Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джина Роук (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
debora (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джон Лескроарт

Заглавие: Под подозрение

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Ропринт ЕАД — София

Излязла от печат: 10.06.2015

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-121-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13234

История

  1. — Добавяне

9

Поставил порцелановата чинийка върху ръкохватката на стола си в кабинета на Дизмъс Харди, Уайът Хънт се облегна удобно и отпи от току-що приготвеното кафе. Беше вторник сутринта, около половин час преди официалното начало на работното време на канторите. Въпреки това десетина или повече служители вече бяха започнали работния си ден. Вратата на кантората на Харди беше отворена и от фоайето се чуваше звънене на телефони, бръмчене на ксерокс машини, откъслечни разговори.

Чакаха Джина. Харди наля и в собствената си чаша и се обърна към Хънт.

— Значи, когато си говорил с Джул, не си издал, че работиш за нас?

— Мисля, че не е ставало въпрос конкретно за това. — Хънт отпи отново и се ухили. — Той ме попита дали съм виждал Джина и аз му отговорих, че не съм я виждал след обяда, което формално погледнато е вярно. Не съм виновен, че не попита дали съм говорил с нея. А и изглежда беше в добро настроение — беше се занимавал с Горман цял ден и не бе имал с кого да поговори. Това ще те порази, но изглежда на жена му понякога малко й писва от полицейски приказки вкъщи.

— Как е възможно подобно нещо?

— Знам — каза Хънт. — Странно, но ето на. Както и да е, той много искаше да разкаже на някого за всичко, което бе открил, и се случи така, че аз се обадих.

— Щастлива възможност за добрите.

— Това си помислих и аз. Може би не чак толкова щастлива за клиента обаче, освен ако смяташ един очевидец за щастлива възможност.

— Понякога може да бъде.

— Почти съм сигурен, че това не е един от тези случаи, Диз. — Хънт погледна към вратата. — А, ето я и дамата, заради която сме се събрали.

Джина спря на входа.

— Извинявайте за закъснението. В момента отстранявам грешките от това, което може да стане ново работно разписание.

Харди погледна часовника си.

— Моят показва точно осем часа, така че си на минутата.

— Искаш ли кафе?

— Както хищникът иска мрака.

Харди я погледна и каза:

— Значи черно и без захар?

— Извинявай — каза Джина, — четох книга на клиента си. Прихващам от стила. Със захар, ако обичаш.

— Как ти се струва той? — попита Хънт. — Имам предвид като писател.

— Става. Казва някои хубави неща. Снощи ме държа будна до полунощ.

— Значи е можело да ти се обадя след разговора си с Джул — отбеляза Хънт.

Харди й подаде една чаша и Джина се обърна към Уайът:

— Значи си се свързал с него? Какво ти каза?

— Тъкмо разправях на Диз. Той смята, че разполага с достатъчно улики.

— По случая на Стюарт? Как е успял да избегне алибито?

— Уайът тъкмо ми разказваше за някакъв свидетел — обади се Харди.

Джина се отпусна тежко на един стол.

— На какво? На убийството? Стюарт не може да я е убил. Не е бил там.

— Е, това може да е под въпрос — отбеляза Хънт, постави чашата си върху чинийката и се приведе напред. — Изглежда едно момиче от квартала — живее точно от другата страна на улицата, приятелка на дъщеря му — го е видяла да се прибира в гаражи си в неделя вечер. И после да излиза няколко часа по-късно.

— Видяла го е?

— Така казва Джул. Видяла колата му.

— Кое в крайна сметка? Него или колата?

Уайът прехвърли с поглед въпроса към Харди, който каза:

— Кой друг може да е бил в колата му, Джина? — И продължи: — В неговия разказ не се споменава някой друг да е карал колата му, нали?

Джина се отпусна в стола си и възкликна:

— По дяволите!

— Точно така — съгласи се Хънт. — А освен това има и няколко други неща, за които Девин един вид искаше да се похвали.

