Аманда Куик
Реката знае (15)

Четиринайсета глава

Антъни помогна на Луиза да се качи в каретата. Беше я наел за следобеда, вместо да използва своята. Не беше необходимо да оповестяват на света, че двамата с Луиза са гостували на актриса в оставка.

Когато седна срещу нея, видя, че Луиза цялата трепери от едва сдържано любопитство. Мина му през ума, че без значение в какво настроение е, тя го очарова. Винаги щом беше с нея, долавяше дълбоко чувствената, тайнствена женска енергия, която предизвикваше всичко мъжко у него. Имаше чувството, че невидими вериги го притеглят към нея.

— Какво имаше в плика? — попита тя.

Не му беше лесно да вникне във въпроса.

— Документи, свързани с инвеститорския консорциум, който Хейстингс основа наскоро заедно с Хамънд и Уелсуърт.

— Не разбирам. Защо мислите, че господин Корвъс ще се заинтересува?

— Защото според тези документи той е четвъртият инвеститор в консорциума.

Тя се ококори.

— О, божичко!

— И според най-интересната част, изглежда, Хейстингс и съдружниците му възнамеряват да изиграят Корвъс и да го лишат от полагаемата му се част от печалбите. Очевидно са стигнали до заключението, че ако скрият от него някои факти относно търговската спекулация, той никога няма да разбере, че парчето от пая, което ще получи накрая, ще бъде много по-малко от това на другите.

— Най-арогантно са преценили, че щом Клемънт Корвъс не е от техния кръг и не се допуска в техните клубове, никога няма да открие истината. Ще му вземат парите с радост, ще му обърнат гръб и ще го изиграят. Толкова типично за тези хора.

— Корвъс е господар на подземния свят, Луиза. Не е светец. Не е необходимо да го съжалявате. През годините е измамил много хора и ги е лишил от полагаемата им се печалба, че и по-лошо.

— Сигурно е вярно. — Тя се загледа през прозореца. — Не понасям арогантността на Хейстингс и другите. В състояние са да смачкат някого, стига да е от по-долна класа.

— Винаги ли сте били толкова нетърпима спрямо негодниците от висшето общество? — попита той тихо.

Тя трепна едва забележимо, сякаш преди Антъни да заговори, беше забравила, че той присъства. Когато се обърна към него, той видя, че го гледа предпазливо. Долови, че съжалява за проявената несдържаност.

— Извинете ме — каза тя с равен глас. — Съзнавам, че в някои случаи, когато става въпрос за работата ми, се увличам.

Той се усмихна.

— Нямам нищо против силните увлечения.

Тя примигна.

— Нима?

— Да. Всъщност за мен са ободрителни от време на време.

Тя се взря в лицето му недоумявайки.

— Не разбирам какво имате предвид, господине.

— Ето това имам предвид, госпожо Брайс.

Наведе се към нея, обхвана тила й, приближи лицето й до своето и притисна устните си до нейните.

Луиза като че ли изпадна в шок за няколко секунди, но не направи опит да се отдръпне. Той усети как през нея премина тръпка и още по-здраво прихвана тила й. Тя сложи много нежно ръката си с ръкавица върху рамото му. Устните й леко се разтвориха.

Цялото му същество настръхна изведнъж от възбуда. С огромно усилие се сдържа да не я хвърли на седалката, да не запретне полите й и да потъне дълбоко в нея. При тази мисъл осъзна, че транспарантите на прозорците не са спуснати. Прегръщайки Луиза, се пресегна и ги дръпна.

Когато тъмнината в купето ги обгърна, той обхвана главата й с две ръце, тъй че тя нямаше накъде да помръдне, и започна да я целува бавно. Устните й бяха нежни и безкрайно съблазнителни. Пиеше от нейния горещ извор, сякаш е бил лишен от вода месеци, може би години.

Чу най-нежните женски стонове. Тихите стенания го замаяха. Възбуди се безумно. Плъзна ръка към гърдите на Луиза, изучавайки формата им през тъканта на роклята.

