Ондржей Секора
Фердо мравката (45)

За злата Баба Яга, която си получи заслуженото

„Ех, жалко, че пуснахте стоножката, как исках да я видя“ — изпищя Пищялко.

„Бързо, къде е стоножката? Къде я скрихте? Задръжте я, обещахме на нашите дечурлига, че ще им я покажем!“ — притичаха нагоре задъхани бавачките и започнаха да се вайкат, като видяха, че стоножката наистина я няма.

„Жалко, трябваше да им я покажете. Всички дечица толкова искаха да я видят!“ — натъжи се най-старата и най-добра бавачка.

И настана страшна олелия. Изглежда дечурлигата долу в килийните чуха, че стоножката я няма, или някой си нямал друга работа, ами им казал. „Аааа!“ — ревнаха всичките в един глас, та мравунякът се тресеше. Ами че как не, да пуснете да избяга вързана стоножка и да не я покажете на децата — това наистина е скандално!

Но какво да се прави? Не можем да оставим децата да врещят така. Трябва да измислим нещо. Фердо изтича долу. „Внимание, деца, който запази тишина и не вика, ще види много интересен театър. Искате ли?“

Това им дай на мравешките дечица. Всички до едно избърсаха сълзите си и млъкнаха. Виждащ ли, Фердо, ние всички сме добри и послушни, можеш да започнеш.

Ама да не мислите, че мравешките деца изглеждат като малки мравчици! Нищо подобно! Мравешкото детенце прилича на безкрако червейче, и едва когато бавачките го повият в пелени и го сложат да спи в люлката, тогава му порастват крачета, глава, пипалца и коремче, — изобщо, чак в пеленките дечицата стават истински мравки. Та именно на тези безкраки червейчета Фердо искаше да направи театро, за да не плачат. Заби пред себе си две дъски вместо параван и започна:

„Чуйте, малки и големи,

приказка от едно време

за онази Баба Яга,

дето в дън гора избяга,

за децата страшна беше,

дебнеше ги и ловеше.“

Докато казваше това, успя да направи от една зелена забрадка куклата Иванчо, а от една синя — куклата Марийка, пъхна ръце в тях и — Иванчо и Марийка — вече се разхождаха по ръба на дъските.

„Виждаш ли онези големи дървета?“ — каза Иванчо и посочи гредите на тавана. „А виждаш ли тези чудесни гъбки?“ — каза Марийка и посочи насядалите наоколо дечица. Децата започнаха да се смеят.

„Сега ще си откъсна една ягодка“ — каза Иванчо и задърпа за косиците най-близкото бебе. „Аааа!“ — изпищя бебето и бързо се дръпна.

„Виждаш ли ги тези, зяпналите, колко близо са насядали! Още малко и ще се качат на сцената!“ — смееха се мравките от съседния тунел. Те седяха зад ъгъла и искаха да видят поне нещо от представлението.

Сред тях беше и Блейчо, малък, глупав, но много добър мравчо.

В това време на „сцената“ се появи къщичката на Баба Яга.

„Ах, мили Иванчо, нека да се скрием тук!“ — каза Фердо с тънко гласче и движеше синята забрадка, сякаш че говори Марийка.

„Добре, хайде да почукаме на вратата!“ — отговори с по-дебел глас зелената забрадка — Иванчо, и се приближи до къщичката на Баба Яга.

„Не тлопай, Ванцо, там е Баба Ага!“ — викаха малките мравешки дечица. Съвсем забравиха, че това е само куклен театър. Но напразно! Иванчо не ги послуша и продължи да чука на вратата на Баба Яга. Иванчо, Иванчо, недей, ще ти се случи нещо лошо! Мушморочетата се притискаха едно към друго от страх.

И останалата публика така се вживя в играта, че започна да възприема всичко напълно сериозно. Дори Блейчо изръмжа: „Само да смее Баба Яга да си покаже носа, ще й дам да се разбере!“ — и грабна един голям камък. И останалите мравки грабнаха по нещо — кой камък, кой пръчка.

Баба Яга наистина се показа. Това беше Фердо с нахлупено на главата изрисувано отвън гърне. „Бам, дан, джан, сега ще ви изям!“ — съскаше Фердо под гърнето. „Но най-напред ще ви изпека.“

Но в този момент започна какофонията.

„Няма да ги изядеш, няма да ги изпечеш!“ — извика ненадейно Блейчо от тунела и към Фердо отвсякъде полетяха камъни и пръчки. Само за миг гърнето се пръсна на парчета, къщичката на Баба Ята стана на пух и прах, а възрастните мравки рипнаха на сцената. Зад двете дъски Блейчо тупаше Фердо като брашнян чувал.

Горкият Фердо, какъв пердах изяде! И то само защото играеше така добре. Ако беше играл поне малко по-лошо, ако поне говореше със собствения си глас, а не като истинска Баба Яга, всички щяха да познаят, че е той. Но понеже играеше чудесно, всички мислеха, че това е злата вещица — и го набиха.