Ондржей Секора
Фердо мравката (13)

Как Охлюва остана доволен, че Фердо го гъделичка по гърба

Изведнъж към Фердо се спускаха четирима стражари от близката ливада — четирима бръмбари-ухолази. Щом кацнаха на земята, те прибраха дългите си прозрачни крилца в малките торбички на гърбовете си и извадиха от калъфите големи палки. За всеки случай първо понатупаха Фердо и след това изръмжаха:

„Какво става тук?“

„Ах, господа стражари, нападнаха ме!“ — оплака се Калинка. — „Този злосторник най-неочаквано се хвърли върху мен!“ Чувате ли какво приказва пустата му Калинка!?

„Скочи върху мен изотзад и започна да ме бие!“ Божичко, та нали Фердо я тупна само веднъж! „И сигурно щеше да ме пребие, ако добрите съседи комари не бяха долетели на помощ!“ Ама това съвсем не беше истина!

Комарите останаха доволни, че някой ги хвали пред стражарите и се надуха, сякаш бяха спасили сто калинки от явна смърт.

„Ти си едно цвете за мирисане!“ — нахвърлиха се стражарите върху Фердо. „Големи магарии правиш, то по очите ти личи!“

Мравчо гледаше като невинно агънце, но нямаше сили да каже нито дума в своя защита.

„Ще те арестуваме! Ако те оставим, кой знае какви поразии ще направиш!“ Единият стражар извади от чантичката си белезници и ги сложи на ръцете на Фердо. „Веднага го арестувайте!“

„Да, арестувайте го, господа стражари — зарадва се Калинка, — аз ще ви кажа още какво направи.“ Виж ти каква клеветница излезе Калинка!

„Вие сигурно отдавна го търсите! Това е същият онзи, който веднъж беше впрегнал Охлюва във файтон.“ Дяволската Калинка — как можа да го издаде.

„Значи така?“ — ревнаха в един глас стражарите срещу Фердо. — „През носа ще ти излезе тази работа! А сега бързо при Охлюва. Сигурно ще се зарадва, че сме те хванали!“ Стражарите разкопчаха торбичките, извадиха от тях дългите си крила, хванаха здраво Фердо под мишници и фър-р-р-р! За миг стигнаха при Охлюва. А той тъкмо се беше запътил към градинаря. Дочул беше, че има хубави салатки и затова така бързаше и се облизваше, та чак човек да го е срам да го погледне.

„Господин Охлюв, господин Охлюв, хванахме го! Открихме го! Бързо отворете да го заключим у вас!“

Охлювът това и чакаше! Удари всичките си спирачки, та чак изскърцаха. „Покажете ми го! — извика той. — Я го виж ти, разбойника!“ — оглеждаше той доволно пленения Фердо.

„Веднага го затворете!“ — и с най-голямо удоволствие побърза да отвори вратата на своята къщичка. Стражарите затвориха Фердо и той започна да рита, да тропа, да блъска вратата, ох, как му се искаше да избяга, но не можеше!

Драска, блъска по стените на затвора, но напразно! А старият охлюв примираше от удоволствие, защото усещаше много приятен гъдел по гърба.