Кристина Дод
Близо до теб (15)

Четиринадесета глава

Сърцето й сякаш щеше да изхвръкне под ребрата. Това беше моментът, който си беше представяла, за който беше мечтала, който бе чакала, а сега я сварваше неподготвена.

— Мислиш ли, че можеш да прекрачиш прага на дома ми и да избягаш невредима? — Шепотът му беше груб. — Чакал съм те по-дълго от всяка жена в живота си и сега бог ми е свидетел, че ще те имам.

Тя едва дишаше, но когато я дръпна за китката, го последва.

Минаха през вратата и влязоха в спалнята на Тийг. Той натисна един ключ и нощната лампа светна, разкривайки златна завивка, доминирана от огромно легло от палисандрово дърво с високи четвъртити стълбове. В тази стая жужеше климатик и въздухът беше приятен. Но навън бурята вилнееше из Остин, изпращайки потоци дъжд над хълмовете, и ошмулвайки с ледена градушка есенните листа от дърветата. Старомодната дограма на прозорците тракаше под напора на вятъра и зад дървените щори светкавиците създаваха лудешки черно-бял натюрморт от клони на фона на разгневено небе.

Част от това буйство и първична ярост нахлуха с Тийг и Кейт в спалнята.

Те сами я бяха докарали. Носеха я в себе си.

Той затвори вратата. Завъртя ключа, сякаш се страхуваше от натрапници, макар че бяха сами в къщата.

А може би това беше, за да й попречи да избяга.

Хвана я за ръката и притисна една целувка към дланта й. Ароматът му изпълни дробовете й, аромат, който винаги свързваше с Тийг — чиста, топла кожа с лек намек за сандалово дърво. Чист дестилиран секс.

Тишината между тях тежеше колкото коприна, но въпреки това ги свързваше здраво, а той я гледаше с мрачна интензивност, сякаш търсеше… нещо.

Признак на готовност?

Тя плъзна другата си ръка нагоре до рамото му, разтваряйки тялото си за него.

Той я погледна и въпреки дънките, тениската и чехлите й изражението му бе не по-малко гладно, отколкото ако беше с вечерна рокля и обувки с токчета. Това я поласка. Уплаши я. Той олицетворяваше всичко, което бе доминиращо в един мъж, и не й оставяше никакво съмнение — искаше да доминира над нея. Въпреки това се движеше с предпазливост, побутна гърба й към вратата, притискайки се срещу нея, така че всеки сантиметър от тялото й да познае всеки сантиметър от неговото тяло. Разтърка бледия розов белег на брадичката й на мястото на шевовете.

— Синините изчезнаха ли?

— Добре съм — прошепна тя. — Напълно…

От него се излъчваше топлина и я превръщаше в течно злато. Гърдите й се напрегнаха. Не можеше вече да стои права, но и не се налагаше; той я беше приковал със своята тежест.

Наведе се надолу, целуна я по устата, страните, затваряйки очите й с докосването си. Без да се смущава, тя преживяваше всеки дъх, изпуснат от дробовете му, вкусваше всяко докосване на устните му. Представяше си, че очите му също са затворени, докато изследваше ушите й, брадичката, шията, а после се върна обратно към устата й и я целуна… целуна я.

Вкусваше я с неуловими глътки, които я караха да го търси. Искаше повече от неговата нежност. Искаше пожара му.

Тялото й се раздвижи неспокойно. Тя плъзна пръсти по тила му и в косата му. Хвана долната му устна между зъбите си и я захапа.

Тийг замръзна, тялото му застина, сякаш дързостта й го предизвикваше към пропастта до нея. В тази секунда на застиналост тя почувства туптенето на неговото сърце срещу гърдите си, всеки дълъг дъх, който поемаше в дробовете си… ерекцията му, която пулсираше срещу корема й.

— Люби ме — прошепна тя. После докосна леко устатата му със своята. Пъргаво промуши езика си между устните му.

