Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonder of Woman, 1912 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Петко Стоянов, 1934 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1912 (Обществено достояние)
- Език
- английски
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2021)
- Източник
- archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)
История
- — Добавяне
VII.
Но на третия ден Дим не можа да предизвика удобен случай за бягство. Младите индийци бяха променили посоката на издирванията си и когато Късия и Мак Кан с кучетата се изкачваха по коритото на рекичката, Дим и другарите му на шестдесет мили на североизток вървяха по следите на второто стадо елени. Едва след няколко дена, в тъмнината на една снежна виелица, те се върнаха в лагера. Една индийка, която хленчеше до огнището, престана да плаче като видя Дим и се спусна към него. С изкривена уста и очи светнали от омраза тя го обсипа с проклятия, сочейки с ръка едно вцепенено тяло в кожите, още простряно на шейната, с която го бяха донесли.
Дим не можеше да предположи какво се беше случило и като наближи до лагера на Мак Кан, беше готов да изтърпи още един залп проклетия. Но какво беше учудването му, когато видя самия Мак Кан задъвкал старателно къс еленово месо.
— Аз нямам войнствен темперамент — обясни той, като хленчеше. — Но Късия замина и те още го преследват. Той се бранеше като дявол, но те ще го хванат на всяка цена. Той натупа двама — ще им мине, но на едного продъни гърдите.
— Да, зная — отговори Дим — току-що срещнах вдовицата му.
— Старият Снас иска да те види — прибави Мак Кан; той даде заповед да отидеш в колибата му щом се върнеш. Аз не продумах думица, ти не си в течение на нищо, не забравяй това. Късия тръгна с мене по своя собствена инициатива.
В колибата на Снас Дим намери Лабискви. Тя го прие с поглед пълен с такава кротост и такава нежност, че той се изплаши.
— Радвам се, че не сте се опитали да бягате — каза тя. — Виждате, че…
Тя се поколеба, но очите й изпълнени с любов, в която не можеше да се съмнява, не се наведоха.
— Аз запалих моя факел и разбира се то е за вас. Аз познах знака! Обичам ви повече от всичко на света; повече от всичко на света; повече от хиляда Либаховци и хиляда Макуковци. Аз обичам. Колко е странно това. Обичам както Франческа обичаше, както обичаше Изолда. Старият Четири Очи казваше истината. Не така обичат индийците. Но очите ми са сини и аз съм бяла. Ний и двамата сме бели.
Никога Дим не беше получавал признание и не беше приготвен за такава случайност. Още повече, това не беше предложение, защото считаха съгласието му за дадено. Всичко изглеждаше така добре наредено в мисълта на Лабискви, толкова горещи бяха погледите й, че той се чудеше как още не е обвила шията му с ръцете си и не е сложила глава на рамото му. Той разбра, че ако тя изказваше откровено чувствата си, не знаеше нищо за деликатните хитрости на любовта. Тя продължи да бърбори, пеейки щастливия химн на любовта си, а той търсеше удобен момент, за да я смаже със своята изповед. Трябваше сега или никога.
— Кажете, Лабискви — започна той, — сигурна ли сте, че Четири Очи добре ви е разказал цялата история на Паоло и Франческа.
Тя сключи ръце и започна да се смее, сигурна, че ще има удоволствието да я чуе.
— О! Значи има нещо повече? Аз бях съвсем сигурна, че трябва да е имало още любов! Аз мислих много за това, откак запалих факела.
В тоя миг Снас дойде при мангала.
Случаят, който Дим търсеше, беше загубен.
— Добър вечер! — каза старецът сърдито. — Хубава работа свърши вашият другар! Щастлив съм, че вие излязохте по-разумен.
— Кажете ми най-напред какво се е случило! — каза бързо Дим.
Белите зъби на Снас блеснаха през гъстите му мустаци.
— Разбира се, ще ви кажа. Вашият другар е убил един от моите хора. Това недоносче Мак Кан го е изоставил при първия изстрел. Той никога вече няма да се опита да бяга. Но моите ловци са открили следите на вашия другар в планината и ще го хванат. Той никога няма да стигне до Юкон. Колкото за вас, от днес вие ще спите при мене и няма да ходите с младежите! Аз ще ви пазя!
But the chance did not come to Smoke on the third day. The bachelors had changed the direction of their scout, and while Shorty and McCan plodded up the stream with their dogs, Smoke and the bachelors were sixty miles to the northeast picking up the trail of the second caribou herd. Several days later, through a dim twilight of falling snow, they came back to the big camp. A squaw ceased from wailing by a fire and darted up to Smoke. Harsh tongued, with bitter, venomous eyes, she cursed him, waving her arms toward a silent, fur-wrapped form that still lay on the sled which had hauled it in.
What had happened, Smoke could only guess, and as he came to McCan’s fire he was prepared for a second cursing. Instead, he saw McCan himself industriously chewing a strip of caribou meat.
“I’m not a fightin’ man,” he whiningly explained. “But Shorty got away, though they’re still after him. He put up a hell of a fight. They’ll get him, too. He ain’t got a chance. He plugged two bucks that’ll get around all right. An’ he croaked one square through the chest.”
“Yes, I know,” Smoke answered. “I just met the widow.”
“Old Snass’ll be wantin’ to see you,” McCan added. “Them’s his orders. Soon as you come in you was to go to his fire. I ain’t squealed. You don’t know nothing. Keep that in mind. Shorty went off on his own along with me.”
At Snass’s fire Smoke found Labiskwee. She met him with eyes that shone with such softness and tenderness as to frighten him.
“I’m glad you did not try to run away,” she said. “You see, I—” She hesitated, but her eyes didn’t drop. They swam with a light unmistakable. “I lighted my fire, and of course it was for you. It has happened. I like you better than everybody else in the world. Better than my father. Better than a thousand Libashes and Mahkooks. I love. It is very strange. I love as Francesca loved, as Iseult loved. Old Four Eyes spoke true. Indians do not love this way. But my eyes are blue, and I am white. We are white, you and I.”
Smoke had never been proposed to in his life, and he was unable to meet the situation. Worse, it was not even a proposal. His acceptance was taken for granted. So thoroughly was it all arranged in Labiskwee’s mind, so warm was the light in her eyes, that he was amazed that she did not throw her arms around him and rest her head on his shoulder. Then he realized, despite her candor of love, that she did not know the pretty ways of love. Among the primitive savages such ways did not obtain. She had had no chance to learn.
She prattled on, chanting the happy burden of her love, while he strove to grip himself in the effort, somehow, to wound her with the truth. This, at the very first, was the golden opportunity.
“But, Labiskwee, listen,” he began. “Are you sure you learned from Four Eyes all the story of the love of Paolo and Francesca?”
She clasped her hands and laughed with an immense certitude of gladness. “Oh! There is more! I knew there must be more and more of love! I have thought much since I lighted my fire. I have—”
And then Snass strode in to the fire through the falling snowflakes, and Smoke’s opportunity was lost.
“Good evening,” Snass burred gruffly. “Your partner has made a mess of it. I am glad you had better sense.”
“You might tell me what’s happened,” Smoke urged.
The flash of white teeth through the stained beard was not pleasant. “Certainly, I’ll tell you. Your partner has killed one of my people. That sniveling shrimp, McCan, deserted at the first shot. He’ll never run away again. But my hunters have got your partner in the mountains, and they’ll get him. He’ll never make the Yukon basin. As for you, from now on you sleep at my fire. And there’ll be no more scouting with the young men. I shall have my eye on you.”