— Слушам те — каза Джина.

— Две обаждания за нарушаване на обществения ред в дома му.

— Две?

Хънт кимна.

— Едно през това лято и когато Джул проверил в компютъра, се натъкнал на още едно попадение от преди около пет години. Новият ти клиент е бил арестуван при това второто.

— Той ми каза, че никога не са прибягвали до физически действия. Специално го попитах.

На бюрото си Харди се смръщи и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Може би е забравил.

— Забрави ли да спомене и глобата, която е получил миналия петък вечерта?

Джина се облегна назад, кръстоса крака и вдигна ръка към устата си.

— Петък вечер? — попита тя.

Още едно кимване от страна на Хънт.

— На път за Екоу Лейк. Спрял го е пътен полицай на магистралата. Джул намерил полицая и говорил с него.

— Бил е доста деен — каза Джина.

Хънт се съгласи.

— Той смята, че разполага с голям случай. Такива не се срещат всеки ден.

— И какво е казал полицаят? Спомнил ли си го е?

— О, да. Без никакъв проблем. Разпознал е името. И той е почитател на произведенията на Стюарт. И точно затова не го е арестувал.

— О, Боже! — Джина поклати невярващо глава. — За какво е щял да го арестува?

— Казал на Джул, че щял да измисли нещо. Нарушаване на реда, съпротива при арест, заплашване на полицай…

— Заплашил го е?

— Напсувал го е. За повечето ченгета това е почти същото. Следва лошата част.

— Има и по-лошо?

— Ами, ти прецени. След като онзи полицай разпознал Стюарт, той малко се поуспокоил и му разказал за ужасния скандал, който току-що имал със съпругата си. Как му заявила, че иска да го напусне. Разказал на човека, че бил тръгнал нагоре към планините, защото ако останел с нея, щял да я убие.

— С тези думи? — попита Джина.

— Според Дев, доста дословно — каза Хънт.

— Джина, този тип, Стюарт, клиентът ти, по кое време ще дойде тук? — намеси се Харди.

Джина погледна часовника си.

— След около час. Джул ще пристигне в десет.

— Инспектор Джул спомена ли нещо за белезници? — попита Харди.

— Снощи каза, че не е искал заповед. — Изражението на Джина издаваше чисто възмущение. — На теб Девин каза ли нещо за арест, Уайът?

— Не. Иска повече доказателства. Очевидно има и други проблемни въпроси?

Това беше въпрос.

— А, нищо важно — отговори Джина саркастично. — Само застрахователна полица за три милиона долара, още няколко милиона, които ще минат под негово управление, да не говорим за възможната любовна връзка със сестрата на мъртвата му съпруга.

— Шегуваш се за последното, нали? — каза Хънт.

Тя го погледна.

— Е, той го отрече. А съдейки по това, което разбрах, откакто съм дошла тук сутринта, явно е вярно.

* * *

Когато Филис се обади в кабинета й и съобщи, че клиентът й е отвън във фоайето, Джина каза, че идва след секунда, но не се помръдна. През последните петнайсет минути, откакто бе слязла от кабинета на Харди, бе седяла възможно най-удобно в най-хлътналия си фотьойл. Подобно на Уес Фаръл и тя нямаше формално бюро в ъгловия си кабинет. Затова седеше със здраво сключени ръце пред себе си и се опитваше да овладее същинското цунами от ярост, което внезапно я бе заляло вследствие разкритията на Уайът Хънт за нейния клиент.

Погледна надолу към ръцете си. Кокалчета й бяха побелели, ставите й — сковани. Вдигна ръцете си към лицето и ги прокара надолу по бузите си. Накрая си пое дълбоко дъх и се изтласка нагоре от стола си.

Докато прекосяваше дългия коридор към секретарското място, Джина долавяше собствените си отсечени и отекващи стъпки. Стигна до фоайето и лепна подобие на усмивка на лицето си, когато доближи Стюарт.

