Ондржей Секора
Фердо мравката (59)

Накрая една задача по смятане

Да знаете как завърши нашата история! Мълвата за веселото пътешествие, организирано от Фердо, се разнесе по света по-бързо от пухчетата на глухарчето. В мравуняка довтасаха цели тълпи младоженци. „Моля ти се, Фердо, ние се познаваме, помниш ли, едно време край потока…“ или „Едно време край жълтия камък“ или „срещнахме се, когато валеше…“ Всеки заявяваше, че познава отнякъде Фердо и всички искаха едно и също. „Моля ти се, нека и ние се повозим из мравуняка!“

Фердо вече нямаше сили. Организираше сватбени пътешествия на всички мравки. Безплатно. Дори направи още една стая с велосипед за хранене на малки бебенца. За един стълб бе прикачен велосипед, а наоколо в кръг бяха разположени гладните бебенца. На колелото седи Крачун, кара в кръг и храни дечицата с мед. Тази сцена се хареса на всички гости! Те решиха да си направят такава стая с велосипед и в своите мравуняци.

Първия ден се опита да раздава мед Блейчо, но падна от колелото и така се оплеска, че след това два дни мравешките дечица го олизваха, докато го изчистиха напълно.

„А на малките мушморочета нищо ли няма да им покажеш?“ Разбира се! Фердо повози и дечицата. Но за тях направи още една сцена. Сложи там черна дъска с невярно решена задача по смятане, а до дъската стоеше изправен за наказание мушморокът, дето я беше сбъркал. Всеки, който погледнеше на дъската, биваше потресен!

Фердо много добре знаеше защо показва този пример на малките дечица. Защото и те бяха възмутени от грешката в задачата. Ужас! Как може някой да смята така?

След това всички дечица до едно се учеха добре! Но това никак не ги затрудняваше. Защото бяха възпитаници на Фердо.

А какво стана от тях, когато пораснаха? От мравките, които се раждат без крилца? Много добри работници. Всичко поправяха, всичко майсторяха, всичко умееха. Всеки от тях измисляше или вършеше нещо полезно. И всички носеха червени кърпи на точки.

„Мравчо, ти да не си случайно Фердо Мравката?“ — „Да, аз съм.“ — „А ти?“ — „Аз също съм Фердо Мравката.“ — „Ама чакайте, не може и двамата да бъдете Фердовци!“

„Може, ние всички сме истински Фердовци! Нима не виждате? Всичко поправяме, всичко майсторим, всичко умеем…!“

„Ах, вие хитреци, знам, че всичко умеете, но аз търся истинския Фердо Мравката, единствения на света!“

Деца, помогнете ми да го намеря! Като видите в гората някой мравуняк, попитайте за Фердо. Но внимавайте, днешните мравки са много хитри и ако случайно в момента нямат кърпа на точки около вратлето си, ще ви кажат, че са я оставили у дома, за да не я изцапат.

И сигурно всеки ще ви убеждава, че всичко поправя, всичко майстори, всичко умее, всичко измисля.

Ала Фердо много лесно ще го познаете сред тях.

Защото той умее всичко два пъти по-добре.

Аз знам това.