Джон Лескроарт
Под подозрение (16)

16

Уайът Хънт седеше горе в малкия кабинет пред бюрото на Стюарт. Джина и Стюарт стояха притиснати един до друг в тясното помещение зад него.

— Няма начин да се разбере откъде е изпратено съобщението — каза Хънт.

— Не може ли да стигнем до сървъра? — попита Стюарт. — Нали е в g-mail.com? Не трябва ли да са абонирани там?

— Да, но какво ще разберем така? Нищо. Няма адрес. Вероятно са се включили онлайн и са работили някъде на лаптоп. Не можем да проследим съобщението. Може да са къде ли не. Но я чакай… — вдигна пръст Хънт. — Хрумна ми нещо друго. Чакайте. — Пръстите му затанцуваха по клавиатурата. Той се вгледа в екрана, напечата още нещо. — Не. Хрумката не беше добра.

— Какво направи? — попита Джина.

— Пуснах НУ в гугъл. А също и „Не убивай“. Само цитати от Библията, нищо друго, както виждате. А щом го няма в гугъл, значи не съществува. Може би наистина е някоя самотна откачалка, както си решил отначало.

— Но какво означава, че знаят къде живея?

— Евтина тактика за сплашване, нищо повече — сви рамене Хънт. — Написали са ти още две съобщения преди това, но не са направили нищо, нали? Не са опитали да те убият. Този тип може да се е сврял в някоя хижа в Айдахо, в Мейн или където и да е. Защо сега да е различно?

— Този път съпругата ми е мъртва — отговори Стюарт. — Мисля, че това е достатъчно различно.

— Разбира се, извини ме — каза Хънт. — Не се замислих.

— Няма нищо — отговори Стюарт. — Явно мнозина го правят напоследък. И аз не се замислих през последните няколко дни. Едва сега започвам да го правя. — Той погледна към Джина, после отново към Хънт. — Значи искаш да кажеш, че може да съм направил точно това, което казва Джул — да съм си изпратил сам тази заплаха?

— По същество е така. — Хънт леко се извъртя към останалите. — Може би, ако намерим компютъра, от който е било изпратено съобщението, ще можем да свалим информацията от хард диска и да докажем, че заплахата е била изпратена от тази машина. Но тогава най-вероятно вече ще знаем кой е собственикът й. Само по себе си действието няма да ни помогне особено.

— Просто за яснота, Уайът — намеси се Джина, — тъй като не можем да разберем кой го е изпратил, Девин няма да може да изключи Стюарт като заподозрян само въз основа на това съобщение, така ли?

— Да, според мен няма да може.

— Чакай малко — донякъде остро се обърна Стюарт към Уайът. — Познаваш ли този тип?

— Кой тип?

— Джул. Когото и двамата изведнъж започнахте да наричате Девин? Хънт метна поглед към Джина и сви рамене.

— Да. Отдавна. Защо?

— Защото може би някой, на когото той вярва, трябва да му каже, че аз не съм го извършил.

Хънт се прокашля и издаде някакъв гърлен звук, а Джина потъна в неловко мълчание.

— Ами, тази игра не се играе точно така, Стюарт.

— Пет пари не давам как се играе, Джина. Това не е игра, а животът ми.

Хънт се окопити и каза:

— Добре, наистина става дума за твоя живот, но Девин няма да се довери на никого толкова. Пито на мен, нито на жена си, на никого. Той е ченге и следва уликите.

— Въпреки факта, че няма улики срещу мен?

Този път Хънт сви рамене малко по-уверено.

— Ти си съпругът. Обикновено съпругът е извършителят. Оттам е принуден да започне.

— Хубаво, но ако има и други заподозрени? Тогава какво?

— Ако открие някакви улики, ще ги разгледа. Но няма да тръгне по следата на друг мотив, докато не елиминира теб. Независимо какво му казвам аз.

— Значи съм виновен до доказване на противното?

— За Джул вероятно е така.

— Смятах, че би трябвало да е обратното.

Хънт го изгледа равнодушно.

