Кристина Дод
Близо до теб (12)

Единадесета глава

Джейсън Ърбано влезе в хотелската си стая, съблече сакото си, разхлаби вратовръзката. Разтърка очи, сякаш беше изтощен от срещата с Обърлин. Като изруга, той извади мобилния си телефон от джоба си и набра номера на жена си.

— Здрасти, скъпа — пропя тихо; намръщеното му изражение беше в пълна противоположност с тона му. — Как са децата? — Той завъртя очи, докато се преструваше, че слуша. След това каза: — Да, всичко мина добре. Ще се прибера съвсем скоро. Да, скъпа, наистина. Няма нищо. Всичко е наред!

Макар да го каза на себе си, той изпълни майсторски ролята на лъжещия съпруг за пред камерата, която беше скрита зад огледалото. И за която по принцип не би трябвало да знае.

Обърлин имаше огромна власт и никой не можеше да го спре, когато искаше да сложи камера за наблюдение в хотелска стая. От друга страна, нищо не можеше да спре Зак Гивънс, когато решеше да саботира усилията на Обърлин.

Излизайки от обектива, Джейсън продължи да говори, все от рода на онези безсмислици, с които един изневеряващ мъж излиза пред глупавата си съпруга.

За късмет на Джейсън, той всъщност не говореше с нея. Линията беше затворена; той отвори лаптопа си, свърза се с безжичната връзка и зачака, докато видя лицето на Гейбриъл в монитора. Гейбриъл се намираше в съседната стая, прониквайки в системата на Обърлин с вещината на човек, който се е научил на това, за да отмъщава; Гейбриъл беше приемният син на Прескът.

Гейбриъл пъхна в камерата зад огледалото предварително направен видео и аудиозапис, след това даде знак на Джейсън с мълчаливо вдигане на палци. Картината, която Обърлин виждаше сега, беше как Джейсън крачи напред-назад из стаята, притиснал мобилния телефон до ухото си. А звукът беше от проведен преди това разговор между Джейсън и съпругата му.

В действителност Джейсън бе изтеглил програмата, която му даваше жива видеовръзка с кабинета на Зак в имението на Гивънс в Кеймбридж, Масачузетс.

Първо се появи лицето на Зак. Съпругата на Джейсън каза, че Зак бил по-красив, отколкото трябвало, и бог знае, че Джейсън се съгласи. С черна коса, сега леко прошарена и пронизващи сини очи, Зак предизвикваше тръпки на страх по гърбовете на всички служители в „Гивънс Ентърпрайсис“… с изключение на онези, които бяха открили, че е започнал да проявява доброта и съчувствие след шестнайсет години брак с Хоуп.

— Как мина? — попита той напрегнато.

— Хвана се — отвърна Джейсън.

Лицето на Хоуп се появи в кадър до това на Зак. Тя напоследък бе добавила руси кичури към кестенявата си коса и почти караше мъжете да забравят интелигентността в красивите й сини очи.

Зак не харесваше прическата.

Хоуп му каза да свиква с нея — тя уважаваше мнението му, но не и когато се отнасяше до дамски прически. Джейсън я познаваше от шестнайсет години и още се усмихваше, когато ги видеше заедно — консервативния, самоуверен изпълнителен директор и свободомислещата, волева художничка.

— Как може да е толкова глупав, за да повярва, че ще предадеш Зак след всичките тези години? — попита тя невярващо.

— Защото се погрижихме да изфабрикуваме фалшива следа за предишни предателства на Джейсън, както лични така и професионални — напомни й Зак.

— И защото това е същият тип човек, какъвто е самият Джордж Обърлин, така че накъдето и да погледне, той вижда това. — Гласът на Пепър Греъм, по-малката сестра на Хоуп, отекна през връзката, и тя се появи в обхвата на камерата.

Дългата й черна коса падаше на вълни около лицето и усмивката стигаше до зелените й очи. Тя беше много по-нахакана от Хоуп и разпознаваше много по-бързо тъмната страна на човешката природа.

