Ондржей Секора
Фердо мравката (7)

Как на Щуреца не му свиреше радиото и как г-жа Вонещица се притесняваше

„Ще трябва да се поогледам кои са ми съседите“ — каза си нашият герой и тръгна надолу по синора. След малко стигна до една дупка в земята. Някаква странна дупка. Всяка секунда от нея излизаше нещо черно, изръмжаваше и пак изчезваше.

Това беше щурецът, дългите му мустаци стърчаха наежени, а от очите му изскачаха мълнии. „Добро утро, господин съседе!“ — започна Мравчо.

„Ехм!“ — претупа поздрава щурецът и пак се навря в дупката с ръмжене. Но след малко изглежда поразмисли, рязко измъкна глава навън и попита Фердо: „А вие, всъщност, кой сте?“

Фердо се изпъна като свещ, застана мирно и гордо зарапортува: „Аз съм Фердо Мравката, майстор по всичко, всичко поправям, всичко доставям, всичко строя…“

„А радио можете ли да поправите?“ — прекъсна го щурецът.

„И още как!“ — радостно извика Фердо.

— „Ние в мравуняка си имахме на всеки етаж по едно радио.“

„Тогава заповядайте! — покани го щурецът. — Вчера оттук минаха някакви циркаджии, един фукльо впрегнал Охлюва да го вози и мисля, че са ми счупили антената.“

Мравчо не смееше да шукне. Само това оставаше — да си признае, че фукльото е той. Изтича до дома си и веднага се върна с раничката. Наистина. Антената беше пречупена, заземяването изтръгнато, а в жиците се беше заплела някаква съвсем чужда вълна, която изобщо не беше за радиото на щуреца.

Мравчо запретна ръкави. На Щуреца му се зави свят да го гледа как бързо тича нагоре-надолу. Тук чукне, там затегне нещо с клещите, и изведнъж скочи на земята: „Господин Щурчо, всичко е наред!“

И наистина радиото беше готово. Щурецът само завъртя копчето и хвана Братислава. Завъртя го по-нататък — и хвана Кошице. Завъртя още малко — и хвана Рим.

След това завъртя още по-нататък, там на скалата не беше написано нищо, но зазвуча такава вълшебна музика, каквато дотогава никой на синора не беше чувал.

Щурецът блажено се разположи до вратата и заслуша чудните звуци.

Една пеперуда прелетя оттам и си каза: „Що за музика е това? Би трябвало да я знам!“

От камънака дотича гущерът и си помисли: „Този Щурчо днес така хубаво свири!“ През тревата, към дупката пропълзя вонещицата г-жа Червендалка, но нищо не каза, само слушаше със затаен дъх.

„Ало, ало — чу се изведнъж от говорителя, — тук радио Стратосфера. Току-що чухте изпълнение на Златните щурци. Следва петминутна пауза.“

„Господин Щурчо, как така днес радиото ви свири толкова хубаво?“ — учуди се вонещицата. Щурецът се наду от гордост и посочи Мравчо: „Ето го майстора. Всичко умее, всичко поправя, всичко доставя, всичко строи…“ Мравчо засия от щастие и отново застана мирно.

Вонещицата не каза нищо, само погледна Фердо с очи, пълни с надежда. Личеше, че много й се иска да му каже нещо. Какво ли таеше?

Не се бойте, тя ще му го каже! Ще видите.