Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonder of Woman, 1912 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Петко Стоянов, 1934 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1912 (Обществено достояние)
- Език
- английски
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2021)
- Източник
- archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)
История
- — Добавяне
VI.
— Ако сполучим да избягаме оттука, не значи, че скитането е свършено — каза тъжно Късия.
— Наистина — съгласи се Дим — тая страна е просторен затвор.
Те гледаха от върха на едно голо възвишение снежното владение на Снас. От три страни то беше заградено от острите върхове на безразборно натрупани планини. Към север обаче равнината изглеждаше да се простира до безкрай, но те знаеха, че дори в тая посока цяла редица непристъпни планински вериги запречват пътя.
— По това време на годината — каза Снас на Дим същата вечер — мога да ви пусна три дена напред. Невъзможно е да заличите следите си. Антон избяга, след като снегът се стопи. Моите младежи могат да надминат по бързина който и да е бял, освен това те ще използуват пътеката направена от него. Когато снегът се стопи, ще бдя да не ви обзема същото изкушение. Тука животът е добър. Скоро човек престава да мисли за външния свят. Още се чудя на леснотата, с която човек забравя.
— Тоя Даниел Ман Кан ми задава грижи — каза Късия на Дим. — Той е лош пешеходец, но твърди, че знае един път към запад; значи трябва да тръгнем с него, иначе ще видим зор.
— Ний се печем на същия ръжен — отвърна Дим.
— Заблуда! Само за тебе се отнася и пропадането ти е неизбежно.
— Защо пък?
— Значи не знаеш новината?
Дим поклати глава.
— Младежите ми я казаха. Предупредили ги, че ще бъде тая вечер, няколко месеца по-рано от обичайната дата.
Дим вдигна рамена.
— Не те ли интересува това?
— Искам само да зная за какво се отнася.
— Слушай тогава! Жената на Даниел е казала на младежите… — Късия направи пауза, за да усили впечатлението — и те, разбира се, ми го предадоха, че момите трябва тая вечер да запалят огньовете си. Това е всичкото. Доволен ли си?
— Не разбирам какво искаш да кажеш!
— Така ли?… А то е просто и ясно. Една фуста е лапнала въдицата по тебе и тая фуста се готви за пръв път да запали факела си. И тя е Лабискви. А пък аз забелязах как те гледа тя, когато не я виждаш. И е казала, че не ще се омъжи за индиец. Тогава разбрах, че моят клет приятел Дим ще си изпати.
— Такова логическо заключение може да се направи! — каза Дим със свито сърце. Неотдавнашното държане на Лабискви му се яви под друго осветление.
— Това си е съвсем сигурно — каза Късия. — И все така става: тъкмо се готвим да офейкаме и една фуста се намесва и всичко усложнява. Ама че късмет… Слушай, Дим!…
Три стари индийки се бяха спрели на средата между лагера на ергените и тоя на Мак Кан и най-грохналата започна да приказва с пронизителен глас. Дим долавяше някои собствени имена, но много не можеше да схване и Късия тъжно му ги превеждаше.
— Лабискви, дъщеря на Снас, великият главатар, по чиято повеля вали дъжд, тая вечер запалва първия си факел на девица; Мака, дъщеря на Орвиц, ловец на вълци…
След като изброиха имената на цяла дузина момичета, Евменидите известителки се помъкнаха с мъка по-нататък да изпълнят длъжността си.
Ергените, които бяха дали клетва да не говорят на никоя мома, се преструваха, че не се интересуват от неизбежната церемония и за да покажат презрението си, започнаха да правят приготовления за някаква експедиция, която щяха да предприемат на другия ден.
Като смяташе, че стадото елени, което преследваха, не е много голямо, Снас реши да раздели силите си.
Целта на младежите щеше да бъде да търсят на северозапад другата част на стадото.
Дим, смутен от постъпката на Лабискви, изказа желание да ги придружи, но най-напред се посъветва с Късия и Мак Кан.
— Гледай да бъдеш еди-къде си на третия ден! — му каза Късия. — Ний ще набавим провизии и кучета.
— Но не забравяй — каза Дим — че ако нещо попречи на нашата среща, ти просто ще продължиш пътя си към Юкон. Ясно ли е?… Ако успееш, ще ми дойдеш на помощ напролет. В противен случай, аз тебе ще освободя.
