Кристина Дод
Близо до теб (2)

Първа глава

На двайсет и четири години Кейт Монтгомъри знаеше, че малък ураган събира ветрове от най-малко седемдесет и четири мили в час.

Знаеше, че облаците могат да изсипят дванайсет сантиметра дъжд за час, да породят опасни мълнии и да се разразят мощни торнада.

И най-вече знаеше, че най-голямата вреда на един ураган и загуба на живот идваха от бурните вълни, от прииждащото море, което помиташе домове, пътища и хора, достатъчно наивни да мислят, че обикновен ураган не представлява заплаха и си стои на мястото.

Ето защо, когато нагази в разпенената вода на Галвстоун и обърна лице към телевизионната камера, се почувства като най-голямата глупачка в Тексас.

Но някой трябваше да бъде жертвеният агнец, и както бе обяснил операторът по пътя от Хюстън за насам, най-гадните задачи се възлагаха винаги на най-младата, най-красива говорителка. Малик беше дал ясно да се разбере, че зрителите обичат да виждат момичета с мокри от дъжд коси, шибани от вятъра. Това беше гадна и неоспорима истина.

— Но какво си направил ти, за да заслужиш това? — беше попитала тя.

— Съдбата на черньото е да бъде потискан — бе отвърнал той с тъжен тон, който не успя да я измами.

— Освен това си най-силният оператор в станцията и единственият, който може да държи камерата в това време. — Тя погледна през прозореца на новинарския ван към засилващата се буря.

— Е, това също. — Той ги закара до пътеката над шосето и несигурния бариерен остров, за да се присъединят към останалите новинарски екипи, както и към търсачите на силни усещания, които наемаха стаи на острова, за да наблюдават бурята.

Сега тя беше нагазила до глезени във водата. Вълните се разбиваха зад нея с огромна сила и светлините на камерата показаха пръски пяна, отнесени от вятъра. Жълтият й дъждобран плющеше около краката й, качулката почти не я закриваше от безпощадния дъжд. И силно й се искаше някой да каже на директора на новините, че ако изгуби млад репортер, ще си има големи неприятности.

А може би това нямаше значение, защото тук имаше стотици млади и амбициозни репортери, които щяха да вземат работата й и с удоволствие да нагазят в яростните вълни, за да уловят своя шанс за слава.

Тя беше работила упорито за този шанс, завършвайки „Вандербилт“ в Нешвил със степен по политически науки и електронни медии. Агентът й бе изпратил автобиографията и запис на интервюто й и най-после й бе намерил работа в този телевизионен канал в Хюстън. Нищо от това не беше лесно и тя не излезе от водата, докато не направиха снимките.

— Готов ли си за бързата репетиция? — извика тя на Малик.

Той вдигна палец. От безопасно разстояние той вдигна камерата на рамо и я насочи към нея.

— Три, две, едно — произнесе тя в микрофона под брадичката си. Извиси глас, за да надвика рева на бурята, и каза: — Намирам се на остров Галвстоун, където отново яростта на природата взе за заложник плажа и превърна това обикновено спокойно ваканционно място в… — Без предупреждение една силна вълна я блъсна в сгъвката зад коленете.

Тя полетя напред.

Сърцето й спря.

Пясъкът се размести под краката й.

Тя размаха ръце като луда и нададе висок, момичешки писък.

Водата се надигна да я погълне и едва… едва не я събори на дъното.

Успя да се задържи. Вятърът утихна, отстъпи и започна да набира сила, за да връхлети брега отново.

Наистина малък ураган.

Тя се запрепъва нагоре по плажа и видя, че Малик се смее и продължава да снима.

— Негодник! — Ръцете й трепереха, а по гърба й се стичаха вадички. — Можех да умра.

— Не. Най-лошото, което можеше да се случи, беше да изпуснеш микрофона. — Той кимна, ставайки отново сериозен. — Бъч наистина щеше да ти се ядоса тогава.

Чувството й за хумор се възвърна и тя се разсмя:

— Което щеше да продължи щафетата с гафове.

— О, да, аз винаги печеля наградите за гафове на Коледното парти. Опитай пак — каза Малик, — и този път, ако идва вълна, ще те предупредя.

* * *

В Остин, Тексас, сенатор Джордж Обърлин влезе в облицованата с тъмни панели и украсена с еленска глава игрална стая, и завари съпругата си да седи, втренчила поглед в телевизора, явно хипнотизирана от новините.

— Ураганът приближава ли брега? — попита той без видим интерес.

Не беше голям ураган, което означаваше, че няма да бъде отразен особено силно в националните медиите. Каква полза да слизаш на брега и да инспектираш пораженията, ако нацията не гледа.

— Това е тя. — Евелин посочи с костеливия си пръст и ледените кубчета изтракаха в питието й.

— Кой? — Той погледна към петдесет и два инчовия екран и видя някаква глупава репортерка в жълт дъждобран да стои сред разбиващите се вълни, и буквално да крещи репортажа си сред воя на вятъра. Мъгла покриваше обектива на камерата и той присви очи да види лицето на жената. — Познаваш ли я?

— Това е… това е Лана Прескът. — Евелин може и да не замазваше думите си, но очевидно бе вече пияна, а нямаше още пет и половина.

— Исусе Христе, Евелин, да не си се побъркала? Лана Прескът е мъртва. — Евелин се канеше да поставя пречки в надпреварата му за американския сенат.

Мениджърът на кампанията на Джордж го беше предупредил да не говори за развода, но по-добре сега, отколкото по-късно.