Последва още един тих звук, този път ахване от изненада, след което пръстите й се впиха конвулсивно в рамото му.

— Господин Столбридж! — произнесе тя възмутено.

— Да, зная. — Изпъшка и неохотно се отдръпна. — Простете, мадам. Едва ли тук е мястото и времето. Съзнавам, че обикновено тези неща не се правят така. Само ще кажа, че щом се появите някъде, както изглежда, нищо не може да се предскаже.

Тя го загледа през замъглените очила, устните й бяха разтворени, страните — поруменели.

Стана му смешно и махна очилата й. Тя примигна, после сви вежди, макар и едва забележимо, когато той извади снежнобяла, уханна кърпичка и взе да бърше стъклата.

Като ги избърса, й подаде очилата.

— Благодаря — каза тя задъхано.

Луиза си сложи очилата и изведнъж започна припряно да оправя шапката и тоалета си.

Той я наблюдава известно време, изпитвайки удоволствие от гледката, която тя представляваше, седнала срещу него, и от съзнанието, че отвърна на ласките му. След малко вдигна транспарантите.

Когато Луиза престана да се суети около тоалета си, се облегна и сключи здраво ръцете си.

— Е, и… — започна, но не довърши.

— Не отговорихте на въпроса ми — напомни й той меко.

Тя сви вежди.

— Какъв въпрос?

— Кога се появи у вас тази страст да предавате на правосъдието престъпници от висшето общество?

— О! Когато отидох да живея при Ема. — Загледа се през прозореца. — Преди това бях приела за даденост, че такива хора са над закона.

— Да не би някой, когото обичате, да е пострадал? — попита той, опипвайки внимателно почвата. — Да се е случило нещо, което да е подбудило желанието ви правосъдието да важи и за онези, които се движат във висшето общество.

— В случая нямам личен мотив — отговори тя с равен глас. — Просто такива са моите наблюдения върху света.

„Лъже — помисли си той. — Много интересно.“ Усмихна се леко.

— Някой ден трябва да ви запозная с един мой приятел. Той разбира какво означава горещо желание за справедливост и правосъдие. Струва ми се, че много ще си допаднете.

Тя му хвърли кос поглед и се понамръщи.

— Кой е той?

— Казва се Фоулър. Детектив е в Скотланд Ярд.

За миг на лицето й се изписа ужас. Почти веднага изчезна, но не и преди да му направи силно впечатление.

— Нима се познавате лично с полицай? — попита тя напрегнато.

Ето че се струпваха мистерия върху мистерия. Скръсти ръце, изтегна се в ъгъла на купето, а любопитството му се разгоря.

— Именно Фоулър разследва смъртта на Фиона — обясни той. — Също така и самоубийството на Виктория Хейстингс. И той като мен е убеден, че двата случая имат връзка с Елуин Хейстингс, но не намери начин да го докаже.

Луиза така стискаше слънчобрана си, че по чудо не счупи дръжката му.

— Този детектив ли разследва третото самоубийство, което споменахте? На жената, която се самоубила в същия месец?

— Джоана Баркли? Да. Понеже е разследвал смъртта на лорд Гавин, бил е длъжен да разследва и самоубийството.

— Ах, да.

Тя като че ли се задушаваше.

— Зле ли ви е? — притесни се изведнъж той.

— Не, добре съм, благодаря. — Луиза се подвоуми, преди да каже: — Не знаех, че си сътрудничите с полицай от Скотланд Ярд.

— Не го афиширам по очевидни причини. И Фоулър внимава връзката ни да остане в тайна.

— Ах, да. Трябва да признаете, че е някак си необичайно джентълмен с вашето положение да има познанство с полицай.

Той сви рамене.

— С Фоулър имаме еднакви интереси.

— Да докажете, че Хейстингс е убил Фиона ли?

— Да.

— Мога ли да предположа, че господин Фоулър е вашият източник на сведения за Елуин Хейстингс?

Антъни наведе глава.

— Освен това ми съобщи някои основни факти за Клемънт Корвъс. Фоулър беше изключително полезен.

Тя му се усмихна сковано.

— Добра работа!