Не беше изненадващо, тъй като осемгодишна беше отделена от сестрите си и изпратена да живее в приемни домове. Макар никога да не говореше за това време, Джейсън имаше чувството, че някои от семействата са били жестоки и Пепър се е чувствала самотна. До момента, когато Хоуп я беше намерила, двайсет и три годишната Пепър беше видяла достатъчно от мрачната страна на живота.

Сега, осем години по-късно, тя живееше в ранчо в Айдахо със съпруга си Дан Греъм, трите им деца, хиляда глави едър рогат добитък и успешен каталожен градинарски бизнес за поръчки по пощата. За израсналия в града Джейсън това беше представата му за ада, но Пепър изглеждаше щастлива. Много щастлива.

Когато семейството заедно се мъчеше да измисли как да хване Обърлин в капана, тъкмо Пепър бе тази, която предложи плана, който те изпълняваха.

Джейсън силно й се възхищаваше.

— Според теб Обърлин осъзнава ли, че ако успее да съсипе „Гивънс Ентърпрайсис“, това ще е толкова разрушителен за страната колапс, колкото и за инвеститорите, както при разгрома на „Енрон“? — Джейсън знаеше, че Зак иска да е напълно наясно по този въпрос, защото за него идеята, че някой може да предаде така страната си и хората си, беше немислима.

— Ако бях на твое място, щях да проверя дали е изкупил акциите на конкурентите — посъветва го Джейсън.

— Вече знаеш отговора, Зак — каза Пепър. — Обърлин е крадец… дори по-лошо.

Всички замълчаха. Бяха толкова близо до целта си да оправят злината, извършена преди много години.

Преди двайсет и три години Бенет Прескът беше пастор на църква в Хобарт, Тексас. Той и съпругата му Лана бяха изчезнали и след това намерени мъртви, катастрофирали с колата, с която явно са пътували към Мексико, изоставяйки децата си, както изглежда.

След няколко дни бордът на църквата откри, че съкровищницата е изчезнала с тях. Прескът бяха обявени за престъпници и децата им — три дъщери и един приемен син — изчезнаха от Хобарт. През годините Хоуп, Пепър и Гейбриъл бяха страдали, но накрая се бяха събрали.

Но най-малката им сестра, Кейтлин, все още се намираше в неизвестност. Никой не знаеше къде е. Въпреки усилията им от нея не беше открита следа.

Всичко се свеждаше до онзи мъж. Оказа се, че Джордж Обърлин е бил в борда на църквата, когато Бенет и Лана Прескът бяха изчезнали. Не след дълго Джордж Обърлин бе започнал своя курс към тексаския щатски Сенат с огромни пари и въпреки че беше документирал дарителите, едно кратко проучване на Гивънс доказа, че е излъгал за финансовите си поддръжници. Всъщност, тъстът му, един сопнат управител на ранчо с огън в очите, изригна поток от ругатни при споменаването на името Обърлин.

Въпреки това според документите на кампанията, той беше дал на Обърлин половината средства.

Гризуолд, икономът на семейство Гивънс, Гейбриъл и Джейсън бяха доказали, че Джордж Обърлин е откраднал църковната съкровищница и е стоял зад разделянето на децата.

Те предполагаха, че той е опожарил съда, за да унищожи техните архиви. Защото имаше начин да накара всички да си мълчат в Хобарт.

Целта на Зак и Хоуп, на Дан и Пепър, и на Гейбриъл беше да намерят последното дете, Кейтлин.

Но търсенето винаги стигаше до Джордж Обърлин, а Джордж Обърлин нямаше да сътрудничи, защото ако го направеше, означаваше да признае виновността си.

Така с помощта на Джейсън, шефът на юридическия съвет, те измислиха схема, брилянтна в своята простота. Щяха да подмамят Обърлин да помисли, че може да шантажира Джейсън, да го накара да изпълни заповедта му и да съсипе „Гивънс Ентърпрайсис“. Обърлин беше мотивиран да го направи. По някакъв начин трябваше да скрие злодеянието си. Ако не успееше, никога нямаше да може да се кандидатира за Сената на Съединените щати.