— Ако откриеш нещо в живота, което да става, както би трябвало, кажи ми да си купя акции в него.

Джина хвана ръката на клиента си.

— Чуй ме, Стюарт, Джул може и да не е убеден, но поне те смята за невинен и точно затова в момента не си в ареста. Не разполагат с достатъчно доказателства и това е факт. Разбира се, ще осведомя инспектора за всички взаимоотношения на Карин и той вероятно ще проследи някои от тях или всички. Може дори да подам оплакване до прокурора, който случайно ми е приятел, за хода на разследването до момента. Разбира се, нищо няма да постигнем с това — додаде тя, — но ще е забавно упражнение.

— А какво трябва да правя аз междувременно?

Джина и Уайът се спогледаха заговорнически или може би скептично.

— Повечето хора чакат да видят какво ще стане — каза Джина по-спокойно.

— Е, наречете ме досадник, но точно това правя през последните няколко дни и не ми се иска да го правя повече — отговори Стюарт.

Няколко минути по-късно слязоха долу в дневната. До този момент Стюарт не бе обърнал внимание на показанията на Бетани, че той е бил човекът в колата, и предпочете да се съсредоточи върху факта, че някой е влязъл в гаража му, то сега стигна до очевидния извод.

— Следователно трябва да е бил наш познат или познат на Карин.

— Извинявай, но нали от самото начало допускаме точно това? — каза Джина. — В крайна сметка тя е била гола в горещата вана.

— Тя винаги влизаше в горещата вана гола — отбеляза Стюарт. — Но сега се чудя за следното: не знаем дали някой е влязъл във ваната заедно с нея, нито пък дали е пил от другата чаша с вино. Може Карин да е бутнала чашата на платформата и тя да се е счупила. Излязла е от ваната и е почистила повечето парчета. След това е дошъл убиецът, промъкнал се е тайно, ударил я е с бутилката и след това я е натиснал под водата. Това не означава, че е имала връзка с него или с някой друг.

— Вярно е — съгласи се Джина.

— Възможно е да е нямала — побърза да се съгласи Уайът. Вероятно Стюарт имаше нужда да вярва в това. — Но да се върнем на възможността за достъп до дома през гаража. Твърдиш, че Карин трябва да е познавала убиеца си, защото той е имал устройство за отваряне на вратата на гаража, което тя най-вероятно му е дала, така ли?

— Така — отвърна Стюарт.

— Съжалявам, но не на всяка цена — отбеляза Хънт. — Сега много коли имат копчета на предното стъкло или на тавана, които можеш да настроиш на честотата на вратата на гаража си, за да не се налага да използваш дистанционно. Така че всеки, който някога се е приближавал до гаража ти — търговец, градинар, боклукчия, служител, който снема показанията на електромера и на други уреди, който и да е — може на практика да е откраднал честотата ти, стига да иска.

— Значи твърдиш, че този тип НУ…

— Не е невъзможно — каза Хънт. — Всеки би могъл.

Джина забеляза движение през прозореца и се обади:

— Ето го и Девин.

* * *

Джина отиде да отвори вратата, Джул пристъпи вътре и тъкмо се канеше да я поздрави, когато се закова на място и впери гневен поглед в Хънт.

— Какво търсиш тук, Уайът? — попита той премерено спокойно.

Хънт, който стоеше до дивана заедно със Стюарт, сви рамене.

— Работя усилено както винаги. — Започна весело, но когато Джул не отвърна, каза: — Джина имаше компютърен проблем.

— Значи си му пипал компютъра? — Без да изкача отговора и вече с потъмнял поглед, Джул се обърна към Джина: — Сънувал ли съм, че те предупредих да не пипате нищо, докато не дойда? Според теб това не включваше ли и Уайът? — После отново се обърна към Хънт: — Откога се занимаваш със случая?

— Джина ми се обади и аз веднага пристигнах — отново сви рамене Хънт.

— Не говоря за този конкретен проблем с компютъра, Уайът. Много добре знаеш. От колко време се занимаваш със случая?