Малката й провокация създаде желание, което експлодира между тях… но не, това беше тътенът на гръмотевица. Светкавици разсичаха небето отново и отново, докато бурята бушуваше над тях, а страстта — вътре в тях.

Той вмъкна езика си в устата й, отдавайки й удоволствие, и сам наслаждавайки се. Вкусът му нахлу в сетивата й… Тийг и… мента? Паста за зъби? Когато дойде, го беше го заварила да пие кафе. Кога си беше измил зъбите?

Още щом беше пристигнала.

Беше се извинил и отишъл в банята, за да направи това, което правят хората, когато знаят, че ще правят секс.

Тя искаше да възрази, да каже, че не е честно, но той държеше главата й, плъзна палец под брадичката й и настоя за цялото й внимание. Настоя с езика си, със зъбите си и с устните си. С пулса на бедрата си срещу нейните. Завладя я напълно, докато не остана и една мисъл в съзнанието й и тя не се разтопи в него. Искаше да бъде тук, опряна в стената. Да обвие крака около него и той да проникне в нея, да се задвижат заедно в най-примитивния танц на живота.

Но Тийг изглежда не искаше нищо повече от това да останат потопени в целувката. Езикът му докосваше устните й, зъбите, и пееше песен на безгрижна, безкрайна отдаденост.

Тя се опитваше да му отговори по същия начин, но той налагаше своето желание върху нея, а тя бе прекалено луда от удоволствие и желание, за да се бори.

Да се бори? По дяволите, защо трябваше да се бори, когато този момент, това сега, беше най-голямата страст, която беше изпитвала някога?

Когато той вдигна главата си от нейната, тя бе пияна от нужда, замаяна от похот. Опита се невиждащо да тръгне към леглото, но той я спря с ръце на раменете й.

— Почакай. Искам първо това. — Плъзна ръце под тениската й, допря длани върху корема й и се усмихна. Не беше щастлива усмивка, нито пък триумфална. В тази извивка на устните му тя видя изтезание и отказана нужда. — Мечтал съм за това — каза й той. — Беше се превърнало в идея фикс.

— Не си ли щастлив с мечтите си?

— Не.

— Нито с признанията си?

— Не.

— Тогава трябва да си отмъстиш — прошепна тя, като го гледаше дръзко в красивите тъмни очи.

Той рязко си пое дъх и пламъкът в очите му стана свиреп.

— Ти си или прекалено смела, или извънредно глупава.

— Или пък ти вярвам. — Тя го изимитира, измъквайки тениската му изпод колана, и слагайки длани на корема му. — Вярвам ти.

И отново видя в тъмните му очи душа на хищник. Но този път, в този лов, той преследваше нея, и нямаше нищо студено в погледа му. Желаеше я с огън, който жигосваше сърцето и изгаряше всичко, до което се докосне. Самотата, която съзря там, я караше да иска да ридае, и я изпепеляваше до кости.

Не се боеше. Той я беше променил. След тази вечер никога вече нямаше да е същата. Но той нямаше да я нарани. Не физически. Никога.

Ръцете му се придвижеха под тениската й нагоре до закопчалката на сутиена и той я разкопча. Хващайки едната презрамка, я плъзна надолу под ръкава по ръката й. Плавно като магьосник — или като мъж с прекалено голям опит — накрая измъкна целия сутиен.

Пусна го на пода. С пронизващи златни очи гледаше гърдите й, сплескани от тениската, и зърната, прозиращи под тънкия бял плат.

По лицето му плъзна червенина и тя си помисли, че нуждата му ще го застави да поеме гърдите й в ръцете си, в устата си. От очакването зърната й се втвърдиха до болезнени връхчета и ръцете й се свиха в юмруци срещу кожата му. Тя потисна едно скимтене.

Но той не я докосна. Не тук. Вместо това освободи копчето на дънките й и смъкна ципа. Стърженето на метала прозвуча оглушително в тихата стая. Сигурно щеше да се чувства по-добре изправена гола пред съдебен трибунал, отколкото пред него, защото той продължаваше да не казва нищо. Продължаваше да не я докосва.

