Кристина Дод
Близо до теб (11)

Десета глава

Тийг стоеше подпрян на стената, гледаше суматохата на партито и си мислеше, че Обърлин сигурно наистина е голяма клечка.

Началникът на полицията беше тук. Както и местният шериф. Тук бяха също така съдиите от тексаския Върховен съд.

Но най-лошото от всичко беше, че Дийн Сандърс вървеше към него с шампанско в ръка и сърдечна усмивка върху устните.

Тийг простена глухо. Добре. Значи Кейт се страхуваше от страстта между тях. Затова беше довела примамка. Но трябваше ли това да е откритият, сърдечен, нищо неподозиращ Дийн Сандърс с неговия аристократичен тексаски произход, с позицията му в първокласна адвокатска фирма и безплатни консултации, които даваше през уикендите на имигрантки, малтретирани от съпрузите си? Тийг би трябвало да го мрази, но беше невъзможно да мразиш Дийн. Тийг можеше да се среща с него да пийнат бира в някой спортен бар или да гледат мач. Дийн беше един от онези рядко срещащи се наистина мили хора.

— Хей, Тийг, май пресъхваш. Искаш ли питие? — Дийн размаха чашата с шампанско.

— Не, благодаря. Не и докато работя.

— О-о. Правилно. Правилно. — Дийн се огледа виновно. — Забравих, че работиш.

— Да. — Тийг сгъна ръце зад гърба си в добра имитация на телохранител.

— И аз не би трябвало да пия. Трябва да се прибирам с кола. — Дийн остави полуизпитата си чаша върху подноса на една минаваща келнерка. — Мислиш ли, че Кейт би могла да пътува с мен?

Да откара Кейт у дома! Никакъв шанс.

— Предпочитам да пътува с мен. — Изражението върху лицето на Дийн го накара да добави: — Но ще караме след теб до дома ти.

Дийн изправи рамене.

— Наистина ли не те интересува, ако Кейт се среща с някого другиго?

— Кейт Монтгомъри е работа. — Погледът на Тийг я потърси в тълпата и когато не я намери се премести, докато не я зърна. Досега винаги бе успявал да пази клиента и в същото време да се грижи за себе си и за социалния си живот. Но тук, с Кейт, единственият социален живот, който го интересуваше, беше с Кейт. Тя се движеше като червен копринен пламък и ако не беше сигурен, щеше да се закълне, че не носи бельо под роклята. Но беше сигурен. По дяволите. Тези пайети в тъмната й къдрава коса привличаха светлината и блестяха почти толкова ярко, колкото сините й очи, а диамантите на ушите й привличаха вниманието към дългата й шия… това го караше да иска да я целуне точно под челюстта и да се спусне надолу…

Тя изглежда беше забравила за него.

— Тя наистина е страхотна, но не ми обръща много внимание. — Дийн бързо добави: — Не че се оплаквам, но обикновено на първа среща хората прекарват повече време един с друг.

Значи беше забравила и за Дийн.

Въпреки това го клъвна ревност. Тя се усмихваше със свенлива готовност, говореше с искрен интерес, блестеше с вътрешна красота. А на него му се искаше всичката тази готовност, този интерес, тази красота да са фокусирани върху него.

— Все пак извършва проучвания, които да може да превърне в репортаж. — Защо, по дяволите, Тийг успокояваше кавалера на Кейт?

— Разбира се, че е така. Трябваше да го осъзная. — Дийн взе чаша минерална вода „Перие“ и отпи. — А и какво ли изобщо знам за срещите? Това е първата среща, на която съм от десет години, след като се запознах със съпругата си. Но вече приключих с нея. Готов съм за жена като Кейт.

Това говореше достатъчно за контрола на Тийг — че още не е изритал Дийн и то само защото Дийн толкова не беше готов за жена като Кейт. Тя щеше да стъпва по него, а Дийн можеше да се смята за привилегирован да бъде част от асфалта.

— Хей, Рамос. — Брад Хаселбек се приближи, стиснал царевично уиски и кока-кола в ръка, пропит от цигарения дим на терасата. Като смигна към Дийн, той попита: — Как върви репортажът? Кейт дали… — той хвърли поглед към Дийн и гласът му се понижи многозначително — ще го предаде скоро?

