Ондржей Секора
Фердо мравката (9)

Как се обуздава див кон, за да ви слуша

Това беше един чудесен зелен скакалец-жребец, с дълги пипала, очите му буйно светеха и играеха и той риташе на всички посоки. Фердо го завърза за дръвника и цяла нощ му строи специален обор.

Сутринта, макар че цяла нощ не бе мигнал, отиде веднага да донесе храна на жребеца. Върна се с такъв голям кош на гърба, че чак се бе огънал под тежестта му. Щом го забеляза, жребецът започна отново да рита. Но като видя, че Фердо му носи храна, весело заскрибуца с крака по крилата си. И Фердо започна да го храни до насита и след всяко хранене го милваше нежно. Ах, да знаете, колко нещо изяжда един такъв скакалец-жребец! На Фердо крака не му останаха да тича. Но тичането не бе напразно.

Скоро забеляза, че кончето от ден на ден проявява все по-голямо доверие към него. Вече му позволяваше да го погали не само по гърба, но и по главата, а след това дори нямаше нищо против, когато Фердо му сложи юлар.

Веднъж Фердо дори се осмели да изведе жребеца на разходка. Кончето подскачаше, краката му играеха като опънати струни и много му се искаше да запрепуска.

Но се страхуваше от всичко. Види лъскаво камъче, стресне се. Види бяло листенце от маргаритка, изплаши се. Забележи малка теменужка, рипне, а когато срещу него иззад едно листенце люцерна изскочи някакво същество, едва не примря от страх.

Но имаше от какво да се изплаши. Непознатият пътник беше потънал в прах, главата му бе омотана в бинт, ръката му — привързана за врата и той се подпираше с патерица. Като видя как стресна кончето, непознатият прошепна виновно:

„Пардон, пардон!“

Кой, мислите, беше това? Бръмбарът Торбалан. Връщаше се от далечните земи, където преди една седмица го отвлече с ласото водното конче. Ох, как се изпопреби горкият по време на това пътешествие!

Но щом разбра, че пред него стои Фердо Мравката, веднага се втурна към жребчето. „Вие искате да обяздите това жребче, нали? О, аз ще ви помогна! Виждал съм на кино как се обяздва кон.“ И докато Фердо се усети, бръмбарът Торбалан захвърли патерицата си и хоп — скочи на кончето.

Но едва усетил на гърба си необикновения товар, скакалецът-жребец рязко се изправи на задните си крака и с голям скок прескочи целия синор. В ръката на Фердо остана само юздата, а след малко при него допълзя куцащият бръмбар Торбалан, който, разбира се, беше паднал от кончето.

„Момент, момент — извика той, — стана грешка, жребецът не ме разбра добре, аз отново ще ви покажа как се язди кон.“ Но скакалецът-жребец сякаш потъна в земята. Изчезна.

Фердо беше съсипан. Мълчаливо погледна Торбалан и си тръгна за дома. Очите му се напълниха със сълзи, а в къщичката си толкова плака, че чак заспа от умора.

Когато на другата сутрин се събуди, скакалецът-жребец стоеше пред къщичката и весело скрибуцаше. Фердо извика: „Милото ми конче!“ и се хвърли на врата му.