— Добро утро — изчурулика тя, престорено ведро. — Точно навреме.

— Старая се да се харесам — каза той с плахия си изговор, макар да му костваше усилие. Стюарт се бе избръснал, беше сресал косата си и бе облякъл по-хубави дрехи — панталон и пуловер, — но изглеждаше по-покрусен, отколкото предния ден, беше с мътен поглед и бледен. — От полицията дойдоха ли вече?

— След малко. Последвай ме, ако обичаш…

Джина искаше да избегне безсмисленото бърборене, затова се обърна и тръгна към кабинета си. Влезе първа, седна на ергономичния си стол и се завъртя с лице към него. Стюарт стоеше на няколко крачки от вратата с ръце в джобовете си, напомняше на куче, което чака да му кажат какво да направи.

— Би ли затворил вратата?

След като го направи, той отново се обърна към стаята.

— Къде? — попита той.

Тя махна с ръка.

— Където и да е. Няма значение.

Той избра канапето, вероятно защото бе обърнато с лице към нея. Облегна се, облегна глезена си върху коляното, протегна ръка покрай възглавниците и се отпусна назад.

— Така — каза той.

— Така. — Джина не се изкушаваше да му окаже никакво съдействие, но почака един дълъг миг и когато той не направи нищо, тя омекна. Каквото и да бе извършил в действителност — а тя му беше ядосана за това, каквото и да беше, — той бе човекът, чиято книга беше чела снощи, който бе раздвижил нещо в душата й.

— Изморен ли си? — попита тя. — Изглеждаш изморен.

Раменете му се повдигнаха, сякаш въпросът беше смешен. В очите му обаче нямаше веселие.

— Ако си взема една седмица и спя денонощно, пак няма да е достатъчно. Но това не изглежда много вероятно, нали? Не и с инспектор Джул на път за насам.

— Не, не особено. Искаш ли кафе?

— Вече изпих три чаши — поклати глава той. — Още малко и ще се отнеса. Пък и не е нещо, за което кафето може да ми помогне.

Смятайки, че това може да е някакво начало, може би дори признание, Джина каза:

— Какво е тогава?

Той въздъхна тежко и поклати глава — самото отчаяние.

— Ким — отговори. — Дъщеря ми. Дъщеря ни. — Срещна погледа на Джина. — Имаш ли деца?

— Не.

— Тогава недей.

Джина се подсмихна мрачно.

— Малко е късно. Във всеки случай, въпросът не е на дневен ред и не ме притеснява. Тя го приема доста тежко, нали?

Стюарт щипна носа си.

— Не знам какво да правя с нея. Не знам какво да правя. — Вдигна поглед и каза: — Случилото се я изкара извън релси. — Още една въздишка. — Двете с Карин имаха някои разногласия, които не бяха разрешили, а сега никога няма да ги разрешат. Когато Ким замина в колежа, нещата между тях не бяха наред. Това не я улеснява сега.

— Да, сигурно. Къде е тя сега?

— Оставих я в хотела. Плака цяла нощ и най-накрая заспа някъде около шест сутринта, затова реших просто да я оставя да спи. Нека да е добре поне няколко часа. — Той се поколеба. — Дебра намина рано за всеки случай и каза, че ще остане, докато Ким се събуди. Ще бъде с нея. Но това убива Ким. Не знам какво ще прави. Не знам какво ще правя аз с нея.

Джина реши да го върне в действителността.

— Стюарт — поде тя, — каза ли й, че си под подозрение?

Не би могъл да изглежда по-поразен, дори да го бе зашлевила, но бързо се съвзе.

— След като ти ми се обади снощи, й казах, че днес имам среща с теб, за да говорим с ченгетата. Дотолкова знае. Което не е много. Днес трябва да свърши, нали?

Джина се изкуши да го попита дали не се шегува с нея, но продължи сериозно:

— Честно казано, не, Стюарт. Не мисля, че всичко ще свърши днес. Направили са някои разкрития.