Но нея не я възпираха ограниченията, които той сам си бе наложил. Тя разхлаби юмруците си. Плъзна длани по гърдите му, после надолу към линията от косъмчета, която сочеше копчетата на дънките му. Опита се да разкопчее колана му — никой мъж не се бе сдържал достатъчно дълго, за да се стигне дотам тя да го съблече, така че нямаше опит. Копчето беше лесната част — дънките му бяха широки, сякаш бе отслабнал в последните няколко седмици. И когато дръпна ципа, тя остави кокалчетата си да минат по ерекцията му.

Той трепна.

— Нараних ли те? — попита го шепнешком.

— Да, по дяволите. Нарани ме.

— Може би защото си толкова възбуден, че всяка ласка е агония, а очакването на следващата е още по-голяма агония — прошепна тя дрезгаво, като остави пръстите си да го обхванат, наблюдавайки променящите се емоции по лицето му. — Всяко изтласкване на кръв във вените ти е пореден миг на страст. Въздухът в дробовете ти гори като огън, защото нищо не може да те удовлетвори, освен да бъдеш вътре… в мен.

Той се премести толкова бързо, че преди да е успяла да произнесе още една дума, да направи каквото и да било, ръката му се плъзна в отвора на дънките й и я обхвана.

Беше подута, стегната, обзета от страст… оргазмът я заля, погълна сетивата й с бързината на порой. Желанието, което я беше държало в ноктите си толкова много нощи, изби опората под краката й, удави я в експлозия от страст и под клепачите й избухна многоцветна заря, а дробовете й пламнаха от недостиг на въздух.

Това не беше достатъчно, не можеше никога да е достатъчно, и тя се тласна срещу ръката му, опитвайки се да удължи усещането.

Той се засмя, ниско и весело, и измъкна ръката си.

— Доволна ли си вече, скъпа? Можеш ли сега да си тръгнеш, знаейки, че си получила цялото удоволствие, което може да намериш с мен?

— Не. — Какво, да не би да я заплашваше да я остави така? — Господи, не.

— Или това е само ордьовърът, който да възбуди апетита ти за основното ястие? — Тъмните му очи проблясваха златни. Измъчваше я, караше я да иска повече, караше я да признае всичко.

— Моля те. — Тя напълни дробовете си с въздух. — Искам всичко. Искам теб.

Той кимна, онази обидена, леко изкривена усмивка, и дръпна дънките й надолу до глезените.

Студеният полъх от климатика срещу кожата й я накара да потръпне и когато той я грабна на ръце, тя отвори очите си.

Чехлите и дънките се изхлузиха от краката й, оставяйки я по тениска и гащички — тя обуваше всеки ден съблазнително бельо не заради друго, а защото се молеше, надяваше се да се окаже почти гола в ръцете на Тийг.

Надяваше се да не е осъзнал какво става в ума й. Защото тя не се самозалъгваше.

Той отвори щорите, сложи я върху матрака, след това отстъпи назад и я погледна, просната на леглото му. О, когато я гледаше по този начин, сякаш беше бижу, което щеше да притежава и да държи вечно, тя едва можеше да диша от надежда и… любов.

Любов.

Каква лудост я бе обхванала, че да се влюби в толкова опасен мъж, който се разправяше със смъртта с голи ръце и боравеше с оръжия с плашещ професионализъм? Беше й казал думите, когато я изпрати онази последна вечер: те двамата нямаха нищо общо.

С изключение на чувството за хумор и неугасващата любознателност. И че можеха да живеят заедно; това беше важно. Тя можеше да се шегува с него, карайки го да опитва нови храни, и да се опитва безрезултатно да тренира с неговото темпо… и да се топли в погледа му, когато я гледа. Той я караше да се чувства в безопасност, а тя го караше да се чувства у дома. Двамата не си приличаха, и все пак… си приличаха. Умовете им работеха по един и същ начин и тя го обичаше със силна, гореща страст, каквато никога не си беше представяла.