— Кавалерът й знае за преследвача, Хаселбек.

— Няма да кажа на никого. — Дийн сложи ръка на сърцето си.

— Хубаво, тогава. — Хаселбек сви рамене. — А ти кога ще приключиш това разследване, Рамос?

— Не трябва ли да питаш за безопасността на Кейт вместо това? — Тийг обърна студените си очи към директора на новините.

Хаселбек избухна гневно.

— Боже мили, всички ли са обзети от параноя за безопасността на Кейт? Чака ме работа за вършене и не е лесно да обясня на шефовете ми във Флорида, че новото момиче, което съм назначил, не е на линия и е неизползваемо, защото има шевове на брадичката.

Тийг го хвана за ръката и се обърна към Дийн:

— Извинявай.

След това се премести в един по-тих ъгъл и попита:

— Кой друг се интересува? — Въпросът не беше неоснователен. Той искаше да знае кой се интересува от Кейт и защо.

— Всички знаят, че тя е новата репортерка — отвърна Хаселбек. — Харесват новинарските й репортажи. Искат да знаят защо е била наранена. Единственото, което правя цяла вечер, е да отговарям на въпроси за Кейт Монтгомъри.

— Опитвам се да намеря преследвача й, така че тя да се върне на работа, а ти изобщо не помагаш. — Погледът на Тийг намери Кейт, докато тя говореше с Уинона Асевидо, дама от хайлайфа, която се смееше оживено и се взираше… о, по дяволите, двете се взираха в него.

Обикновено нямаше да го интересува дали бившата му любовница познава жената, която той се опитва да вкара в леглото си, но точно сега искаше да отиде, да хване Кейт за ръката и да я дръпне.

— Ами репортажа? — попита Хаселбек.

— Тя си водеше бележки и снимаше през последните три дни. Бих казал, че е натрупала материал като за три репортажа. Но какво ли разбирам?

— Точно така. — Хаселбек засия. — Има едно нещо, от което нищо не разбираш, и това са телевизионните новини.

— Напълно вярно. — Нямаше значение, че не я е вкарал в леглото. Не трябваше да я желае точно сега, когато му беше клиентка и над нея бе надвиснала опасност. Трябваше да си свърши работата и да се махне от Кейт, преди да го е оплела още повече в мрежата си. — Бих предложил, ако не заловим преследвача й до утре, да я оставим да пусне репортажа и да видим дали нападенията са свързани с излъчванията по телевизията.

— Добре. — Хаселбек се усмихна. — Освен ако не е някакво нещастие, което изисква да бъде отразено, запазвам ви време за петък. Да свършим тази работа.

— Да. — Тийг погледна през залата към Кейт.

Тя изглежда почувства погледа му върху себе си и срещна очите му. Клепките й се спуснаха. Усмихна се с такава несъмнена покана, че Тийг пристъпи напред, преди да се е усетил.

Спря се и повтори след Хаселбек:

— Да, нека го направим.

Трябваше да се концентрира върху работата. Трябваше да си напомни откъде е дошъл. Какво е правил. Сивите сенки от миналото започнаха да го обвиват, и за първи път през живота си той ги окуражи…

В съзнанието му гласът на майка му занарежда: Мътните да те вземат, Тийг, малък негодник такъв…

После Кейт направи нещо, което Тийг изобщо не беше очаквал. Тя плъзна длан по бедрото си, приглаждайки червената коприна, докато тънката материя се опъна върху кожата й.

Блъсна го горещина и изгори всички стари спомени.

— Хей, виж. — Хаселбек размаха чашата си към вратата. — Губернатор Грант!

— Какво? — Тийг се взираше в Кейт, неспособен да си поеме дъх.

— Човече, иди да съобщиш на Обърлин — каза ентусиазирано Хаселбек. — Той дава парти и всички те идват.

— Ъхъ. — Тийг не обърна никакво внимание на губернатора на Тексас, на съпругата му и на целия му антураж, който нахлу през вратата.

Кейт изглеждаше… изглеждаше, сякаш… но не. Не беше възможно. Никога не би направила това, което той бе поискал. Никога не би излязла без гащички.

