Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonder of Woman, 1912 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Петко Стоянов, 1934 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1912 (Обществено достояние)
- Език
- английски
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2021)
- Източник
- archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)
История
- — Добавяне
IX.
— Слушай ме — каза Мак Кан. — Почва да размръзва. Повърхността на снега се втвърдява. Сега е удобният момент за пътуване, като не се смятат пролетните бури в планината. Аз ги зная. Няма да бягам с никой друг, освен тебе.
— Но ти не можеш да бягаш — му отвърна Дим. — Не можеш да се мериш с никой мъж достоен за това име. Гръбнакът ти е от размекнал мозък. Ако искаш да тръгнеш, върви сам. И после, намеренията се променят, може аз да не отида никога… Еленовото месо е вкусно, скоро и пролетта ще дойде, а с нея и лакердата.
Снас пък му казваше:
— Съдружникът ви умря. Моите ловци не го убиха, но намериха тялото му замръзнало още при първата буря в планината. Никой не може да избяга оттука. Кога ще направим сватбата?
А Лабискви:
— Наблюдавам ви и забелязвам, че очите и лицето ви са неспокойни. О! Познавам добре лицето ви и малкия белег от рана, тъкмо под ухото. Когато сте доволен и се усмихвате в ъглите при очите ви се образуват три-четири бръчки, а когато се смеете стават шест, а понякога и седем. А сега няма нито една. Никога не съм чела книги: аз не зная да чета. Но Четири Очи ме научи на много неща. И в неговите очи аз видях тъга за света. Но тука имаше хубаво месо, риба в изобилие, плодове и зеленчуци; и често съседни племена ни доставяха брашно в замяна на нашите кожи. И все пак, той искаше отново да види света. Та толкова ли е хубав светът, че и вие също жадувате за него? Четири Очи нямаше какво да го задържа. Но вие нямате ли мене?
Тя въздъхна и поклати глава.
— Четири Очи умря със съжаление, така ли ще бъде и с вас, ако останете тука? Не мога да си представя какъв е светът. Ще избягате ли, за да се върнете в него?
Дим не можеше нищо да каже, но тя го разбираше, само като гледаше ъглите на устата му. Минаха няколко минути; тя видимо се бореше със себе си, а Дим се сърдеше сам на себе си за необяснимата подлост, която му пречеше да признае жаждата си за връщане във външния свят и съществуването на друга жена. Лабискви пак въздъхна.
— Добре! Моята любов към вас е по-голяма от страха към баща ми, а зная, че гневът му е по-страшен от урагана в планината. Вие ми казахте какво е любов. Аз ще ви докажа моята. Ще ви помогна да избягате оттука.
“Listen to me,” said McCan. “The spring thaw is here, an’ the crust is comin’ on the snow. It’s the time to travel, exceptin’ for the spring blizzards in the mountains. I know them. I would run with no less a man than you.”
“But you can’t run,” Smoke contradicted. “You can keep up with no man. Your backbone is limber as thawed marrow. If I run, I run alone. The world fades, and perhaps I shall never run. Caribou meat is very good, and soon will come summer and the salmon.”
Said Snass: “Your partner is dead. My hunters did not kill him. They found the body, frozen in the first of the spring storms in the mountains. No man can escape. When shall we celebrate your marriage?”
And Labiskwee: “I watch you. There is trouble in your eyes, in your face. Oh, I do know all your face. There is a little scar on your neck, just under the ear. When you are happy, the corners of your mouth turn up. When you think sad thoughts they turn down. When you smile there are three and four wrinkles at the corners of your eyes. When you laugh there are six. Sometimes I have almost counted seven. But I cannot count them now. I have never read books. I do not know how to read. But Four Eyes taught me much. My grammar is good. He taught me. And in his own eyes I have seen the trouble of the hunger for the world. He was often hungry for the world. Yet here was good meat, and fish in plenty, and the berries and the roots, and often flour came back for the furs through the Porcupines and the Luskwas. Yet was he hungry for the world. Is the world so good that you, too, are hungry for it? Four Eyes had nothing. But you have me.” She sighed and shook her head. “Four Eyes died still hungry for the world. And if you lived here always would you, too, die hungry for the world? I am afraid I do not know the world. Do you want to run away to the world?”
Smoke could not speak, but by his mouth-corner lines was she convinced.
Minutes of silence passed, in which she visibly struggled, while Smoke cursed himself for the unguessed weakness that enabled him to speak the truth about his hunger for the world while it kept his lips tight on the truth of the existence of the other woman.
Again Labiskwee sighed.
“Very well. I love you more than I fear my father’s anger, and he is more terrible in anger than a mountain storm. You told me what love is. This is the test of love. I shall help you to run away back to the world.”