Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonder of Woman, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
А.Б. (2010)
Разпознаване, корекция, форматиране и осъвременяване
Karel (2021)

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Език
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране
Karel (2021)
Източник
archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)

История

  1. — Добавяне

I.

— И без това, не мога да кажа, че си се спуснал да се жениш — каза Късия, подземайки прекъснатия преди няколко минути разговор.

Дим разглеждаше краката на едно куче, което той държеше с гръб в снега, и не благоволи да отговори. Късия, който въртеше пред огъня един мокасин, надянат на пръчка, изгледа с острия си поглед лицето на другаря си.

— Я погледни тая северна зора — продължи той. — Променлива като коя и да е жена с къдри и развети фусти. И най-добрата е лекомислена, ако не е глупава. Те са коварни котки, всичките, от най-малката до най-голямата, от най-хубавата до най-грозната, разкъсващи лъвици и виещи хиени, щом намерят следата на мъжа, когото предпочитат.

Монологът отново престана. Дим удари кучето, което искаше да му захапе ръцете и продължи да разглежда наранените му и окървавени крака.

— Ех! — продължи Късия. — Може би и аз щях да намеря да се оженя, ако бях сторил намерение. А може би, бих се оженил и без да искам, ако не бях хванал пътя към горите. Дим, искаш ли да знаеш какво ме спаси? Е, хубаво, аз ще ти кажа. Бягането. Продължих да бягам. Желал бих да видя ще ме настигне ли някоя фуста!

Дим пусна животното и обърна към пламъка другата страна на своите мокасини, които съхнеха на пръчки.

— Утре трябва да си починем и да направим мокасини на кучетата — предложи той. — Тая тънка кора лед наранява краката им.

— По-добре да продължим, па какво ще да става — каза Късия. — Да се върнем назад — нямаме вече провизии. Трябва да настигнем колкото е възможно по-скоро елените или белите индийци[1], иначе ще бъдем заставени да ядем кучета — и куците наред със здравите. В същност кой е видял някога тия бели индийци? Знаем ги само по слух. Па как може и един червенокож да има бяла кожа? Все едно да кажеш, че някой негър може да избелее. Дим, трябва да вървим. В тая местност няма дивеч. Нали знаеш, че цяла седмица вече не сме видели дори следи от заек. Хайде да напуснем тая замряла страна и да идем в друга, дето ще гледаме как тича месо.

— Все пак аз мисля, че ако си отпочинем един ден и сложим мокасини на кучетата, те по-добре ще тичат. Ако ти се удаде, разгледай внимателно местността от някоя височина. Всеки миг може да навлезем в област, в която ще може по-лесно да се напредва. Такова нещо ни каза Лаперл да търсим.

— Ами! Според както сам каза, Лаперл е идвал тука преди десет години и толкова е бил измъчван от глад, че е имал халюцинации. Спомни си какво ни каза той за грамадните знамена, които се развявали на върха на планините. Това доказва колко е бил смахнат. И той призна, че никога не е виждал бели индийци. Това било басня, която му разправил Антон. А пък Антон хвърли плочите две години преди да дойдем в Аляска. Утре ще обиколя и може да намеря някой елен. А сега, не е ли време за спане?

Бележки

[1] Индийци (ост.) — индианци. — Бел.ел.кор.

“Just the same, I notice you ain’t tumbled over yourself to get married,” Shorty remarked, continuing a conversation that had lapsed some few minutes before.

Smoke, sitting on the edge of the sleeping-robe and examining the feet of a dog he had rolled snarling on its back in the snow, did not answer. And Shorty, turning a steaming moccasin propped on a stick before the fire, studied his partner’s face keenly.

“Cock your eye up at that there aurora borealis,” Shorty went on. “Some frivolous, eh? Just like any shilly-shallyin’, shirt-dancing woman. The best of them is frivolous, when they ain’t foolish. And they’s cats, all of ’em, the littlest an’ the biggest, the nicest and the otherwise. They’re sure devourin’ lions an’ roarin’ hyenas when they get on the trail of a man they’ve cottoned to.”

Again the monologue languished. Smoke cuffed the dog when it attempted to snap his hand, and went on examining its bruised and bleeding pads.

“Huh!” pursued Shorty. “Mebbe I couldn’t ’a’ married if I’d a mind to! An’ mebbe I wouldn’t ’a’ been married without a mind to, if I hadn’t hiked for tall timber. Smoke, d’you want to know what saved me? I’ll tell you. My wind. I just kept a-runnin’. I’d like to see any skirt run me outa breath.”

Smoke released the animal and turned his own steaming, stick-propped moccasins. “We’ve got to rest over to-morrow and make moccasins,” he vouchsafed. “That little crust is playing the devil with their feet.”

“We oughta keep goin’ somehow,” Shorty objected. “We ain’t got grub enough to turn back with, and we gotta strike that run of caribou or them white Indians almighty soon or we’ll be eatin’ the dogs, sore feet an’ all. Now who ever seen them white Indians anyway? Nothin’ but hearsay. An’ how can a Indian be white? A black white man’d be as natural. Smoke, we just oughta travel to-morrow. The country’s plumb dead of game. We ain’t seen even a rabbit-track in a week, you know that. An’ we gotta get out of this dead streak into somewhere that meat’s runnin’.”

“They’ll travel all the better with a day’s rest for their feet and moccasins all around,” Smoke counseled. “If you get a chance at any low divide, take a peep over at the country beyond. We’re likely to strike open rolling country any time now. That’s what La Perle told us to look for.”

“Huh! By his own story, it was ten years ago that La Perle come through this section, an’ he was that loco from hunger he couldn’t know what he did see. Remember what he said of whoppin’ big flags floatin’ from the tops of the mountains? That shows how loco HE was. An’ he said himself he never seen any white Indians—that was Anton’s yarn. An’, besides, Anton kicked the bucket two years before you an’ me come to Alaska. But I’ll take a look to-morrow. An’ mebbe I might pick up a moose. What d’ you say we turn in?”