Аманда Куик
Реката знае (26)

Двайсет и пета глава

— Очевидно се е почувствала крайно унизена, когато си й предложила помощ — каза Ема. — Като съдя по твоето описание, някога е била почтена жена с добро потекло. Без съмнение някакви остатъци от гордост са я накарали да отблъсне твоята добрина и щедрост.

— Сигурно си права — съгласи се Луиза, замислена за срещата си с проститутката през нощта. — Като че ли се обиди жестоко.

Бяха в библиотеката и пиеха чай. Утрото беше ясно, но рано следобед взе да се спуска мъгла, промъквайки се на Ардън Скуеър и в малката градина.

— Тъжна и добре позната история. — Ема взе чайника. — Често четем за подобни съдби в клюкарските вестници. Толкова много начини има почтена жена да се озове на улицата. Смърт или заболяване на съпруга, банкрут, дългове, развод, никакви роднини, и всичките тези причини могат да оставят жена без пукната пара за една нощ.

— Зная — каза тихо Луиза.

— Естествено, че знаеш, скъпа. — Ема вдигна вежди. — Но не забравяй, че си изпадала два пъти в безнадеждни ситуации и въпреки това си се измъквала, без да прибягваш до проституция.

— Чист късмет.

— Не — отрече твърдо другата жена. — Изобщо не става въпрос за късмет. Ти си изключително съобразителна жена, скъпа. След като баща ти е починал и кредиторите са отнесли всичко, освен книгите, си се спасила, като си се захванала с търговия. След ужасното нещастие с лорд Гавин отново намираш изход, сменяш си името, измисляш фалшиви препоръки и се обръщаш към агенция. Твоите способности и решителност са те задържали далеч от улицата, Луиза, не късметът. Не го забравяй.

Луиза се усмихна уморено.

— Винаги повдигаш духа ми, Ема.

Ема я погледна любопитно.

— Какво те безпокои у жената в парка?

— Да си кажа честно, не съм сигурна. Не вярвам, че отдавна е в сегашното си окаяно състояние. Пелерината й беше скъпа и доста модна, също така воалът и ръкавиците. Ако е знаела, че ще я застигне бедност след смъртта на съпруга й, защо е пропиляла толкова много пари за елегантно траурно облекло?

— Може би не е разбирала размера на бедствието и едва известно време след погребението се е сблъскала с действителността. Често става така с жените. Съпрузите никога не обсъждат финансовите си дела с тях. Вдовиците са в абсолютно неведение за истинските обстоятелства, а когато научат, вече е прекалено късно.

— Да. Е, нищо повече не може да се направи по този въпрос. — Луиза остави чашата и отвори бележника си. — Ако нямаш нищо против, ще ти задам още няколко въпроса за Виктория Хейстингс.

— Разбира се. — Ема наклони леко глава с любопитно очакване. — Защо се интересуваш от нея?

— Господин Столбридж подозира, че Хейстингс е убил и нея, както Фиона Ризби. Хрумна ми, че след като не откриваме никакъв мотив за убийството на Фиона, може би има смисъл да помислим защо Хейстингс би убил жена си. Струва ми се, че между двете убийства трябва да има някаква връзка.