Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonder of Woman, 1912 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Петко Стоянов, 1934 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1912 (Обществено достояние)
- Език
- английски
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2021)
- Източник
- archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)
История
- — Добавяне
XIV.
Оставаха им толкова малко провизии, че не смееха да изяждат и една десета от онова, което би трябвало да изядат, нито стотна от онова, което би им се искало. През следващите дни те продължиха да вървят като на сън — чувството за самозапазване се бе притъпило у тях от скитане из самотата на планините. Усилията им бяха несъзнателни, автоматични. Те се мъчеха да намерят пътя към запад, а долините и недостъпните планински вериги ги отхвърляха към север или юг.
— Няма никакъв проход към юг — казваше Лабискви. — Старците знаеха добре. Към запад, все към запад трябва да вървим.
Бяха се отървали от преследването на индийците, но не и от преследването на глада. Настъпи един студен ден, през който заваля сняг не на парцали, а на ледени кристали, едри като пясъчни зърна, и валя непрекъснато три дни и три нощи. Невъзможно бе да се върви по-нататък, преди пролетното слънце да направи да се образува кора по повърхността; те стояха на едно място, увити в кожите и понеже си почиваха, намалиха още повече дажбите си.
Тия дажби бяха толкова малки, че едва успяваха да успокояват свиванията на стомасите им. Лабискви, почти в безсъзнание, възбудена от вкуса на храната, нададе пискливи звуци, като животно, хвърли се на дажбата си за другия ден и я тури в устата си.
Тогава Дим видя сцена, която никога нямаше да забрави. Като стисна храната със зъбите си, тя се опомни, хвърли я и с юмрука си удари гневно виновната уста. Но впоследствие много други чудеса щяха да видят очите на Дим.
След като валя дълго сняг, излезе силен вятър, който шибаше с дребните ледени кристали. Вятърът духа през цялата нощ и когато Дим с блуждаещи очи и замъглена мисъл на другия ден видя ясното, безоблачно небе, помисли, че сънува.
Около него се възправяха върхове, ниски и високи, като самотни стражи или пък групирани, като събрани на съвет титани. И на всичките върхове се развяваха огромни снежни знамена, дълги хиляди стъпки, млечни облаци съставени от светлина и сянка, посребрени от слънцето.
— Очите ми видяха славата на Господа, който идва! — запя низко Дим пред снежния прах, който вятърът отвяваше към небето, като светливи копринени воали.
Той все гледаше; знамената все висяха по скалите и той все мислеше, че сънува, когато Лабискви се изправи всред кожите.
— Аз сънувам, Лабискви — каза той. Сънувате ли и вие в моя сън?
— Това не е сън! — отговори тя. Старците са ми разправяли за тия явления. След това ще дойде пролетният вятър и ний ще живеем и ще намерим заслужена почивка.
There was so little food that they dared not eat a tithe of what they needed, nor a hundredth part of what they desired, and in the days that followed, wandering through the lone mountain-land, the sharp sting of life grew blunted and the wandering merged half into a dream. Smoke would become abruptly conscious, to find himself staring at the never-ending hated snow-peaks, his senseless babble still ringing in his ears. And the next he would know, after seeming centuries, was that again he was roused to the sound of his own maunderings. Labiskwee, too, was light-headed most of the time. In the main their efforts were unreasoned, automatic. And ever they worked toward the west, and ever they were baffled and thrust north or south by snow-peaks and impassable ranges.
“There is no way south,” Labiskwee said. “The old men know. West, only west, is the way.”
The young men no longer pursued, but famine crowded on the trail.
Came a day when it turned cold, and a thick snow, that was not snow but frost crystals of the size of grains of sand, began to fall. All day and night it fell, and for three days and nights it continued to fall. It was impossible to travel until it crusted under the spring sun, so they lay in their furs and rested, and ate less because they rested. So small was the ration they permitted that it gave no appeasement to the hunger pang that was much of the stomach, but more of the brain. And Labiskwee, delirious, maddened by the taste of her tiny portion, sobbing and mumbling, yelping sharp little animal cries of joy, fell upon the next day’s portion and crammed it into her mouth.
Then it was given to Smoke to see a wonderful thing. The food between her teeth roused her to consciousness. She spat it out, and with a great anger struck herself with her clenched fist on the offending mouth.
It was given to Smoke to see many wonderful things in the days yet to come. After the long snow-fall came on a great wind that drove the dry and tiny frost-particles as sand is driven in a sand-storm. All through the night the sand-frost drove by, and in the full light of a clear and wind-blown day, Smoke looked with swimming eyes and reeling brain upon what he took to be the vision of a dream. All about towered great peaks and small, lone sentinels and groups and councils of mighty Titans. And from the tip of every peak, swaying, undulating, flaring out broadly against the azure sky, streamed gigantic snow-banners, miles in length, milky and nebulous, ever waving lights and shadows and flashing silver from the sun.
“Mine eyes have seen the glory of the coming of the Lord,” Smoke chanted, as he gazed upon these dusts of snow wind-driven into sky-scarves of shimmering silken light.
And still he gazed, and still the bannered peaks did not vanish, and still he considered that he dreamed, until Labiskwee sat up among the furs.
“I dream, Labiskwee,” he said. “Look. Do you, too, dream within my dream?”
“It is no dream,” she replied. “This have the old men told me. And after this will blow the warm winds, and we shall live and win west.”