Той съблече ризата си и тя видя отново набраздените мускули на корема му, очертаните рамене, широкия гръден кош и гладката бронзова кожа. Във фитнес салона беше позирал. Сега не мислеше за нищо друго, освен да се съблече колкото е възможно по-бързо. Той свали панталона и бельото на малка купчинка в краката си и дъхът й спря отчаяно в гърдите.

Тесните му хълбоци бяха създадени да влязат между краката й, мускулестите му бедра щяха да се движат в безкраен ритъм… но членът му нямаше да се побере вътре в нея. Или другите двама мъже, с които беше спала, бяха недорасляци, или Тийг беше свръхнадарен, и дори малко плашещ.

— Всичко е наред. — Трябва да беше успокоявал и други жени в подобни ситуации, защото подпря коляно на леглото до нея и с дланта си я погали по ръката. После я хвана, вдигна я до устните си и я целуна по китката. Устните му се спряха върху пулса й. — Ти беше важна за мен и аз ще направя това толкова хубаво за теб, че… — усмихна се с разбойническа усмивка, сякаш знаеше, че е политически некоректен, но не можеше да се сдържи — ще ми се молиш да те обладая.

Да. Политически некоректно… но може би вярно.

Погледът й мина по него, когато той се надвеси над нея в леглото.

Определено вярно. Тялото й се подготви за един от онези опустошителни оргазми, а той все още не беше направил нищо, освен да се съблече и да се усмихне.

— Знаеш ли защо не ти свалих тениската и гащичките? — Той обиколи с палец зърното й, но я гледаше в очите.

Не. Устните й помръднаха, но не излезе звук.

— Искам да удължа това колкото е възможно повече. Искам да е горещо и сладко като кафето ти. Искам да открадна ума ти — наведен, той говореше срещу устните й — за толкова дълго, че когато мислиш за любов, да мислиш за мен.

— За любов? — Мислите й ли четеше?

— Не съществуват хора, които някога да са правили любов като нас.

Да правят любов. О! Разбира се.

Тя затвори очи срещу горещия му поглед, не искаше да чете мислите й, нито безразсъдния копнеж в душата й. Такъв мъж разпръскваше безгранично удоволствие. Той не любеше. Тя трябваше добре да запомни това.

Той взе гърдите й, държеше ги така, сякаш преценяваше тежестта им. Сега устните му обхванаха зърното й през тениската и той засмука силно и умело, карайки я да забие пети в матрака и да извие гръб. Когато я пусна, духна леко върху мокрия памук, и студеният полъх се усети като материализиран грях. После съблече тениската й и си пое дъх дълго и бавно.

Докато гледаше гърдите й каменното му изражение не разкриваше нищо. В един миг погледът му се премести към нейния и тя го съзря — пламенно ликуване, което я накара да се почувства горда и застрашена в същото време. Ако той се отдадеше на това варварство, тя щеше да бъде плячкосана като пиратска пленница.

Нещо по-лошо — щеше да й хареса.

Отвън бурята вилнееше, искаше да помете всичко по пътя си.

Вътре той хвана гърдите й в ръцете си и ги вкуси една след друга, влажната му уста срещу нейната гола кожа, докато бурята вътре в нея набра сила и тя извика и се опита да се дръпне. Той не я пусна. Държеше я в капана на ръцете си, правеше с нея каквото иска, смучеше, гризеше, целуваше и когато свърши, заби коляно между краката й и се настани там. Хвана бедрата й и ги разтвори широко. Тежестта му я притискаше в матрака, държеше я закована там, безпомощна… с изключение на ръцете й, които егоистично шареха по торса му.

Егоистично, защото го докосваше не за да достави удоволствие на него, а на себе си.

Не знаеше дали да се бори, или да се подчини, но едно нещо знаеше със сигурност.

— За да стане това, аз също трябва да съм гола. — Гащичките й още оформяха бариера между тях.

Главичката на пениса му я побутна, намери правилното място и се притисна срещу гнездото между бедрата й.