— Току-що се запознах с този човек — отговори Уайът.

— Не питах това — сряза го Джул.

— Какво се опитваш да постигнеш, Девин? — намеси се Джина. — Помолих Уайът да дойде и да погледне в компютъра на Стюарт, за да видим дали ще разбере откъде идват заплашителните съобщения. Само толкова.

— Не е така. Уайът работи за теб и изпомпва от мен информация.

— Няма никакво помпане, Дев. Ти не си ме питал. И за протокола заявявам, че не работя за никого. Но докато все още обсъждаме случая на Стюарт тук, ще ти кажа, че според мен вие, инспекторите, бихте нарекли получения от него имейл следа. И понеже сте го пропуснали, а ние ви го предоставяме, за да не допуснете огромна грешка, може би ще престанеш да сипеш обвинения за това на чия страна съм. Тук съм по същата причина, по която и ти, Дев. Джина ме помоли. Струва ми се, че всички бихме искали нещо да ни насочи към истинския извършител. Към убиеца на Карин. Какво ще кажеш?

Тирадата явно не допадна на Джул. Хвърли последен злобен поглед към Хънт, още един към Джина и се извърна леко, сякаш се канеше да излезе от вратата, през която току-що беше влязъл. Но накрая се успокои и попита:

— Е, с какво разполагате всъщност?

Изведнъж за изненада на всички се обади Стюарт:

— Преди да стигнем до това, инспекторе, трябва да ви кажем нещо за вратата на гаража.

— Какво за нея?

Джина вдигна дланта си с надеждата да възпре клиента си:

— Стюарт…

— Не, това е важно — каза той. — Уайът тъкмо ни обясняваше, че всеки…

— Стюарт! — Гласът на Джина прокънтя в стаята, нетърпящ възражение. — Сериозно ти говоря. Не искаме да слушаме.

— Може би аз искам — каза Джул.

Джина вече беше застанала между инспектора и клиента си.

— Сигурна съм, че искаш, но няма да стане. — Отново се обърна към Стюарт, за да се увери, че е разбрал посланието й. Беше въпрос на стратегия. Истината бе само малка част от всичко. Нека Джул си мисли, че са открили пробойни в аргументите му и нека да придаде това впечатление и на прокурора. — А сега, инспекторе — продължи тя, — поканих ви да погледнете тези имейли. Ако ви интересуват, компютърът е горе.

Тя се обърна и тръгна, а мъжете я последваха.

Хънт отново седна пред клавиатурата, а останалите се скупчиха зад него в стаичката. Хънт им показа първия имейл.

— И кога пристигна това съобщение? — попита Джул.

— След една статия в „Сънсет“ — отговори Стюарт. — Имаше рецепти за приготвяне на пъстърва на открито.

Джул погледна за кратко заплашителния имейл.

— Важното е, че не го е направил Стюарт — каза Джина. — Не той е изпратил имейла.

— Можете ли да го докажете?

Хънт се обади от мястото си пред компютъра:

— Точно там е проблемът, Дев. Не можем да го изключим с абсолютна сигурност. Няма начин да се докаже откъде…

Внезапно Стюарт се обади:

— Извинявай, Джина. Може ли да кажа нещо?

— Вероятно не — изгледа го тя. — Не и тук.

— Ами навън? — попита Стюарт и кимна към съседната стая. — Може би си струва.

— Добре. — Тя се обърна към другите двама мъже. — Дайте ни минутка, момчета. Веднага се връщаме.

Джина и Стюарт едва бяха излезли от стаята, когато Джул започна:

— Не знам дали си чувал, Уайът, обаче ние в полицията наричаме това възпрепятстване на правосъдието. Така че, ако попречиш на едно разследван, може да отидеш в затвора.

Хънт тракаше безгрижно по клавиатурата.

— Някой наш познат да е възпрепятствал правосъдието?

— Да осведомяваш адвоката на заподозрян за хода на официално разследване може да се нарече дори помощ и съучастничество.

