Аманда Куик
Реката знае (16)

Петнайсета глава

Минути след това той я съпроводи до входната врата и се сбогува с нея.

— Изпратете ми съобщение на моя адрес, веднага щом Миранда ви се обади, ако се обади, разбира се — каза той и в това време госпожа Голд отвори вратата.

— Ще изпратя — обеща Луиза набързо, понеже искаше час по-скоро да се отърве от него.

Той я погледна хладно, сякаш я преценяваше, после отстъпи крачка. Кимна учтиво на госпожа Голд и слезе по стълбите към наетата карета.

Луиза се втурна в коридора, като че ли цял легион демони я гонеха по петите, фактически запрати бонето и ръкавиците си върху госпожа Голд.

— Лейди Аштън вкъщи ли е? — попита.

— Не още, мадам. Но съвсем скоро ще се върне от срещата с нейните любители градинари.

— Ще бъда в кабинета.

С огромни усилия тръгна привидно спокойно, а не се втурна като хала по коридора. Влезе в кабинета и затвори вратата. Сграбчи с две ръце дръжката на вратата зад гърба си.

Като че ли не можеше да си поеме дъх. Сякаш беше стегната със стоманен корсет. Пулсът й се ускори лудо. Искаше да избяга, да се скрие, но нямаше къде.

Имаше нужда от нещо за успокоение. Отиде до масичката с напитките, махна запушалката на гарафата с бренди и си наля солидно количество. Първата глътка беше твърде голяма и тя се задави. Пое дълбоко дъх и взе да кръстосва стаята.

— Запази спокойствие — каза си. — Той няма как да знае коя си. Няма никога да научи истината.

Прекрасно. Говореше си сама.

Отпи още бренди, този път по-малка глътка, и отиде до прозореца. Загледа се в градината.

Чувстваше се объркана и изплашена. „Съвсем логично“ — уверяваше сама себе си. Понесе един ужасен шок, последван от друг. Първо изживя тази опустошителна целувка. После дойде също толкова опустошителната новина, че мъжът, който събуди сетивата й, се познава лично с детектива, разследвал убийството на лорд Гавин.

Пийна още бренди. Мина време, преди дишането й да се нормализира и паниката да изчезне постепенно.

„Всичко ще се нареди някак си“ — помисли си тя и остави празната чаша. Естествено трябваше да бъде много внимателна и в момента нищо не я заплашваше. Антъни явно бе погълнат от желанието да отмъсти за Фиона. Докато вниманието му е заето изцяло с идеята да постигне справедливост за дамата, която е обичал и загубил, нямаше причина да проявява прекалено любопитство към жената, която му помагаше да осъществи намеренията си. Дали пък не се лъжеше?

Опита се да мисли разумно. За съжаление брендито размъти доста мозъка й. Все пак едно нещо беше повече от ясно. Би било най-добре повече да няма никакви целувки. Най-голямата глупост на света щеше да бъде, ако се оплете в тайна любовна афера с Антъни Столбридж. Нищо добро нямаше да излезе. Тайните любовни афери винаги имаха нещастен край.

Мрачно настроение замести страха. Вкопчи се в перваза на прозореца, опря чело до стъклото и затвори очи. Какво ли е да бъде обичана, както Антъни е обичал Фиона? Знаеше, че никога няма да научи отговора на този въпрос.