Джон Лескроарт
Под подозрение (4)

4

Малко след един часа изтощеният Стюарт Горман, отпуснат в едно кресло до телевизора в хотелската си стая, затвори телефонната слушалка.

— Не мога да повярвам що за хора са това.

Седнал срещу него на ръба на леглото му, отдавнашният му приятел и бивш съквартирант в колежа Джед Конли вдигна глава. Конли бе първият човек, на когото Стюарт се обади, след като полицията го бе изгонила от собствената му къща същата сутрин. Въпреки че беше член на Щатския съвет като представител на Сан Франциско, Конли бе освободил целия си ден и бе дошъл при Стюарт в „Травъл Лодж“ по-малко от двайсет минути, след като той бе наел стая.

Конли имаше приятно, гладко избръснато лице. Носът и високата му метър и осемдесет фигура бяха силни, прави, аристократични. Широкото чело под тъмната му коса можеше да принадлежи на човек с двайсет години по-млад, но младежкият вид бе донякъде смекчен от бръчките около устата, която навярно е била принуждавана да се усмихва повече, отколкото е искала. Конли бе облечен със светлокафяв делови костюм, бяла риза и златиста вратовръзка.

— Кой беше? — попита той.

— Някакъв тип, представител на адвокат, искаше да знае дали вече съм ангажирал някой, който да ме представя в съда. Видният гражданин искаше да препоръча някого. Ама че мазник. Отървах се от него.

— Чух те.

— Гадни адвокати. Как са ме открили тук толкова бързо?

Конли сви рамене:

— Разчува се. Вече даваха случая по телевизията. Вероятно са се обадили в полицията и са попитали. Това е просто бизнес.

— Просто бизнес. — Стюарт Горман издиша част от яда си в мрачната стая. — Гадно е.

— Не знам. — Конли се изправи и отиде до прозореца, вдигна щорите и пусна повече светлина. Обърна се и каза: — Все пак ще ти трябва адвокат. Не можеш да ги виниш.

— Аз не бях тук, Джед, когато е починала — равно изрече Стюарт, а устните му се стегнаха. — Как мога да бъда заподозрян?

— Не съм казал, че си заподозрян. Казах, че ще имаш нужда от адвокат. Ченгетата, пресата, наследството. Става автоматично.

— Както знаеш, вече го направих — говорих с ченгетата. Нямаше никакви проблеми. Освен това не знам защо обсъждаме нуждата ми от друг адвокат. Ако не се лъжа, вече си имам такъв.

Конли подръпна перчема си, въздъхна и поклати глава. Внимателно подбра думите си:

— Виж какво, мой човек — рече той с ръка на сърцето, — ти си най-добрият ми приятел и сърцето ми се къса заради случилото се с Карин. Заради теб, заради нея и заради Кимбърли. Но от двайсет години не съм се занимавал с право и не мога да те представлявам добре, освен това, както може би си забелязал, си имам друга постоянна работа. Просто не мога да бъда аз. Но ще ти е необходим някой.

Стюарт се взря хладно в стария си приятел гневът му отмина и той се отпусна назад в креслото си.

— Няма нужда да го обсъждаме.

Млъкнаха за момент, след това Конли се обади:

— Когато решиш, че си готов, има един човек, когото бих ти препоръчал. — Конли се бе върнал на ръба на леглото и сега се приведе напред. — Не ставай глупав, Стю. Нямаш представа как работи тази система. Дори Карин да е взела някакви хапчета и да се е удавила…

— Ей, чуй ме внимателно: бях на Екоу Лейк. Каквото и да се е случило снощи, аз нямам нищо общо.

— Можеш ли да го докажеш?

— Какво имаш предвид?

— Искам да кажа, видя ли те някой там? Имаше ли някой с теб снощи? Говори ли по телефона? — Когато Стюарт не отвърна, Конли продължи: — Приемам мълчанието ти за „не“. А това от своя страна означава, че алибито ти не струва и пет пари, така че ще фигурираш в списъка на онова ченге.

— Добре, де. Може би. Ако Карин е била убита…

Конли сви рамене.

— Може би дори, ако не е била убита. Помниш ли онзи човек преди няколко години? Той се занимаваше с продажби по телефона или нещо подобно, а тя притежаваше около половината от недвижимото имущество в „Уестърн Адишън“? Както и да е, двамата отишли на къмпинг и се говореше, че тя излязла на среднощно плуване съвсем сама, докато той спял, и не се върнала. Оказало се, че се е удавила, а съпругът трябваше да наследи около петдесет милиона долара. Той наистина наследи петдесет милиона. Мислиш ли, че ченгетата не са го подозирали? Мислиш ли, че фактът, че се е удавила, го е предпазил от подозренията в убийство? Истината е, че ако искаш да убиеш някого, вероятно най-добрият начин е да го удавиш.

— Добре, обаче обвиниха ли го? Имаха ли някакви доказателства? Това накара Конли внезапно да спре.

— Направи ми услуга, Стю. Не задавай такива въпроси на благосклонния си инспектор.

— Какви въпроси?

— Въпроси за доказателства. Дали има обвинение в престъпление, или не. Правни въпроси.

— Защо не?

— Защото те показват така наречената степен на криминална опитност. Какво ще кажеш за това? В ушите на опитния следовател това ще прозвучи все едно предварително си обмислил действията си и може би дори си проучил свързаните с уликите правила.

— Просто попитах дали са съдили човека, за когото говореше.

— В крайна сметка, не — отговори Конли. — Но аз бях при прокурора, докато разискваха дали разполагат с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение или не. Мнението на ченгетата беше, че разполагат с петдесет милиона достатъчно добри причини. И за малко да изправят човека пред разширения състав на съдебните заседатели без абсолютно никакви улики. А заседателите щяха да го предадат на съда.

