скрили в гората, а един невъоръжен бил убит.

Това извънредно опасно сражение, което завърши тъй блестящо, предизвика голямо доверие у нашите хора и у жителите на ония брегове, изложени от дълго време на неприятелските нашествия на тоя хитър и смел човек.

Безспорно Морингуе беше най-добрият пълководец на монархистите, особено при експедициите на изненада, в които съчетаваше отличното познаване на местността и хората с изпитана хитрост и смелост. Макар и роден в Рио Гранде, той причини голяма вреда на републиканската кауза, и империята до голяма степен дължи на него подчинението на областта.