Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лев Демидов (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Child 44, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Роб Смит

Заглавие: Дете 44

Преводач: Силвия Желева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Лъчезар Минчев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-954-412-093-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2943

История

  1. — Добавяне

Двеста и двайсет километра източно от Москва

13 юли

Лев лежеше по корем на пода, промушил ръка през малката дупка, използвана от затворниците за тоалетна. Опитваше се с помощта на парчето стомана да отстрани гвоздеите, с които бяха заковани дъските на пода. Гвоздеите бяха заковани отдолу и можеха да бъдат достигнати само през дупката, не много по-широка от китката му. Лев свали ризата на един от мъртвите и доколкото можеше почисти около дупката. Резултатът беше минимален. За да стигне до трите гвоздея, беше принуден да притисне лице до просмуканите с урина и изпражнения дъски, повдигаше му се, докато се опитваше пипнешком да подхване гвоздеите. В пръстите му се забиваха тресчици. Раиса предложи да помогне, тъй като ръцете и китките й бяха по-тънки. Но ръцете на Лев бяха по-дълги и като се протегне, можеше да достигне до всеки от трите гвоздея.

Завързал с парцал от ризата устата и носа си, за да се предпази донякъде от вонята, той достигна до третия, последен гвоздей и започна да дълбае дървото около него, за да подпъхне желязото под него и да го извади. Беше му нужно много време за двата гвоздея, защото работата му прекъсваше всеки път, когато някой трябваше да ползва тоалетната.

Последният гвоздей се оказа най-труден. Отчасти това се дължеше на умората — беше късно, може би един-два часът през нощта — но и нещо друго го тревожеше. Лев подпъхваше парчето стомана под главата на гвоздея, но той не се разхлабваше. Изглежда, беше забит под ъгъл и огънат от ударите на чука. Не излизаше. Трябваше да издълбае дървото, вероятно до края на гвоздея. Като разбра, че ще му е нужен може би още час, изведнъж го налегна умора. Пръстите му бяха разкървавени, ръцете го боляха — не можеше да се освободи от вонята. Вагонът внезапно се разклати, той се изтърколи настрани, желязото се изплъзна от пръстите и падна на релсите.

Лев извади ръката си от дупката. Раиса стоеше до него.

— Готово ли е?

— Изпуснах го. Изпуснах желязото.

Беше ядосан на собствената си несръчност, вече нямаше инструмент.

Като видя разкървавените пръсти на мъжа си, Раиса хвана дъската и се опита да я повдигне. Тя се повдигна от единия край, но не достатъчно, за да пъхне ръка под нея и да се опита да я изкърти. Лев избърса ръцете си и се огледа за нещо остро, което би могъл да използва.

— Трябва да издълбая дървото и да стигна до края на последния гвоздей.

Раиса знаеше, че обискират всички затворници, преди да се качат на влака. Съмняваше се някой да има метален предмет у себе си. Замисли се и погледът й се спря на близкия труп. Той лежеше по гръб с отворена уста. Тя се обърна към мъжа си.

— Колко дълъг и остър трябва да е инструментът.

— Почти съм завършил. Имам нужда от нещо по-твърдо от пръстите ми.

Раиса прекрачи към трупа на мъжа, който се опита да я изнасили и убие. Без да изпитва нито омраза, нито удовлетворение, мръщейки се от отвращение, повдигна челюстта му. Вдигна крак, поколеба се и се огледа. Всички я наблюдаваха. Тя замижа, удари с тока и изби предните му зъби.

Лев допълзя, пъхна ръка в устата на трупа и извади оттам зъб, резец, не идеален, но достатъчно остър и твърд, за да може да продължи работата си. Върна се при дупката и легна по корем. Стиснал здраво зъба, намери гвоздея и продължи да дълбае дървото около него, откъртвайки малки късчета.

Целият гвоздей беше освободен. Продължавайки да стиска зъба, ако се наложеше да продължи да дълбае, Лев хвана главата на гвоздея, но пръстите кървяха и гвоздеят се изплъзваше. Издърпа ръката си от дупката, избърса я и уви с парче плат от скъсаната риза, преди да опита отново. Мъчейки се да запази хладнокръвие, разклати гвоздея и успя да го издърпа от дъската. Най-после — и третият гвоздей беше в ръката му. Опипа дървото, за да се убеди, че няма други. Седна и издърпа ръката си.

Раиса пъхна ръце в дупката и хвана дъската. Лев дойде на помощ. Трябваше да се убедят, че пътят за бягство е свободен. Дръпнаха заедно. Горният край на дъската се повдигна, но долният остана закован. Лев повдигна единия край колкото можа по-високо. Погледна надолу и видя траверсите. Планът им беше успял. На мястото на дъската сега имаше дупка, широка около трийсет сантиметра и дълга повече от метър, през която едва да се провре човек, но все пак това беше достатъчно.

Дъската можеше да бъде напълно отстранена с помощта на другите затворници. Но опасявайки се, че шумът може да привлече вниманието на охраната, решиха да не опитват. Лев се обърна към затворниците.

— Някои от вас трябва да държат дъската вдигната, докато се промушим през дупката и скочим на траверсите.

Няколко доброволци се намериха незабавно, излязоха напред и хванаха дъската. Лев внимателно прецени отворилата се дупка. Щом се промушат в нея, ще паднат право долу, под влака. Разстоянието от пода на вагона до земята е малко повече от метър, може би метър и половина. Влакът вървеше бавно, но все пак достатъчно бързо падането да е опасно. Не биваше обаче да чакат. Трябваше да скочат сега, докато влакът се движи, докато още е тъмно. На сутринта, когато влакът спре, охраната непременно ще ги види.