— Тогава защо не са повдигнали обвинение?

— Защото щяха да загубят делото и прокурорът го знаеше. Но, дявол да го вземе, никой не се усъмни дори за момент, че съпругът го е направил. Бил е на мястото, където се е удавила, щял е да получи наследство, имали са проблеми в брака си, за което знам, че вие с Карин… — Конли разпери ръце и продължи: — Както и да е, разбираш какво имам предвид. Колко притежаваше Карин? Шест, седем милиона? Плюс застраховката живот?

— За бога, Джед!

— Свиквай с това, Стю. Ще го чуеш от полицаите и ще трябва да знаеш как да им отговориш. Или дали изобщо да им отговориш. А ти нямаш никаква представа. И това може да ти навреди. Много. Може да навреди и на Кимбърли. Само това се опитвам да кажа. Като приятел на приятел.

Изглежда Стюарт най-сетне схвана. Облегна се в креслото си със сведена към шията брадичка и с отпуснати отстрани ръце.

— Кого познаваш? — попита той.

* * *

— О, боже! Значи е вярно, така ли? Наистина е вярно.

Дебра Драйдън — по-малката сестра на Карин — стоеше с измъчено изражение до вратата на стаята пред Стюарт. След това пристъпи в обятията му. Притисна се към него в силна прегръдка и се разтрепери. Стюарт я придържаше и я остави да излее мъката си.

— Знам — прошепна той. — Всичко е наред.

Накрая той се освободи и се дръпна назад.

— Когато получих съобщението ти, не исках да ти позвъня — каза Дебра. — Не исках да е вярно.

Стюарт кимна.

— Разбирам — каза той и се извърна. — Не знам дали познаваш Джед Конли.

Дебра механично подаде ръка.

— Благодаря ви, че сте тук заради Стюарт.

— Не бих могъл да не дойда — рече Конли.

Явната мъка и страдание на жената не прикриваха, а може би дори подчертаваха физическата й красота. Светлорусата, дълга до раменете коса обгръщаше пленително лице — тюркоазени очи, кожа с фини пори и светъл тен. Дебра носеше къса бяла пола и тъмна синкавозеленикава копринена блуза, златно колие и диамантени обеци. Вдигна двете ръце към очите си и леко попи сълзите си.

— А ти какво правиш тук? Защо не си си вкъщи? — попита тя.

— Не ми позволяват да се върна там, докато не приключат с разследването.

— Но защо? Ти каза, че се е удавила. Във ваната. Това възможно ли е?

— Може да е пила и след това да е взела някакви хапчета…

— Искаш да кажеш, че може да се е самоубила?

Стюарт поклати глава.

— Ако е така, не мисля, че го е направила нарочно.

— Разбира се, че не е — каза Конли. — Тя не беше депресирана.

При прекъсването Дебра се обърна към него с хладен поглед.

— Откъде знаеш това?

— Просто говорих с нея в петък следобед…

— Така ли? — леко изненадан попита Стюарт.

— Ами да — продължи Конли. — Знаеш това, Стю. Тя беше изцяло обзета от откритието си. Нали помниш, че ме беше помолила да накарам служителите си да разгледат внимателно някои въпроси, свързани с нейните хора от рисковия капитал. Осведомявах я доста редовно.

— Какво общо имат твоите служители с това? — попита Дебра.

— Нищо конкретно — каза Конли. — Но аз съм в Щатския съвет и Карин смяташе, че мога да открия някои неща, които все още не са общодостъпни. И може би е имала известно основание.

— Какви бяха вестите в петък? — попита Стюарт.

— Не беше нещо, което би я накарало да поиска да се самоубие. Бяхме открили някои данни, че ПИ — „Полимер Иновейшънс“, производителят на ставата на Драйдън, създадена от Карин — не са съобщили за някои отрицателни резултати при клиничните опити: следоперативни тромби в краката, за които очевидно са знаели. Карин беше бясна. Точно обратното на депресирана.

— Ако снощи нещо я е депресирало, не е било заради работата — рече Стюарт и пое дълбоко въздух. — По-добре и двамата да го чуете от мен, тъй като рано или късно ще излезе наяве. Тя искаше развод.

— Това не означава, че е искала да се самоубие — отбеляза Дебра. — Означава, че е искала да продължи напред. Питай ме откъде знам. От три години съм свободна и не съм съжалявала нито ден.

— Не ми се иска да вярвам, че е било свършен факт — каза Стюарт. — Но това ми каза тя.

— Не може да е искала да те напусне — обади се Дебра. — Искам да кажа, ти си… В какво отношение по-точно не беше идеалният съпруг?

— В твърде много отношения, Дебра, повярвай ми — отговори Стюарт.

Конли докосна леко рамото на приятеля си.

— Получаваш удари отвсякъде, но тук можеш да се отпуснеш, Стю. Каза ли защо е искала да те напусне? Да не би да е имала любовник?

Бързо поклащане на главата.

— Не мисля, че е било това. Откъде би намерила време? Но не знам със сигурност. Може да е какво ли не. Просто не е била щастлива с мен.

Очите на Дебра отново бяха станали като стъклени. Тя се протегна, за да докосне ръката на Стюарт, и направи крачка към него.

— Нека не мислим за това точно сега, става ли? Нека заедно да опитаме да изясним какво трябва да направим на този етап.

— Добра идея — съгласи се Конли. — Можеш ли да ми помогнеш да убедим Стюарт да си наеме адвокат? Имам някого предвид. А с този развод в цялата бъркотия със сигурност ще му трябва адвокат.

Все още с ръка върху ръката на Стюарт, Дебра кимна.

— Стюарт — тихо промълви тя, — мисля, че трябва да послушаш приятеля си.