Със сигурност не би му казала нищо в разгара на парти, когато той не можеше да направи нищо по въпроса. Това щеше да е прекалено жестоко отмъщение за неговия ултиматум.

Клепачите й потрепнаха и се вдигнаха нагоре; тя го погледна със страстната покана на съблазнителка. И произнесе само с устни:

— Без гащички.

Този път нищо не можеше да го спре да отиде при нея. Кавалер или не, Тийг нямаше да я остави сама през оставащата дълга, скучна вечер.

* * *

— С Евелин до себе си, Джордж доказа, че е олицетворение на сенатор, превеждайки Тексас през трудности и изпитания до сегашния просперитет. — Губернатор Грант стоеше на естрадата за оркестъра с Джордж и Евелин от двете му страни. — Но не само политиците са се облагодетелствали от съюза на Джордж и Евелин. Евелин направи образованието за най-младите и най-бедните граждани на щата своя цел и с финансовата помощ на Джордж започна предучилищна програма за бедни деца от целия щат.

Джордж се усмихваше с най-сърдечната си усмивка и се преструваше, че му пука какво дрънка този надут дърдорко, губернатора. Не го интересуваше. Искаше всички да си отидат вкъщи. Беше планирал това парти като шанс да си поговори с Кейт, да я разведе из дома си, да й покаже колекциите си от изкуство и своята изисканост. Вечерта, която бе планирал като триумфално начало на брачната си кампания, се беше превърнала в кошмар.

— Тук, за да връчи на семейство Обърлин почетен плакет за техния принос, е председателката на предучилищната програма за бедни деца, Керъл Мърфи! — Губернаторът се отдръпна, за да позволи на Керъл да се изкачи на сцената.

— Сенатор Обърлин, заради вашата вяра в нашето решение на един сериозен проблем в щата и вашата готовност да използвате връзките си за набиране на средства, както и да участвате с лични дарения, и заради персоналния подход на госпожа Обърлин към обучението в най-ранна детска възраст, бих искала да…

Керъл най-после стигна до същността и връчи плакета. Джордж и Евелин позираха с нея за снимките, после Джордж направи знак на всички да запазят тишина.

— Бях горд да съм мъжът, придружил Евелин на абитуриентския бал преди двайсет и пет години, и съм още по-горд сега, когато познавам нейното състрадание и грижа. Да вдигнем тост за моята чудесна съпруга Евелин Обърлин! — Той вдигна чашата си и видя сълзите, които блестяха на миглите й.

Защото тя наистина вярваше, че има смисъл да се влагат усилия за образованието на бедните деца и наистина беше доволна, че той е помогнал в събирането на парите за програмата. Защо да не го направи? Това изглеждаше страшно добре пред обществото.

Губернатор Грант вдигна своята чаша.

— За семейство Обърлин — да се радват още двайсет и пет години на брачно щастие!

Всички на партито вдигнаха чаши и пиха, после аплодираха любезно, когато губернатор Грант слезе от сцената и мина през тълпата, като се ръкуваше и се възползваше от възможността да извлече политически дивиденти. Ако Джордж се нуждаеше от доказателство за собствената си важност, това беше — най-популярният губернатор от дванайсет години го беше уважил. Той се надяваше Кейт да е забелязала.

Но проклетият Рамос. Изражението му беше на мъж, заслепен от похот. Джордж обикновено обичаше да вижда това изражение върху лицата на други мъже, защото мъжете можеха да бъдат водени от онова в гащите им и да бъдат изнудвани с техните афери. Но не му харесваше един мексиканец да гледа неговата сладка Кейт по такъв начин.

Всъщност неговата сладка малка Кейт изглежда се опитваше да избяга от Рамос. Тя се отдалечи и Рамос я последва като послушно кученце. Тя обикаляше сред политиците, заприказва се със сенатор Мартинес… но въпреки че Рамос разговаряше с моделките, които пърхаха около него, той не флиртуваше и не остави Кейт да се изплъзне от погледа му. Нито за миг. Това бе достатъчно, за да накара Джордж да загуби самообладание — а това се беше случвало само веднъж преди.

Само веднъж.

