Ондржей Секора
Фердо мравката (49)

Как накрая всички мравешки крави блажено заспаха

„Я! Гледайте ги! Всичките ми приятели избягаха!“ — въздъхна Фердо. — „Сега ще трябва сам да ловя крави за мравуняка!“

Но да не мислите, че Фердо не знаеше какво да прави. Приближи се до един розов храст и откъсна от него клонче със свежи листа. Листните въшки — ако не знаете — много обичат листа от рози. Фердо леко разтри листенцата, за да ухаят по-силно и седна с клончето в ръка на земята. Дори се скри зад него. Изобщо не се виждаше, а наоколо се разнасяше силен мирис на розови листа.

Листните въшки го надушиха. „Какво е това? Сигурно някъде готвят обяд!“ Изведнъж листните въшки усетиха глад. „Ох, гладна съм като вълк!“ — извика листната въшка с острите рога. След борбата с Фердо й се беше отворил апетит.

Миризмата беше толкова приятна и силна, че всички се втурнаха към мястото, където преди малко се разигра боят с бикове. Сега там нямаше нито един бикоборец. От мравките не бе останала и следа, само на земята се виждаше малко клонче с чудно ухаещи листа. Бързо върху него! Листната въшка с големите пипала се блъскаше най-много, дори бутна на земята няколко свои приятелки и първа се покатери на клончето.

Само след миг клончето се покри с листни въшки, та не се виждаше дори едно листенце. Всички така се увлякоха в яденето, че изобщо не забелязваха какво става наоколо. А Фердо само това и чакаше. Внимателно се понадигна — най-напред прекрачи с единия крак, после с другия, и ако някой от вас не издаде на листните въшки тайната, те изобщо няма да разберат, че Фердо се е запътил с тях към мравуняка.

Мравчо крачеше колкото можеше по-внимателно. Най-напред едвам пристъпяше, после леко ускори крачката си, а накрая дори се затича. Е, няколко кравички изпопадаха по пътя, но бяха толкова преяли, че дори не успяха да извикат „ох!“

А когато стигна до мравуняка, нали си е голям шегаджия, Фердо извика като ватман на трамвай: „Последна спирка-а-а-а! Слизайте-е-е!“ Но листните въшки така си бяха напълнили шкембетата, че не можеха да се помръднат и без каквато и да е съпротива се оставиха да ги занесат долу в краварника. Какво ти без съпротива, те дори заспаха на раменете на мравките, а когато се озоваха на меката слама в краварника — извинявам се, че трябва да го кажа — захъркаха като дъскорезници.

А листната въшка с дългите пипала хъркаше, сякаш трещяха гръмотевици по време на буря.