Като всеки човек, позволил на алчността и злото да управляват живота му, Обърлин не виждаше отвъд очевидното. Не осъзнаваше, че не само той може да манипулира, но и може да бъде манипулиран, шантажиран и съсипан.

Когато го хванеха в капана, щяха да му предложат сделка — да им съобщи местоположението на Кейтлин, защото в обратен случай огромен скандал щеше да унищожи всичките му шансове да спечели място във Вашингтон.

— Толкова ми се иска да го изпратим в затвора — промърмори Хоуп.

Джейсън се засмя горчиво.

— Този човек е октопод. Има пипала навсякъде. Много хора искат да го видят повален, но нямат смелостта да посрещнат последствията от това, че ни помагат.

— Не можем да намерим и един съдия в Тексас, който да го обвини — каза Зак.

— Но, скъпа, ако разберем, че Кейтлин е жива, и че е щастлива, това ще ни успокои. — Пепър разтърка гърба на Хоуп.

Джейсън видя решителен блясък да осветява лицето на Хоуп.

— И ако можем да се съберем… — Хоуп преглътна.

Бяха чакали толкова дълго да се съберат. Прекалено дълго. Джейсън почти не издържаше да гледа агонията на тяхната несигурност.

Докато жените се бореха с емоциите си, лицето на Гейбриъл се появи на екраните им.

— Две минути — предупреди той.

— Тъкмо свършихме — каза Зак.

— Иска ми се да можехме да сме там! — избухна Пепър. — Не мога да стоя в Бостън, докато вие вършите всичко, хора.

Хоуп преглътна сълзите си.

— Ако направим това и Обърлин ни види и ни познае…

— Знам — въздъхна Пепър. — Това ще съсипе всичките ни планове.

— Ще отидем, когато сме готови да щракнем капана — обеща Зак. — Не остава много.

— Една минута — предупреди Гейбриъл.

— Само още един въпрос — как издържа Гризуолд? — попита Хоуп.

— Фреди ли? — Джейсън поклати глава съжалително. — Фреди Гризуолд? Горкият стар Фреди?

— Казах на Зак, че този проект ще е голямо усилие за него. — Хоуп се изправи. — Човекът е почти деветдесетгодишен!

Зак, който очевидно добре познаваше Джейсън от годините в колежа, попита търпеливо:

— Какво не е наред?

— Каза ми, че сега си дава сметка, че си е пропилял живота, работейки като иконом — отвърна Джейсън.

— Наистина ли? — Зак вдигна вежди. — И защо?

— Каза, че е трябвало да стане шпионин. — Джейсън се ухили. — Че е щял да спести на Англия много беди през Втората световна война.

Зак и Пепър избухнаха в смях.

Изражението на Хоуп премина през различни емоции, преди накрая върху него да се изпише възмущение.

— Хубаво — каза тя неохотно. — Значи сега си живее живота. Можете ли да ме обвините, че се тревожа за един старец?

— Не сме и очаквали друго, скъпа. — Зак я прегърна през раменете и след миг скованост тя облегна глава на гърдите му.

Преди Джейсън да успее да издаде мляскащ звук за целувка — наистина детинско, знаеше го, но неизбежно, когато двама мъже се познаваха толкова отдавна — видеото прекъсна.

Гейбриъл беше прекъснал връзката с Бостън.

Докато Джейсън се приготвяше да си легне под бдителните очи на робите на сенатор Джордж Обърлин, той успя да изглежда притеснен, но щом изгаси лампата, нищо не можа да спре усмивката му.

Гризуолд беше прав. Този вид семейно правосъдие беше забавен, особено ако накрая успееше да доведе до събиране на разпръснатото семейство Прескът.

А Джейсън хранеше тайна мечта, защото макар всички да знаеха истината, никой не говореше за нея. Все пак беше установен факт — някой бе убил Бенет и Лана Прескът, и този човек трябваше да бъде предаден на правосъдието.

Джордж Обърлин трябваше да бъде предаден на правосъдието.