— Сенаторе. — Губернатор Грант пое ръката му. — Поздравления. Двамата със съпругата ми отиваме на друго социално събитие. Благодаря ви за гостоприемството.

Джордж прие поредните поздравления за дългия си брак. Беше се усмихвал толкова много, че когато приключеше с тази вечер, трябваше да се кандидатира за Оскар, и през цялото това време мразеше Тийг Рамос и желаеше страстно Кейт Монтгомъри.

— Извинете ме, сър. — Плавният британски на иконома попречи на мислите му. — Джейсън Ърбано е тук. Заведох го във вашия офис.

— Ърбано? — Джордж отиде във фоайето, за да говори спокойно. — Тук? Сега?

— Казва, че иска да преговаряте. — Фреди беше невъзмутим.

— Ърбано… — Джордж се замисли за мъжа, когото се беше погрижил да шантажира и да използва. — Кажи му, че ще се срещна с него.

— Да, сър. — Фреди се поклони и се отдалечи.

Джордж беше назначил Фреди от повече от година. Фреди пишеше в молбата си, че е седемдесетгодишен, макар Джордж да смяташе, че изглежда като осемдесетгодишен. Нямаше значение. Фреди дойде с безупречни препоръки; с английски акцент, плешива глава, идеи от деветнайсети век за водене на домакинство и авторитета да прилага изискванията си. Нещо повече, той създаваше на Джордж такава фасада на порядъчност, че всички в Остин му завиждаха, а Джордж си мислеше, че извънмерно високата заплата, която му плащаше, е напълно заслужена за статуса, който Фреди внасяше.

Джордж нареди да минат втори път с шампанско — шампанското имаше свойството да кара гостите да игнорират отсъствието на домакина — и се насочи към кабинета си. Влезе в стаята и побърза да затвори вратата след себе си.

— Ърбано, радвам се да те видя. Благодаря, че отговори на поканата ми.

Ърбано вдигна глава.

Джордж се засмя на свирепото му изражение. Изтрезнявайки, той произнесе сериозно:

— Предполагам, че си дошъл на партито ми с важни новини, иначе нямаше да си тук.

Ърбано беше едър мъж с широки рамене, около четирийсет и пет годишен, бивш хокеист. Ноздрите му трепкаха. Веждите му бяха спуснати ниско.

Беше като да държиш огромен питбул на верижка и да го гледаш как се задушава от желязната яка около шията си. Чувството за власт, което Джордж изпитваше, държейки тази верижка, не можеше да се опише.

— Е? — подтикна го той.

— Да. Имам новини. Най-голямата дъщеря на Зак Гивънс току-що навърши осем и има нещо като… — пръстите на Ърбано направиха знак за кавички във въздуха — „криза на идентичността“. Така че говорих с Хоуп.

— Милата малка Хоуп. — Най-голямата дъщеря Прескът, онази, която беше трън в задника на Джордж от деня, в който се беше омъжила за Зак Гивънс. Тя беше на шестнайсет, когато родителите й бяха убити. Беше видяла да изпращат осемгодишната й сестра Пепър в приемен дом. Беше видяла да връщат осиновения й брат Гейбриъл под попечителството на щата Тексас. И беше плакала, когато взеха от нея малката й сестричка Кейтлин.

Джордж трябваше да се досети, че Хоуп ще е проблем, но си беше мислил — наивно, както се оказваше сега — че изпращайки я на другия край на страната, в Бостън, където всичко беше непознато, където тя нямаше пари, нямаше семейство, нямаше диплома за завършена гимназия, ще я неутрализира.

Нищо не спря тази кучка. Беше преодоляла всяко препятствие, за да се омъжи за Гивънс, и не просто за кой да е Гивънс. Зак Гивънс, синът и внукът на индустриалци от нова Англия. Тя беше направила хитър ход, продавайки целомъдрието си на пасторска дъщеря на мъж, който можеше да й помогне да намери своите сестри и брат. Джордж не знаеше каква магия криеше кучката между краката си, но държеше Гивънс така здраво, че той търсеше семейството й усърдно, сякаш беше неговото собствено.

Бяха успели да намерят Гейбриъл веднага, но не извадиха такъв късмет с другите двама.