Хънт престана да трака по клавиатурата и се обърна. Заяви направо, по-скоро нетърпеливо, отколкото ядосано:

— Стига, Дев. Знаеш, че работя за фирмата на Джина и че тя представлява Стюарт. Ако си предпочел да не свържеш тези два факта, проблемът си е твой, приятелю, не е мой. Никога не съм признавал или отричал нищо за участието си или за липсата на участие в случая на Джина, когато разговаряхме онази вечер, а и ти не ме попита, така че какъв е проблемът? — Джул понечи да каже нещо, но Хънт го спря. — Освен това ти не ми даде никаква информация, която нямаше да науча още на следващия ден. И трябва да отбележа, че нищо в сведенията не уличаваше Горман в престъпления.

— Но взети като цяло, биха могли, Уайт.

— Кои части, взети заедно? — поклати глава Хънт. — Че е бил ядосан на жена си? Че се е разкрещял на пътния полицай?

— А какво ще кажеш, че това не е първият случай на битово насилие, в който е намесен? — изстреля в отговор Джул. — Или че е имал връзка със сестрата на съпругата си? Че внезапно ще стане по-богат с няколко милиона долара? Че негова съседка е видяла колата му да влиза в гаража? Знам, знам, може и да не е карал той. Но я ми кажи кой друг може да е карал колата му?

— Освен ако изобщо не е била неговата кола.

— Точно така. Съседското момиче, което признава, че харесва Горман, иска да го уличи в престъпление, следователно лъже, така ли? Хайде, Уайът, това нищо ли не ти говори?

Хънт посочи екрана на компютъра и каза:

— Не толкова силно, колкото това. Нали не вярваш наистина, че той сам си е изпратил тези заплахи?

— Не, може и да не е. Но освен това не гледам на тях като на сериозна заплаха.

— Само дето жена му е мъртва.

Свиване на рамене.

— Също толкова възможно е да е получил последното съобщение от този ненормалник в петък и да е решил, че така ще отвлече вниманието ни. Всъщност е възможно точно това да го е накарало да реши, че моментът е подходящ да направи с жена си каквото е намислил.

Хънт избута стола на колелца от бюрото, скръсти ръце и погледна нагоре към приятеля си.

— Невероятно е.

— Кое?

— Колко малко от онова, което всъщност знаем, има значение. Даваш си сметка. Въпрос на нагласа е. Смяташ, че понеже Стюарт е съпругът, той го е извършил, затова всичко подкрепя убеждението ти. Аз знам същите факти и нито един от тях не доказва, че той е извършителят. Знаеш ли със сигурност, че чука сестрата на жена си? Искам да кажа, разполагаш ли с разписки от хотел, със снимки, с каквото и да е истинско доказателство?

— Още не. Търсим.

— Много убедително. Само догадки. — Хънт погледна към приятеля си. — Знаеш ли за какво ми напомня това — за мен и теб. Помниш ли миналата година, когато Чейни стреля по онзи тип по време на ловен инцидент? Излизам с едни приятелчета и някой се шегува колко е опасно да ходиш на лов с вицепрезидента. А друг шегаджия от отсрещната страна на масата заявява, че предпочита да ходи на лов с Чейни, отколкото да се вози в една и съща кола с Тед Кенеди.

— И това ти напомня за теб и мен?

— Искам да кажа, че каквото и да бе направил Чейни, дори да беше убил онзи тип, привържениците му нямаше да дават и пет пари въпреки фактите. Каквото и да направи Чейни, Тед Кенеди винаги ще е по-лош. Това имам предвид. Непоклатимото мнение.

— Само дето аз не съм непоклатим, Уайт. Опитвам се да построя хипотеза, а много от фактите, с които разполагам до момента, насочват към един и същ извод.

— А обръщаш ли погледа си към някой друг?

— Засега не се е появил друг вероятен заподозрян.

— Ами деловите й партньори?

— Вече разговарях с трима от тях — сви рамене Джул. — С Форестър от инвеститорите в Пало Алто и с двамата й партньори лекари, Макафий и Пинкърт. Да, може и да имат известен мотив, но имат и алибита.

