Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonder of Woman, 1912 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Петко Стоянов, 1934 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1912 (Обществено достояние)
- Език
- английски
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2021)
- Източник
- archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)
История
- — Добавяне
III.
— Ето Разрошената Брада, изглежда, че знае къде отива — промърмори изведнъж Късия; и той улови едно куче и изтри о козината му мазните си ръце.
Беше сутрин и ергените закусваха с еленово месо, което печаха на скара. Дим забеляза един дребен и слаб човек, облечен с кожи, като кой да е друг индиец, но който личеше веднага, че е от бялата раса; той вървеше пред една шейна и една група от десетина червенокожи. Дим счупи кокала, който държеше и смучейки топлия мозък, наблюдаваше госта, който се приближаваше. Остри бакенбарди и червена, вече побеляла коса, изцапани от пушека в лагера, покриваха по-голямата част от лицето му, без да успеят да скрият мършавите, почти мъртвешки бузи. Но Дим забеляза широките му трептящи ноздри и широките му гърди — истински резервоар на кислород и жизненост и заключи, че тая мършавост съвсем не беше признак на болест.
— Как сте? — каза човекът, като извади едната си ръкавица и протегна голата си ръка. — Името ми е Снас! — прибави той.
— А моето е Белю! — отвърна Дим, който усещаше чудновато стеснение под изпитателния поглед на тия черни очи.
— Имате доста за ядене, нали?
Дим кимна утвърдително и се зае пак с кокала, но мъркането на шотландския говор беше чудно приятно за ухото му.
— Порциите са просташки! — подзе Снас; — обаче рядко оставаме без храна и тя е по-здрава от подправената храна в градовете.
— Виждам, че не обичате градовете! — каза Дим просто за да поддържа разговора.
Но биде изненадан от промяната в държанието на Снас. Стори му се, че тялото му се свива и трепери, като докоснато усетливче. После реакцията на една дива воля се прояви в погледа му, в който можеше да се прочете омраза, смесена с неизмерима скръб. Снас се обърна бързо, после се овладя, изправи глава и каза нехайно:
— Ще се видим пак, господин Белю. Елените пътуват към изток, та трябва да отида напред да търся място за лагера. Утре вий всички ще дойдете.
— Той все пак е нещо, нали? — забеляза Късия, като го гледаше да тръгва начело на индийците.
Той пак изтри ръцете си о козината на едно куче и тоя жест не беше неприятен на животното, ако се съди по начина, по който то облиза вкусната мас.
“Here comes Whiskers lookin’ like he’s goin’ somewheres,” Shorty whispered, reaching over and wiping greasy hands on the coat of one of the sled-dogs.
It was morning, and the bachelors were squatting over a breakfast of caribou-meat, which they ate as they broiled. Smoke glanced up and saw a small and slender man, skin-clad like any savage, but unmistakably white, striding in advance of a sled team and a following of a dozen Indians. Smoke cracked a hot bone, and while he sucked out the steaming marrow gazed at his approaching host. Bushy whiskers and yellowish gray hair, stained by camp smoke, concealed most of the face, but failed wholly to hide the gaunt, almost cadaverous, cheeks. It was a healthy leanness, Smoke decided, as he noted the wide flare of the nostrils and the breadth and depth of chest that gave spaciousness to the guaranty of oxygen and life.
“How do you do,” the man said, slipping a mitten and holding out his bare hand. “My name is Snass,” he added, as they shook hands.
“Mine’s Bellew,” Smoke returned, feeling peculiarly disconcerted as he gazed into the keen-searching black eyes.
“Getting plenty to eat, I see.”
Smoke nodded and resumed his marrow-bone, the purr of Scottish speech strangely pleasant in his ears.
“Rough rations. But we don’t starve often. And it’s more natural than the hand-reared meat of the cities.”
“I see you don’t like cities,” Smoke laughed, in order to be saying something; and was immediately startled by the transformation Snass underwent.
Quite like a sensitive plant, the man’s entire form seemed to wilt and quiver. Then the recoil, tense and savage, concentered in the eyes, in which appeared a hatred that screamed of immeasurable pain. He turned abruptly away, and, recollecting himself, remarked casually over his shoulder:
“I’ll see you later, Mr. Bellew. The caribou are moving east, and I’m going ahead to pick out a location. You’ll all come on to-morrow.”
“Some Whiskers, that, eh?” Shorty muttered, as Snass pulled on at the head of his outfit.
Again Shorty wiped his hands on the wolf-dog, which seemed to like it as it licked off the delectable grease.