Аманда Куик
Реката знае (41)

Четирийсета глава

Побърза да се върне на Ардън Скуеър, като се опитваше да проумее онова, което бе научила. Какво означаваше, ако Куинби имаше любовна връзка с мадам Феникс? Според Дейзи той бе започнал да посещава публичния дом преди два месеца. Следваше изводът, че е познавал мадам Феникс, преди да стане телохранител на Хейстингс.

Какво беше толкова странно в една връзка между Куинби и съдържателка на публичен дом? Куинби беше хубав мъж преди всичко, ако се абстрахира човек от змийските му очи. Мадам Феникс имаше причина да го харесва, както и обратното. Те си бяха лика-прилика.

Вратата на № 12 се отвори, преди да извади ключа си.

— Добре дошли, госпожо Брайс. — Госпожа Голд се отдръпна назад. — Има още едно известие за вас. Донесоха го преди няколко минути. Оставих го на писалището ви.

— Благодаря, госпожо Голд.

Луиза закачи бонето си на закачалката. Запъти се към кабинета си, сваляйки ръкавиците си.

Белият плик лежеше върху писалището. Взе го, отвори го и прочете краткото известие, написано с красив почерк.

Сдобих се с Милтън на разумна цена. Но друг клиент има голямо желание да го купи и сигурно ще плати повече. Ще чакам до пет часа днес следобед да дойдете за книгата. Ако не дойдете, ще изпратя известие на другия клиент.

Искрено ваш:

Дигби

Проклетият Дигби. Точно днес ли трябваше да извади Милтън, когато имаше още толкова много задачи. Погледна високия стенен часовник в ъгъла. Беше четири и трийсет. Ако тръгнеше веднага, щеше да стигне в книжарницата на Дигби до пет часа, да купи книгата и да се върне около пет и половина. Щеше да има достатъчно време да изпрати съобщение на Антъни за последните новини, след като се върне.

Излезе в коридора, като си надяваше ръкавиците.

— Госпожо Голд!

Икономката се показа от кухнята, бършейки ръцете си в престилката.

— Какво има, мадам?

— Излизам пак. — Луиза отиде в антрето и взе бонето си от закачалката. — Известието беше от Дигби. Намерил е книга, която много държа да купя. Ще се върна най-късно в пет и половина.

— Много добре, мадам. По-добре си вземете пелерината, ако не искате да хванете настинка.

— Имаш право. — Тя взе от закачалката пелерината и я метна на раменете си. — Очаквам господин Столбридж. Ако дойде преди мен, помолете го да ме почака.

Взе маншона си и излетя навън.