Ондржей Секора
Фердо мравката (2)

Най-напред за едно момче, което се разхождаше в гората

По горската пътека вървеше едно момче — дори не знам как се казва — и си свирукаше. Какво точно, също не мога да ви кажа. Свирукането му звучеше горе-долу така: „Пиу-иу-иу-пиууу!“ Не знаете ли случайно коя е тая песничка?

Момчето сигурно щеше да си свирука чак до края на гората, но изведнъж нещо се намеси в песничката му. Едно: „Шшшш-шш-шш.“ Сякаш ромоли дъжд.

Дали наистина не вали? Момчето протегна ръка и погледна към небето. Ами, вали! Небосклонът беше чистичък като подвързия на нова тетрадка, а на ръката му не капна нито капчица.

Но отнякъде непрекъснато се дочуваше: „Шшшш-шш-шш…“ Какво ли можеше да е това и откъде ли идваше? Аха, отляво… От онази купчина под дървото, точно от тук! Вижте!

Момчето се ококори от учудване. Под борчето имаше огромен, великански мравуняк, едва ли не по-висок от самото момче, а по него толкова мравки, та наоколо чак се разнасяше шумолене. Така: „Шшш-ш-ш-шш… ш.“

Навсякъде, ама навсякъде — суу-ума мравки, току се стрелкаха нагоре-надолу. Една мравка тичаше насам, друга натам, всяка носеше, всяка нещо правеше, а вижте онази мравчица как припка с едно малко прозрачно камъче към мравуняка! Бабо Мравке, накъде си се запътила с това съкровище?

Да не би да си мислиш, че е диамант? Или може би искаш да си остъклиш прозореца?

А я погледнете тук! Тази мравка сигурно е някаква бавачка. Носи личинка — малко мравешко бебенце, повито с пеленки — някъде на припек. Все се блъска в едно изсъхнало листо и не знае, горката, как да го прекрачи. Изпълзи малко по-надясно, мравчице! Там пътят е по-добър. Или се промуши под листото!

А тук? Три мравки-юнаци, мъкнат една мъртва оса към мравуняка, но едва я теглят. Какво ли не може да види човек, като се приближи толкова до някой мравуняк!