Ондржей Секора
Фердо мравката (26)

Как не бива да се борави с пушка

Бръмбарът-бегач на име г-н Месояд бе прехвърлил през рамо една огромна пушка, на краката си бе нахлузил ловджийски гамаши и обувки-бързоходки, а на гърба му се люлееше патрондаш с патрони.

„Хайде, тръгвай“ — подкани той Фердо, — ще те заведа в моята къщурка, а довечера отиваме на лов.

Върви по-бързо, не изоставай — моят камък е наблизо!

Крачеше напред с обувките си — бързоходки, а Фердо току подтичваше след него, за да го настигне.

„Ей, я вземи това!“ — реши изведнъж бръмбарът-бегач и прехвърли през рамото на Фердо пушката си и патрондаша с патроните. Ох, че тежко му беше на Мравчо! Сега едва успяваше да тича след дългоркакия бегач.

„Ей, как се казваш? А можеш ли да гониш дивеч?“ — обърна се г-н Месояд към Фердо.

„Какво… да гоня дивеч ли?“ — взе да заеква Фердо, като едва си поемаше дъх.

„И да донасяш дивеча, който стопанинът ти е застрелял — ядосваше се бръмбарът-бегач. — Не разбираш ли? Ще ти обясня. Слушай! Когато ловецът види някакво животно, грабва пушката, прицелва се и стреля. Бум! Животното пада, а кучето се спуска, захапва го със зъби и го донася на стопанина си. Това се иска от теб. И ти ще трябва да го правиш. Сега разбра ли?“

„Аха…“ — едва измърмори Фердо, тъй като пушката страшно го убиваше.

„Какво — аха? Никакво аха! Ти май бавно загряваш. Виж какво, сега ще ти го обясня нагледно. Аз ще се направя на животно, а ти, все едно че ще ме застреляш. А след това ще изиграеш ролята на куче! Хайде, започваме!“

Господин Месояд клекна на земята, вдигна пипалата си нагоре и започна да се прави на елен. Пасеше, гордо се разхождаше из тревата и се перчеше като цар на гората.

Фердо пък се правеше на ловец. Насочи огромната пушка, прицели се в елена и…

„Бу-у-у-у-у-ум!“

Това се казва изстрел! Пушката ритна силно Фердо и той се просна на земята.

Съвсем не му беше минало през ум, че тя може да е заредена.

Дали не застреля горкия бръмбар-бегач? За малко. Когато облакът дим се разнесе, Фердо видя, че г-н Месояд седи на земята направо потресен. Куршумът бе прелетял точно покрай ухото му. Пипалата му все още звънтяха като жици, разлюляни от вятъра.

„Левак такъв! — изсъска той, като въртеше заканително очи. — Щеше да ме убиеш! Да не си малко дете, та да стреляш, щом хванеш пушка. Не знаеш ли, че с оръжие не се играе дори на шега? Всеки порядъчен човек не насочва към друг човек дори празен пистолет или пушка! Даже и да не натиска спусъка. Никога!“

Едва сега г-н Месояд се посъвзе от уплахата си и каза с по-спокоен глас: „Ако знаех, че си толкова глупав, никога нямаше да ти позволя да пипнеш пушката. Обещай ми, че друг път няма да правиш такива работи! Ясно ли е?“

„Няма, обещавам, никога няма да правя!“ — обеща Фердо и потриваше бузката и рамото си, които още го боляха от ритането на приклада.

„Разбра ли? Вече никога към никого няма да насочваш пушка или пистолет! Човек не знае какво може да се случи. Казах ти само да се правиш, че стреляш. Ще трябва да опитаме отново!“