Том Роб Смит
Дете 44 (24)

Москва

Същия ден

Стотици войници и агенти търсеха бегълците, но Василий беше убеден, че няма да ги намерят. Макар шансовете да бяха на страната на държавата, преследваха човек, обучен да се крие и оцелява на вражеска територия. Началството предполагаше, че Лев и Раиса са получили помощ или от предатели сред охраната, или от хора, които са ги чакали на определено място на железопътната линия, и са организирали бягството им. Но това не се потвърждаваше от признанията на затворниците, пътуващи с Лев в същия вагон. Подложени на изтезания, те твърдяха, че двамата са избягали сами, без чужда помощ. Охраната обаче искаше да чуе друго — това ги объркваше. Досега търсенето се ограничаваше по посока на скандинавската граница, северното крайбрежие и Балтийско море. Предполагаше се, че Лев ще се опита да пресече границата най-вероятно с рибарска лодка. Озовал се на Запад, веднага ще се свърже с видни правителствени чиновници, които с радост ще му дадат политическо убежище в замяна на информация. Поради това залавянето му се превърна във въпрос от първостепенна важност. Лев можеше да нанесе непоправими вреди на Съветския съюз.

Василий веднага отхвърли предположението, че някой е помагал за бягството на Лев. Просто нямаше начин някой да знае в кой влак ще пътуват затворниците. Бяха ги качили във влака за ГУЛАГ в последната минута. Въпросът бе уреден без нужната документация и процедура. Така че единственият човек, който би могъл да им помогне да избягат, беше той самият. Това означаваше, че съществува вероятност, колкото и смешна да е, той да бъде обвинен в съдействие на опасен шпионин. Изглежда, Лев все пак има възможност да го унищожи.

Досега никоя от преследващите групи не бе открила следи от бегълците. Нито Лев, нито Раиса имаха роднини или приятели в тази част на страната — бяха сами, облечени в дрипи, без пукната пара. Когато Василий за последен път разговаря с Лев, той дори не помнеше собственото си име. Очевидно е възвърнал разума си. Василий трябваше да уточни накъде се е насочил: това бе най-добрият начин да го заловят, а не да търсят напосоки. Тъй като не беше успял да хване изобличения си брат, трябваше да успее в операцията с Лев. Втори провал нямаше да му простят.

Василий не вярваше, че Лев възнамерява да избяга на Запад. Но ще се върне ли в Москва? Родителите му живееха тук. Но те не можеха да му помогнат, още повече щяха да загинат, ако той се появеше при тях. Сега те бяха под денонощно наблюдение. Може би Лев ще поиска да си отмъсти и ще дойде, за да убие Василий? Замисли се за кратко поласкан, преди да го отхвърли. Никога не усети нищо лично в омразата на Лев към него. Не би рискувал живота на жена си заради едното отмъщение. Лев имаше план и цел, чиито корени най-вероятно се криеха в страниците на заловените документи за онези престъпления.

Василий проучи папките, събирани през последните месеци от Лев и местния милиционерски началник, когото бе успял да убеди да му помогне. Имаше снимки на убити деца, показания на свидетели. Имаше и документи от съда за осъдени заподозрени. По време на разпита Лев се отрече от своето разследване. Но Василий знаеше, че отричането е лъжа. Лев беше от хората, които вярваха силно и твърдо, той и жена му вярваха в тази нелепа теория. Но в какво точно вярваха? Че един-единствен убиец е виновен за всички тези убийства, извършени без мотив, на стотици километри едно от друго в над трийсет различни места? Освен че самата теория бе странна, тя означаваше, че може да са тръгнали в която и да е посока. Василий едва ли можеше да избере произволно някакво направление и да чака. Ядосан и разочарован, изучаваше картата, на която хронологично бе отбелязано всяко убийство.

44

Василий почука с пръст по числото. Вдигна телефонната слушалка.

— Извикайте при мен офицер Фьодор Андреев.

След повишението Василий получи собствен кабинет — наистина малък, но той много се гордееше с него, сякаш бе извоювал всеки квадратен метър в тежки боеве. На вратата се почука. Влезе Фьодор Андреев, сега един от подчинените на Василий: млад мъж, предан, трудолюбив и не твърде умен, незаменими качества за един подчинен. Беше нервен. Василий се усмихна и му направи знак да седне.

— Благодаря, че дойде. Имам нужда от помощта ти.