Мак Кан, прав до огнището, посочи с поглед една стръмна планина, която се спущаше към равнината от високата планинска верига на запад.
— Там е — каза той. — От южната страна има една рекичка. Ще се изкачим по течението й. На третия ден ще ни срещнеш там. Ще продължим заедно пътя. Където и да стигнеш при рекичката, ще намериш следите ни или пък нас самите.
“Once we hit out we’ll sure have some tall runnin’,” Shorty said dismally.
“The place is a big trap,” Smoke agreed.
From the crest of a bald knob they gazed out over Snass’s snowy domain. East, west, and south they were hemmed in by the high peaks and jumbled ranges. Northward, the rolling country seemed interminable; yet they knew, even in that direction, that half a dozen transverse chains blocked the way.
“At this time of the year I could give you three days’ start,” Snass told Smoke that evening. “You can’t hide your trail, you see. Anton got away when the snow was gone. My young men can travel as fast as the best white man; and, besides, you would be breaking trail for them. And when the snow is off the ground, I’ll see to it that you don’t get the chance Anton had. It’s a good life. And soon the world fades. I have never quite got over the surprise of finding how easy it is to get along without the world.”
“What’s eatin’ me is Danny McCan,” Shorty confided to Smoke. “He’s a weak brother on any trail. But he swears he knows the way out to the westward, an’ so we got to put up with him, Smoke, or you sure get yours.”
“We’re all in the same boat,” Smoke answered.
“Not on your life. It’s a-comin’ to you straight down the pike.”
“What is?”
“You ain’t heard the news?”
Smoke shook his head.
“The bachelors told me. They just got the word. To-night it comes off, though it’s months ahead of the calendar.”
Smoke shrugged his shoulders.
“Ain’t interested in hearin’?” Shorty teased.
“I’m waiting to hear.”
“Well, Danny’s wife just told the bachelors,” Shorty paused impressively. “An’ the bachelors told me, of course, that the maidens’ fires is due to be lighted to-night. That’s all. Now how do you like it?”
“I don’t get your drift, Shorty.”
“Don’t, eh? Why, it’s plain open and shut. They’s a skirt after you, an’ that skirt is goin’ to light a fire, an’ that skirt’s name is Labiskwee. Oh, I’ve been watchin’ her watch you when you ain’t lookin’. She ain’t never lighted her fire. Said she wouldn’t marry a Indian. An’ now, when she lights her fire, it’s a cinch it’s my poor old friend Smoke.”
“It sounds like a syllogism,” Smoke said, with a sinking heart reviewing Labiskwee’s actions of the past several days.
“Cinch is shorter to pronounce,” Shorty returned. “An’ that’s always the way—just as we’re workin’ up our get-away, along comes a skirt to complicate everything. We ain’t got no luck. Hey! Listen to that, Smoke!”
Three ancient squaws had halted midway between the bachelors’ camp and the camp of McCan, and the oldest was declaiming in shrill falsetto.
Smoke recognized the names, but not all the words, and Shorty translated with melancholy glee.
“Labiskwee, the daughter of Snass, the Rainmaker, the Great Chief, lights her first maiden’s fire to-night. Maka, the daughter of Owits, the Wolf-Runner—”
The recital ran through the names of a dozen maidens, and then the three heralds tottered on their way to make announcement at the next fires.
The bachelors, who had sworn youthful oaths to speak to no maidens, were uninterested in the approaching ceremony, and to show their disdain they made preparations for immediate departure on a mission set them by Snass and upon which they had planned to start the following morning. Not satisfied with the old hunters’ estimates of the caribou, Snass had decided that the run was split. The task set the bachelors was to scout to the north and west in quest of the second division of the great herd.
Smoke, troubled by Labiskwee’s fire-lighting, announced that he would accompany the bachelors. But first he talked with Shorty and with McCan.
“You be there on the third day, Smoke,” Shorty said. “We’ll have the outfit an’ the dogs.”
“But remember,” Smoke cautioned, “if there is any slip-up in meeting me, you keep on going and get out to the Yukon. That’s flat. If you make it, you can come back for me in the summer. If I get the chance, I’ll make it, and come back for you.”
McCan, standing by his fire, indicated with his eyes a rugged mountain where the high western range out-jutted on the open country.
“That’s the one,” he said. “A small stream on the south side. We go up it. On the third day you meet us. We’ll pass by on the third day. Anywhere you tap that stream you’ll meet us or our trail.”