— Посред нощ в неделя? Добри алибита? Това само от себе си е малко странно, не мислиш ли? Искам да кажа, в случай че не са били у дома в леглото.

— Там са били. Всички до един.

— Ето пак — засмя се Хънт. — Всички ли имат съпруги? Попита ли ги?

— Единият е разведен, другият е щастливо женен и не, нямат причина. Поне засега. Нищо не сочи към тях, Уайт. Двамата с Роук ми намерете нещо истинско и аз ще го проуча, обещавам. А междувременно Горман остава заподозрян. Защо ли? Защото го е извършил, затова. Със сигурност е допуснал грешки. Просто засега не съм открил какви.

Джина отново бе застанала на вратата, а Стюарт беше зад нея.

— Какво не си открил още?

— Някакъв начин да свържа тези заплахи с конкретен човек или дори с конкретно място — отговори Джул без никакво забавяне. — Няма да е лесно. Вие двамата какво правихте навън?

Джина посочи към клиента си и каза:

— Стюарт си води дневници, бележници за пътешествията, снимки. Тъй като знаем датите на имейлите, искаше да провери дали е бил някъде сред природата, когато са били изпратени, защото това до голяма степен би го елиминирало като техен подател, нали?

— Възможно е. Е и?

— Ами на първата дата, двайсет и трети август миналата година е бил насред шестдневен поход в Битъррутс заедно с приятели, един от които е Джед Конли. Калифорнийският щатски съветник Джед Конли? Който не би излъгал дали са носели компютри, или не. Не са. Ето снимка на тримата с имената и датите на гърба. — Докато подаваше снимката на Джул, Джина си мислеше, че тя е достатъчно убедителна, защото тримата бяха натоварени с раници и се бяха скупчили около джипа на Джед. — Стюарт не е изпратил тези съобщения, инспекторе. Те са истински заплахи, а последната от тях явно е била изпълнена.

Джул прие тази информация с каменно изражение.

Уайът Хънт се завъртя, погледна го и попита:

— Е?

— Да, това усложнява нещата — съгласи се Джул. — Само дето заплахите не са били насочени към Карин, нали?

След като Джул си тръгна, екипът на защитата отново се събра долу в кухнята. Хънт седна срещу Джина на масата, сключил ръце пред себе си. Кацнал на плота, Стюарт се обади:

— Фактите няма да променят нещата, нали? Джул просто не ги вижда.

— Ще трябва да се справи с последната информация по някакъв начин — каза Джина. — Ако всичко е както трябва, ще покажем тези заплахи пред съдебните заседатели и ще имаме сериозни причини за основателно съмнение.

— Добре, но не искаме да говорим повече, че ще трябва да се явявам пред съдебни заседатели. Това означава, че ще ме арестуват. Не трябва да допускаме да се стига дотам.

— Със сигурност — съгласи се Джина. — Но нека бъдем реалисти. И да сме готови.

— Какво искаш да кажеш? — попита Стюарт. — Че той ще ме арестува въпреки всичко? Дори и да не намери нови улики?

— Какво имаш предвид под „нови“? — попита Хънт. — Засега няма никакви, нали?

— Не, няма веществени доказателства — каза Джина. — Както казах, след днес може би малко ще забави темпото. — Тя погледна към клиента си. — Но реалистично погледнато, трябва да имаме предвид, че не му е нужно още много, Стюарт. Може би просто прокурорът трябва да се съгласи да започне дело. Делото е достатъчно шумно, за да може Джери Ейбрамс да поиска да се възползва от възможността.

— Кой е Джери Ейбрамс?

— Заместник-прокурорът — поясни Хънт. — Адски амбициозен, както ще ти каже и Джина.

— Джери наистина обича предизвикателствата — кимна Джина.

— Страхотно — каза Стюарт. — А аз какво да правя?

Джина и Уайт се спогледаха. Никой от двамата не можеше да му отговори.