— Не още. — Гласът му беше дрезгав присмех. — Искам те полудяла от нужда. Когато вляза в теб ще си влажна и отворена, и всеки път, когато изляза, тялото ти ще се притиска към мен и няма да иска да ме пусне…

Не още? Всяка негова дума беше като завъртането на върха на нож в нея.

И той го знаеше. Всяко движение, което правеше, всяка дума, която произнасяше, беше умишлена, избрана, за да разпалва желанието й. Доминацията му я караше да иска да му се подчини; той искаше повече от подчинение. Искаше лудо нетърпение, отчаяно нетърпение.

Отново я побутна, решителен отпечатък, който разтегна плата над клитора й и я накара да се сгърчи срещу него, опитвайки се да се приближи колкото е възможно повече. Опитвайки се да го примами вътре.

Вече не я беше грижа, че е прекалено голям за нея. Щеше да се справи с всякакъв дискомфорт, само и само да се люби с Тийг… но в неясните дълбини на съзнанието си осъзна, че дискомфорт няма да има, защото Тийг щеше да направи така, както беше обещал. Както беше заплашил. Той нямаше да я вземе, докато не я докараше до такава лудост от страст, че да стане мека и пластична за докосванията му… до момента, когато оргазмът я накараше да се сгърчи около него.

Не такъв секс с Тийг си беше представяла. Беше си мислила, че ще е бърз и горещ. Вместо това той се бавеше и я побутваше, докато сълзи на неудовлетворение се търкаляха по страните й. Не би могла да се отдръпне; хватката му върху краката й я държеше на място, а тежестта му контролираше всяко движение.

Целуваше я с дълги, бавни целувки и тя се залута из чувствените проходи на тъмната наслада. Целуна ямичката на шията й, изпъкналостите на гърдите, меката, деликатна сгъвка на лакътя й. Пенисът му я докосваше отново и отново, но когато тялото й се протегна срещу климакса, той се отдръпна.

Тя простена в агония от неудовлетворение. Времето потъна под приливната вълна на страстта. Тя изгуби напълно представа за отминаващите минути, които се превръщаха в четвърт час, в половин час…

— Моля те — повтаряше монотонно, без дори да съзнава, че говори. Галеше раменете, ръцете, гърдите му, гърба, наслаждавайки се на гладката кожа над всеки добре оформен мускул. — Моля те, Тийг. Нараняваш ме.

— Как те наранявам, скъпа моя? — Той пусна краката й, плъзна длани нагоре по стегнатите й бедра и я погали между краката с палец. Докара я отново до ръба, толкова близко, че тя затрепери и изгуби дар слово. После се отдръпна — звяр, специализиран в сексуален тормоз.

— Ела в мен. — Тя го обви в прегръдка и дръпна хълбоците му. — Как можеш да чакаш толкова дълго? Не ме ли желаеш наистина?

— Дали наистина те желая? — Той се разсмя, кратко и горчиво. — Будувал съм нощем, изгаряйки от желание за теб. Крачех из стаята. Представях си всяко движение как ще бъде. — Той се дръпна. Закачи пръсти в ластика на гащичките й, събу ги и ги захвърли настрана. — Сега няма да ме караш да бързам. Ще направя така, че това да трае вечно.

Прозвуча като обет, който една влюбена жена може да хареса. Въздишайки, тя погали лицето му.

— Вечно.

Не трепна от думата. Вместо това устните му се извиха в усмивка — не приятна, а почти цинична усмивка — но преди да успее да го попита, той протегна ръка и угаси лампата.

Изведнъж бурята, укротявана досега от светлината, превзе стаята. Светкавиците прорязаха тъмнината, смъквайки мекотата от лицето му, и осветиха тъмната му душа. Грохотът протътна триумфално и изглеждаше сякаш Тийг командва стихиите, както командваше нея. Той тържествуваше в буйството; когато си надяна кондом, зъбите му блестяха, а кехлибарените му очи просветваха със светкавици.

