Глава XLVI
ГАСПАР ПОЗНАВА МЪРТВЕЦА
За да убие някак времето, гаучото се измъкна изпод дървото и отиде да разгледа гробището. Подобни гробници Гаспар беше виждал неведнъж в Гран Чако и преди и тяхната архитектура не го интересуваше. Движеше го някакво предчувствие, че ще открие нещо ново, което ще хвърли светлина върху много загадки. Не беше зле и да се запознае с местността. Познаването на местността можеше да послужи по-нататък. Казахме вече, че една от гробниците беше строена наскоро. По нейните стълбове имаше дълбоки нарези за по-лесно изкачване. Навярно роднините на погребания често идваха да украсяват гроба с цветя, понякога, може би, и да принесат жертва на духа на това свещено място. Гаучото реши да се изкачи горе.
Неволен страх се прокрадна в душата му, когато той замисли да наруши покоя на светилището. При това трябваше да бъде предпазлив. Индианците ревниво пазят своите гробища и ако хванат някого да нарушава покоя на техните прадеди, биха могли да убият виновника.
Но гаучото не се колеба дълго, а се заизкачва нагоре по първобитната стълба.
Луната вече клонеше към залез и покривът не пречеше на полегатите й лъчи да проникват на площадката. На тяхната светлина гаучото видя увита в разни тъкани човешка фигура. Наредените наоколо войнски принадлежности и отличителни знаци свидетелстваха, че покойникът е бил знатен тоба, може би и вожд. Тук имаше копия, щитове, ласа, боли. Някои предмети бяха на пода, а други висяха по гредите на покрива. Имаше също и седло, покривало за подлагане под седлото, стремена, юзди — всичко за коня на един гаучо. Само знатните индианци от пампасите и главно вождовете, имат такава богата амуниция и я заграбват от гаучосите по време на разбойническите си нападения.
Като гледаше тези трофеи, оръжието и ловните принадлежности, Гаспар се убеди, че това е гробница на вожд. Завършваха наредбата богати одежди, златни гривни, бисерни пояси, огърлици, украшения от пера. Освен това тялото на мъртвеца беше покрито от нозете до главата с богато обшита материя.
Всичко това ни най-малко не учуди Гаспар Мендес, който добре познаваше обичаите на индианците араукани, които имаха много общо с племената на Чако. Видя му се само глупав обичаят такива скъпи и разкошни предмети да се излагат на дъжда и лошото време. Гаучото се канеше да слезе на земята, но все го измъчваше някакво предчувствие. Той се спря. В това време луната надникна иззад облака и особено силно освети един предмет, който Гаспар веднага позна. Това беше една плъстена тиролска шапка, която някога бе носил Халбергер и която в знак на приятелство бе подарил на вожда Нарагуана. Ето го предчувствието! Гаспар дръпна покривалото от лицето на мъртвеца и видя Нарагуана!
