Ондржей Секора
Фердо мравката (6)

Какво й се щеше на Калинка-Малинка, но чак след като попита майка си

И докато денят и нощта се претъркулиха, на синора, до купчинката камъни, вече се кипреше спретната къщурка. Основата й беше иззидана от пясък, слепен с мазилка, която Мравчо беше забъркал от слюнките на охлюва. В ъглите стърчаха греди от клончета, стените бяха изплетени от трева, а покривът — от парченца кора. Единият комин беше от кухо стъбло на жълтурче, а до него стърчеше още един — тухлен. А на вратата се четеше надпис: „Фердо Мравката — майстор по всичко“ — до вратата пейчица, а на пейчицата седи Фердо и доволно върти палци като вятърна мелница.

А какво друго да прави? Да плаче и да се вайка, че се е загубил от мравуняка? Никога! По-добре сам да си опита щастието в живота!

И както въртеше палци, изведнъж чу, че нещо забръмча зад него. После нещото кацна на един камък, прибра си крилцата под мишнички и започна да си оправя рокличката. Това беше госпожица Калинка-Малинка. Гледаше разсеяно — правеше се, че не забелязва Мравчо и изчакваше той да дойде при нея.

„Вие ли сте онзи господин — неочаквано започна тя, — който вчера се разхождаше с файтон!“ Извади огледалце и заоправя буклите на челото си.

„Да, това бях аз, хареса ли ви файтонът?“ — запита Фердо. Калинка много му харесваше.

„И още как! Толкова ми се иска да имам такава каляска! — въздъхна мечтателно Калинка. — Но не с охлюв, като вашия“ — побърза да подчертае и допълни тя.

„А, този охлюв го впрегнах ей така! — заобяснява Фердо. — Ей така, на шега! Ако желаете да се повозите, ще трябва да намеря конче. Да речем, един зелен скакалец-жребец. Кафявите, да ви кажа, са много буйни. Ако искате, ще ви обуздая един такъв скакалец-жребец!“ — възторжено си предложи услугите Фердо.

„Ще попитам мама“ — каза Калинка. И изведнъж, сякаш нищо не се бе случило, разпери крилца и фър-р-р — отлетя! Фердо дълго гледа след нея, докато тя се скри в далечината. Калинка много му харесваше!