Аманда Куик
Реката знае (11)

Десета глава

След десет минути слезе по стълбището на къщата на № 12, пресече улицата и се запъти към градинката в центъра на площада. Беше в настроение, което никой не би нарекъл ведро.

Луиза беше кореспондентка на „Срочен репортер“. Тази информация дойде като гръм от ясно небе и го свари съвсем неподготвен. Никога не беше чувал за жена-репортерка, да не говорим за такава, която си върши работата, движейки се в общество, където простосмъртните нямат място.

Кариерата й бе поразителна и обясняваше много от онова, което бе събудило любопитството му през последните дни, включително и тайните й набези у семействата Уелсуърт, Хамънд, както и интереса й към Хейстингс. Обясняваше и грозните рокли, и очилата, и отегчителните разговори на всеки прием. Луиза беше готова на всичко, за да е сигурна, че хората няма да я забелязват. Но и да не й се харесва, губеше от своята скъпоценна анонимност, след като името й бе свързано с неговото.

Както вървеше между дърветата, изведнъж се озова на малка поляна в средата на градината. Подмина две пейки, изработени красиво от ковано желязо и боядисани зелени, и една статуя на нимфа. Излезе в другия край на градината, пресече улицата, зави покрай ъгъла и хлътна в някаква тясна уличка. Когато стигна оживена улица, поразмисли и се отказа от идеята да спре някой файтон. Чувстваше необходимост да прогони неудовлетворението, която се загнезди у него след сделката с Луиза.

Не искаше тя да се замесва в тази работа, но, изглежда, друга възможност нямаше. Тя му даде да разбере много ясно, че с него или без него ще продължи да разследва Хейстингс. Оставаше му само едно — да я държи под око. „А това вероятно няма да бъде лесно“ — заключи той.