Раиса хвана ръцете на Лев.

— Аз ще скоча първа.

Лев поклати глава. Беше виждал чертежи на арестантските вагони. Бяха изправени пред още едно препятствие: последен капан за затворниците, опитващи се да избягат по този начин.

— Отдолу, на последния вагон, има ред висящи куки. Ако скочим веднага и изчакаме, при преминаването на последния вагон куките ще се забият в нас и ще ни повлекат с влака.

— Не можем ли да ги избегнем? Да се претърколим настрани?

— Те са стотици, висят на жици. Няма начин да се промъкнем. Ще се закачим.

— И какво да правим? Не можем да чакаме влакът да спре.

Лев огледа двата трупа. Раиса стоеше до него, недоумявайки какво смята да прави. Той обясни:

— Когато паднеш на земята, ще хвърля след теб единия от труповете. Надявам се да падне някъде близо до теб. Но където и да падне, ще допълзиш до него. И ще се подпъхнеш под него. Когато премине последният вагон, куките ще закачат трупа и ще го повлекат след себе си. А ти ще си свободна.

Издърпа труповете близо до разхлабените дъски и попита:

— Искаш ли аз да скоча пръв? Ако не успея, ще останеш тук. Всяка друга смърт е за предпочитане пред тази да бъдеш влачена от влака.

Раиса поклати глава.

— Планът е добър. Той ще успее. Тръгвам първа.

Докато тя се приготвяше, Лев продължаваше да я инструктира:

— Влакът се движи бавно. Падането ще е болезнено, но не твърде опасно. Когато паднеш, не забравяй да се претърколиш. Ще хвърля след теб единия труп. Няма да имаш много време…

— Всичко разбрах.

— Трябва да допълзиш до тялото. И да легнеш под него. Да се увериш, че не стърчат ръцете или краката ти. Само една кука да се забие в теб, ще те повлече.

— Лев, всичко разбрах.

Раиса го целуна. Трепереше.

Промуши се през дупката в дъските. Краката й висяха. Пусна се и падна, изчезна от погледа. Лев грабна първото тяло, провря го през дупката, то падна на траверсите и изчезна.

* * *

Раиса се приземи тромаво и се удари силно, но успя да се претърколи. Замаяна, остана да лежи за миг. Губеше време. Вагонът с Лев беше вече далеч. Видя хвърленото тяло и запълзя към него. Огледа се. До края на влака оставаха само три вагона. Но не виждаше никакви куки. Може би Лев грешеше. Оставаха два вагона. Раиса все още не бе стигнала до трупа. Запълзя нататък. Само вагон я делеше от края на влака. Оставаха само метри до преминаването на последния вагон над нея и тя видя куките — стотици куки, закрепени на жици на различна височина. Покриваха цялата ширина на вагона, беше невъзможно да бъдат избегнати.

Раиса се привдигна и запълзя отново колкото можеше по-бързо. Най-сетне стигна до трупа. Той лежеше с лицето надолу, най-близо до нея беше главата. Нямаше време да го обърне, затова се обърна тя, повдигна тялото и изпълзя под него, като намести главата си под неговата. Лице в лице с нападателя си, втренчила поглед в мъртвите му очи, тя се сви колкото можа.

Внезапно някаква сила издърпа от нея трупа. Видя жиците около себе си като въдици, всяка от които завършваше с назъбени куки. Тялото се повдигна като живо или като кукла на конци, заплете се в куките, дори без да докосва земята. Раиса остана изпъната между релсите, абсолютно неподвижна. А после видя над себе си звездите и бавно се изправи. Нито една кука не я беше я закачила. В далечината бавно изчезваше влакът. Но от Лев нямаше и следа.

* * *

Тъй като бе по-едър от Раиса, Лев прецени, че ще има нужда от по-едрия от двата трупа, който да го защити от куките. Но вторият труп се оказа толкова голям, че не минаваше през процепа. Съблякоха го, но и без дрехите той пак беше прекалено широк. Нямаше начин да го промушат през дупката. Раиса беше на земята вече от няколко минути.

Отчаян, Лев надникна през дупката. Виждаше тялото, закачено на куките в края на влака. Раиса ли беше, или мъртвецът? Не личеше от разстояние. Трябваше да се надява да е мъртвецът. Промени плана си. Предполагаше, че ако легне правилно, ще може да се пъхне под оплетеното в куките тяло. То вероятно е събрало всичките куки в тази част. Щеше да може да мине под него. Сбогува се със затворниците, благодари им и скочи от вагона.

Падна близо до огромните стоманени колела, отдръпна се и се озова с лице към края на влака. Оплетеното в жиците тяло бързо наближаваше, висеше малко по-вляво. Лев зае съответното положение. Нямаше какво да прави, освен да чака и да се постарае да се смали. Последният вагон трополеше над него. Вдигна глава само колкото да види, че тялото не е на Раиса. Беше оцеляла. И той трябваше да направи същото. Изпъна се и затвори очи.

Трупът мина над него и леко го докосна.

После усети рязка болка — в лявата му ръка се беше забила кука. Отвори очи. Куката бе разкъсала ризата му и се бе забила в ръката. За части от секундата, преди куката да се опъне и да го повлече, той я изтръгна ведно с парчета кожа и плът. Стисна ръката си: от раната течеше кръв, а главата му беше замаяна. Изправи се, залитайки, и видя Раиса да тича към него. Прегърна я, без да обръща внимание на болката.

Бяха свободни.