Въпреки това яростта на бурята не го завладя; той я докосваше нежно, намирайки мястото, в което искаше да влезе. Пръстът му се плъзна вътре и се завъртя в кръг, и независимо от очакването, което я завладя, тя осъзна, че той я е подготвил с лубрикант.

Значи беше очаквал разликата в размерите им. Както обеща с думи, усмивки и погледи, той щеше да го направи приятно за нея.

После той натисна вътре.

Натискът срещу плътта й потвърди нейните подозрения. Беше… толкова голям. Разтегна я. Тя простена на ръба на дискомфорта. Но както й беше обещал, тя го желаеше прекалено много, за да се дръпне. Първо лубрикантът улесни пътя му, после я заплени чудото да е най-после с Тийг Рамос. Тялото й омекна, овлажни се.

Когато той се дръпна назад, тя размърда хълбоците си, опитвайки се да го задържи вътре.

Въпреки това той я остави… остави я копнееща и празна.

Когато се плъзна обратно в нея, пълнотата успокои отчаянието й… и събуди всеки безразсъден инстинкт.

Тя стегна краката си, захапвайки кожата на гърдите му…

Леката болка го накара да простене и да се тласне.

После той се спря.

Тя също простена.

Очите им се заковаха един в друг.

Освети ги светкавица. Тътенът отекна и изръмжа като звяр.

И накрая Тийг се тласна целият и я изпълни.

Чувството да е в нея изтри всяка рационална мисъл. Той наложи ритъм, който я караше да се извива и да се гърчи, да търси примитивното удоволствие, което това великолепно създание беше обещало по начина, по който вървеше, гледаше и докосваше. Тя беше пълна; не й бе останало място за самота, болка или спомени. Той командваше тялото, ума, емоциите й… душата й.

Държеше я отдолу, контролирайки нейните движения, окуражаваше я, шепнейки дрезгаво в ухото й и през цялото време я изпълваше, изпълваше я отново и отново, докато я заболя от желание, станало прекалено неистово, за да бъде отказано.

Тя се прилепи към раменете му, като стенеше глухо, почти изгубила съзнание от нужда.

— Не се страхувай. — Той докосна устните й със своите.

— Не се страхувам — успя да отвърне тя. Наистина не се страхуваше. Беше част от светкавиците и гръмотевиците, част от тържеството на тази буря… част от него.

Зарови нос в гърдите му, вдъхна дълга глътка от неговата топлина и аромат, и когато издиша, тялото й, лишавано толкова дълго време, намери освобождение.

Навън природата разбиваше света с грохот и светлина.

Вътре Кейт викаше от екстаз и оргазъм. Сексът с Тийг беше еротичен и чувствен, толкова изпълнен със сила, че завладя петте й сетива и й даде нещо повече. Тя го държеше с ръце и крака, изисквайки с действия, звук и копнеж.

Той й даде всичко, което тя поиска, и на върха на оргазма й се отказа от всякаква сдържаност и с вик се присъедини към нея. Хълбоците му се тласкаха в ритъма на живота, осигурявайки й всичко, което й беше обещал — всяко късче удоволствие, всеки дълъг момент на екстаз и интимност, която ги сливаше в едно — едно същество, един дух.

Докато бурята навън стихна до скимтене… и набра сила да удари отново.

* * *

Тийг гледаше надолу към Кейт, очите й бяха затворени, когато я отнесоха последните остатъци от оргазма. Капчици пот бяха избили по челото й. Гръдният й кош се повдигаше и тялото й трепереше.

И той осъзна, че е бил прав. Беше я имал. Беше я контролирал. Беше изсипал семето си в нея.

Това не беше достатъчно. Никога нямаше да е достатъчно. Не и с Кейт.

Ето защо не беше правил секс с нея преди, защото този акт не беше секс, беше нещо повече, нещо отвъд способността му да разбира.

След това тя отвори очи и го погледна, и онази бавна, топла, чувствена усмивка разтегна устните й.