Разбира се, че не. Пепър беше непокорна и дива, и адски грозна. Джордж я беше изпратил в Сиатъл, противоположния край на страната, и накрая тя беше изчезнала от лицето на земята.

Надяваше се да е мъртва. На Хоуп това й се падаше.

Беше се опитала да проследи брат си и сестрите си чрез архивите в съда, но един пожар удобно бе изпепелил всичко. Тогава изпрати разследващи до Хобарт, за да разговарят с хора, които са познавали семейство Прескът. Но Джордж държеше в хватката си градчето и никой не смееше да му противоречи. Никой не проговори. Повечето дори не знаеха какво всъщност се е случило.

Всъщност, никой от тях не знаеше със сигурност, дори Евелин.

Но Хоуп знаеше прекалено много.

Ако съобщеше публично подозренията си… ами, никакво влияние и подкупи нямаше да могат да скрият действията му.

Той се беше опитал да разбере какво може да направи, за да отклони вниманието им, когато те направиха грешка. Изпратиха Джейсън Ърбано да го разследва тайно.

Джордж имаше толкова много връзки, че бе хванал Ърбано да души наоколо почти веднага, и нае един детектив да се поразрови в миналото му.

Джордж още държеше досието на Ърбано под ключ, като един от най-ценните документи в света, равен по стойност на оригиналните копия на Гутенберговата Библия и Конституцията на Съединените щати.

Оказа се, че Ърбано е бил адвокат в „Гивънс Ентърпрайсис“, след като е завършил правното училище. Той беше добър приятел на Зак Гивънс, а Гивънс държаха на лоялността. Ако откриеха, че Ърбано е отклонявал пари от компаниите още от времето, когато е започнал работа при тях, щяха да го обесят на късия му врат. В добавка към това Ърбано доста пъти се беше наслаждавал на забранени ласки, а съпругата му имаше не само железен брачен договор, но и избухлив нрав. Разбира се, тя нямаше да излее гнева си публично, но когато един мъж имаше достатъчно пари, влияние и за него работеше правилният детектив, той можеше да има цялата информация, от която се нуждаеше.

Което беше много добре, защото Джордж бе страдал от „Бостън Кънекшън“ достатъчно дълго.

Той фиксира Ърбано със студени очи.

— Кажи ми какво каза Хоуп за кризата на идентичността на дъщеря си.

— Каза, че ще заведат Лана в Европа…

— Лана? — Джордж се олюля. — Детето се казва Лана?

— Да. Защо?

Джордж си наля солидно количество уиски и пресуши чашата до дъно. Майката на Хоуп се беше казвала Лана.

— И какво, ще я водят в Европа, а?

— Хоуп настоява и Зак да отиде. — Гласът на Ърбано спадна с няколко тона, сякаш се страхуваше някой да не чуе. — Зак оставя компанията в мои ръце.

— Значи така. — Джордж бавно се обърна към Ърбано.

— Ами, да. — Ърбано преглътна и подръпна вратовръзката си. — С малко намеци в правилните уши и малко акробатика в счетоводните книги мога да съборя империята Гивънс.

— Когато аз ти кажа — напомни му студено Джордж. — Няма да правиш нищо, преди да съм ти казал.

* * *

Часовникът показваше полунощ. Шумът на партито достигна пиянски височини и остана там. Гостите танцуваха и се смееха.

След един последен поглед Тийг реши, че никой от тези хора не е преследвачът на Кейт. Когато пиеха, те се интересуваха все по-малко от нея и все повече от себе си. Все пак бяха политици.

До него Кейт се хвана за ръката му и събу едната си обувка, после другата. Стоеше на студения мрамор с боси крака.

— Приятно е — въздъхна тя.

Ароматът й се носеше на едва доловими вълни от косата й.

Той се наведе и вдиша, и си представи как този аромат се смесва с неговия, докато правят любов. Топлината на ръката й проникна през плата на ръкава му и той си я представи притисната в него, със затворени очи, а той се плъзга в гостоприемното й тяло.

Наведе се към ухото й и заговори, и въпреки какофонията около тях, беше сигурен, че чува всяка негова дума:

— Да излезем оттук. Да отидем някъде, където можем да сме сами.

И както си беше представял, тя го последва без възражения.