— Разбира се.

— Знаеш ли, че Лев Демидов е избягал?

— Да, чух.

— Какво знаеш за причините за арестуването му?

— Нищо.

— Смятахме, че работи за западно правителство, че събира информация и шпионира. Но, изглежда, не е така. Допуснахме грешка. По време на разпита Лев не каза нищо. Сега, със закъснение, съм склонен да предположа, че е работил ето над това.

Василий стана и посочи с поглед папката на масата. Фьодор беше виждал тези документи и преди. Тогава бяха завързани за гърдите на Лев. Изби го студена пот. Наведе се напред, сякаш виждаше документите за първи път, опитвайки се да прикрие тръпките си. С крайчеца на окото си видя, че Василий застана до него и също гледа страниците, като че ли бяха партньори и работеха заедно. Пръстът на Василий се плъзна бавно по картата, стигна до Москва и почука:

44

На Фьодор му призля. Обърна глава и видя лицето на Василий близо до своето.

— Фьодор, знаем, че Лев е бил наскоро в Москва. Сега вярвам, че не е шпионирал, а пътуването му е било част от разследването. Виждаш ли, той вярва, че тук е било извършено убийство. Синът ти е бил убит, нали така?

— Не, загина при злополука, прегазен от влак.

— И Лев беше натоварен да реши въпроса?

— Да, но…

— По онова време ти беше сигурен, че момчето е убито, нали?

— По онова време бях много разстроен, беше ми много трудно…

— Значи Лев не се заинтересува от твоето дете, когато се върна в Москва да разследва?

— Да.

— Откъде знаеш?

— Какво?

— Откъде знаеш, че Лев не се е интересувал от твоето дело?

Василий се върна на бюрото си и започна да разглежда ноктите си, като се престори на обиден.

— Очевидно имаш много ниско мнение за мен, Фьодор.

— Това не е вярно.

— Трябва да разбереш, че ако Лев е прав, ако има убиец на деца, той трябва да бъде заловен. Искам да помогна на Лев. Аз самият имам деца, Фьодор. Мой дълг на баща и офицер е да спра тези ужасни престъпления. Това слага край на всяка лична вражда между Лев и мен. Ако го исках мъртъв, нямаше да предприема нищо. В дадения момент всички смятат него и жена му за шпиони. Ще ги убият без предупреждение и разследването им ще отиде на вятъра. Ще загиват и други деца. Но ако разполагам с всички факти, може би ще успея да убедя началниците да преустановят преследването. Какви шансове имат Лев и Раиса, ако не го направя?

— Никакви.

Василий кимна, доволен от потвърждението. Значи беше истина: Лев е убеден, че извършителят на тези убийства е един-единствен човек. Василий продължи:

— И аз мисля така, те нямат пари и са на стотици километри от мястото, закъдето са тръгнали.

— Къде са избягали?

Фьодор допусна втора грешка, като показа, че и той вярва в намеренията на Лев да спре убиеца. Сега Василий имаше нужда единствено от уточняване на мястото. Той посочи жп линията на изток от Москва и видя как погледът на Фьодор се плъзна на юг. Лев вървеше на юг. Но Василий имаше нужда от името на града. Провокирайки Фьодор, небрежно отбеляза:

— По-голямата част от убийствата е извършена на юг.

— Съдейки по картата…

Фьодор прехапа устни. Можеше да подскаже на Василий, без да изглежда виновен. Тогава щяха заедно да помолят началниците да променят решението си относно Лев и Раиса. Фьодор обмисляше начин да им помогне. Да ги превърне от престъпници в герои. Когато се срещнаха в Москва, Лев спомена, че офицер от милицията е пътувал до Ростов, за да се убеди, че убиецът живее в този град. Фьодор се престори, че разглежда внимателно документите.

— Ако се съди по концентрацията на убийствата, бих казал Ростов на Дон. Всички най-ранни убийства са станали на юг. Сигурно живее там или някъде наблизо.

— Ростов?

— Според вас кой е най-добрият начин да убедим началниците?

— Трябва да разбера всичко. Ще поемем огромен риск, ще заложим живота си. Трябва да сме сигурни. Кажи ми още веднъж защо смяташ, че убиецът живее на юг.

Докато вниманието на Фьодор бе погълнато от документите и той говореше забързано, Василий стана, заобиколи бюрото си, извади пистолета и се прицели в сърцето му.