— Кажи ми, защо не направихме това преди?

Всяка логична мисъл изчезна от главата му и той забрави страх, забрави трепет, забрави всичко в нуждата да я обладае отново.

Целуна я, наслаждавайки се на свежестта на дъха й, на топлите извивки на езика й срещу неговия.

Боже мили, би могъл да е задоволен само като я целува.

Почти.

Погали я по гърдите, възхищавайки се на розовината, която се надигна под бледата й кожа, и на начина, по който зърната й се превърнаха от отпуснати праскови в набръчкани малини. Тя го погледна изпод спуснатите си клепки и доволна усмивка заигра по устните й.

Беше я задоволил.

Защо тогава той не беше напълно задоволен? Защо изпитваше нужда да я обладае отново толкова скоро? Кога беше станал ненаситен за тази жена?

Какво означаваше това?

Беше сигурен, че тя е в беда. В наистина голяма беда с Джордж Обърлин.

Обикновено можеше да надуши заплахата, да я почувства с костите си. Имаше интуиция за лошите момчета, а онова, което чувстваше, беше опасно мъжко безпокойство от своите собствени действия.

Как така не беше усетил заплахата, породена от Обърлин?

За това можеше да има само едно обяснение. Обърлин нямаше съзнание, нямаше разбиране за правилно и грешно, не мислеше за нищо, освен за собствените си желания. Той беше убивал преди, повече от един път, и никога не го бяха хващали. По някакъв начин беше заличил доказателствата.

Ако той искаше Кейт, щеше да използва всяко оръжие в големия си арсенал — благоприличие, пари, влияние — за да отстрани Тийг и да я вземе за себе си. А ако тя откажеше… и нея ли щеше да убие?

— За какво мислиш? — Кейт погали косата над челото му. — Мръщиш се.

— Питам се дали мога да взема назаем яхта от един приятел.

— Защо? — Тя се усмихна, сякаш четеше мислите му.

— Имам едно местенце в Мексико с частен плаж. Там има една барака. Не е голяма и не е красива, а хлебарките са големи колкото мишки, но…

— Какво още чакаш? — Тя се изправи седнала — гола, но несъзнаваща това, и красива. — През уикенда съм свободна. Да отидем.

По дяволите. Тя наистина можеше да чете мислите му.

— Не толкова бързо. — Той я събори по гръб. Беше си мечтал за тъмната й коса, разпиляна по възглавницата, и сините й очи, проблясващи нагоре към него. Сега я държеше в ръцете си и откри, че само да я има не е достатъчно. Искаше повече.

Съдба. Тя беше неговата Съдба. Беше се опитал да я избегне, но Съдбата му се беше надсмяла. Сега го свързваше с Кейт сексуално желание и… не. Не любов. Беше виждал най-лошото от любовта… вкъщи, когато поредният кучи син бъхтеше майка му, после, докато служеше в армията, и пристигаше писмо, известяващо поредния му колега, че приятелката му къса с него.

Той самият беше страдал от любов. Страдал… но не достатъчно. Неговото мъчение никога нямаше да е достатъчно.

Ако Тийг знаеше как да обича, ако някога се беше научил, той щеше да обича Кейт. Но той беше прекалено уплашен от събитията през онзи фатален ден, за да знае сега.

Затова пък знаеше как обикновено свършва любовта.

Със смърт и болка, и рани, които никога не заздравяват.

Така че се престори, че никога не е помислял за думата. Навън бурята се развилия отново. Светкавиците и гръмотевиците се подновиха и той й се усмихна.

— Преди да направим каквото и да е друго, имам нужда да те целувам… цялата.

Очите й станаха огромни и за миг — несигурни. После тя си пое дълбоко дъх. Онази вечна искра на желание отново пламна между тях. Тя се протегна, дълга, бавна, чувствена провокация.

— Ако правиш така, това ще трае цяла нощ.

— И без това е прекалено бурно, за да се лети. — Той се наведе над нея. — Ще тръгнем утре сутринта.