— Не виждаш ли? Казвам ти, това е Лана Прескът! — Цялото мършаво тяло на Евелин сега трепереше, тресеше се, сякаш беше стара и паралитичка… и бог му е свидетел, годините пиянство й се отразяваха.

— Лана Прескът е мъртва от двайсет и три години. — Знаеше го по-добре от всеки друг.

— Да, знам. — Евелин се облегна на дивана.

Не го погледна. Не откъсна очите си от телевизора и това го накара да продължи да стои там. Обикновено го гледаше винаги, когато бяха заедно, големите й кафяви очи молеха за вниманието му като очите на сритан кокер шпаньол. Това беше необичайно за нея поведение, да вижда призраци, което го накара да се зачуди какво ли става в спиртосания й малък мозък.

В този момент операторът даде репортерката в близък план.

Един порив на вятъра свали качулката на дъждобрана й.

Някаква кърпа се раздвижи пред обектива, за да го избърше.

И Джордж видя онова, което Евелин виждаше.

Дълга до раменете къдрава коса, черна и мокра, се виеше около очарователно лице. Големи сини очи, заобиколени от дълги тъмни мигли, натежали от дъжда. Бледа, фина кожа и естествен розов цвят върху страните с трапчинки. Малко носле и тази усмивка… един мъж би се разтопил в топлината на тази усмивка. Би убил за тази усмивка.

Усмивката на Лана Прескът.

Той пристъпи към телевизора. Не си спомни да използва приветливия си, силно звучащ глас; чу тексаския селски акцент, когато попита:

— Как се казва?

— Кейт Монтгомъри — прошепна Евелин.

— Кейт Монтгомъри — повтори той и се усмихна. — Гледай ти. Малката Кейт Монтгомъри.

* * *

Кейт направи още един репортаж в десет, само че този път окото на урагана минаваше отгоре и относителното спокойствие й даде шанс да изглежда професионално, или поне не чак толкова шибана от вятъра. След това тя и Майк се върнаха в хотела, където бяха отседнали всички репортери, и като помаха жизнерадостно с ръка — което според нея трябваше да покаже спортсменско отношение — си проправи път към стаята си.

Имаше пясък между зъбите. По скалпа. Беше измръзнала и мокра. Искаше душ. Дълъг, горещ душ с много шампоан и сапун.

Но мобилният й телефон на края на масата примига. Тя погледна телефонния номер върху дисплея и си помисли, че сигурно е майка й; оказа се, че е агентката й.

Съобщението, оставено на гласовата й поща казваше: „Обади ми се, независимо от това къде се намираш“.

Вик звучеше спокойно както винаги, но никога не работеше, освен в часовете за работа, и тя не можеше да си представи кое е толкова спешно, че да трябва да се обади веднага.

Майка й… но не, беше глупаво. Ако нещо не беше наред, Кейт щеше да научи от съвършено друг източник. Тя просто беше нервна след онова, което се бе случило на баща й.

Но занесе мобилния си телефон в банята и докато събуваше обувките си, натисна бутона за свързване.

Вик вдигна веднага. Кратка, както винаги, произнесе:

— Получих оферта за работа за теб.

— Какво? — Тя не се нуждаеше от работа. Нуждаеше се от душ. — По това време?

— Някой в Остин е видял репортажа ти за урагана и сега Брад Хаселбек от КейТи Ти Ви ти предлага да отразяваш работата на правителството. Каза, че искали да ти предложат преди друг канал да те грабне.

Тя примига.

— Едва успях да си намеря първата работа. А сега някой се бои от война на наддаване?

— Нека не му казваме, че няма война на наддаване. Нека приемем работата.

Всичко това бе много нехарактерно за Вик. Часът, това, че я тласкаше да приеме…

— Защо? Аз току-що започнах в Хюстън. Ти самата каза, че било страхотна стартова позиция.

— Така беше. Но това е по-добре.

— По-добре? — Като се наведе над ваната, тя пусна водата. Душ. Отчаяно се нуждаеше от душ. — Колко по-добре?

— Брад гледал репортажа ти за урагана и каза, че си изглеждала страхотно. Знае, че си завършила политически науки и електронни медии. Явно смята, че това те прави перфектния кандидат за Конгреса.

— Откъде знае всичко това?

— Предполагам, че резюмето ти още е у него. — Тя почти видя как Вик се намръщва. — Предложението е добро. Двойно повече пари, отколкото печелиш сега. Ще си в Остин, както искаше.

— Да, исках да бъда по-близо до мама, но… — Значимостта на казаното от него стигна до съзнанието й. — Двойно повече пари?

— Точно това казах. Двойно повече пари.

— Това изглежда прекалено хубаво, за да е истина, а баща ми винаги казваше, че ако нещо изглежда прекалено хубаво, за да е истина, то обикновено не е. — Но тя искаше да прави по-сериозни репортажи от тези за времето и парадите, а щатският сенат звучеше предизвикателно. Интересно.

Работата, за която мечтаеше.

— Знам. Това си мислех и аз, но пласирах една клиентка с него преди, така че й се обадих. Отишла е в една телевизия в Сан Франциско, така че не работи с него от година, но каза, че с Брад се работело добре, никакви извращения, напълно отдаден на бизнеса. Работохолик, който няма време за нищо, освен за телевизията. Явно е маниак на тема работа.

Вик беше направила всичко възможно, за да успокои неговите съмненията и нейните.

— Изкушаващо е.

— Повече от изкушаващо, идеално е. В града, който искаш, на позиция, която искаш, двойно повече пари. Кейт, ако откажеш, ще си най-голямата глупачка в Тексас.