Ондржей Секора
Фердо мравката (46)

Как Фердо гледаше като пребито куче и как всъщност се раждат мравешките деца

Какво от това, че после всички съжаляваха за станалото и че Блейчо помоли Фердо да му прости! Все едно театърът приключи! Но най-лошото беше, че Фердо не можеше да се помръдне. Лежеше почти като мъртъв, нищо не казваше, а само гледаше като пребито куче.

Болничните сестри го сложиха внимателно на носилката и бавно го отнесоха в най-долната килия на мравуняка. Тя се намираше в най-ниския етаж, непосредствено до покоите на царицата. Там му бинтоваха главата и той заспа.

Това беше една съвсем малка, почти празна килийна. В нея нямаше нищо, само на стената висяха крилата на царицата от сватбения й тоалет. Пазеха ги за спомен — царицата отдавна не ги носеше.

Този етаж бе потънал в дълбока тишина. Камериерките на царицата ходеха на пръсти, за да не безспокоят владетелката на мравуняка, която беше заета със своите царски работи — със снасянето на яйчица. Да снася яйчица не умееше никой друг в мравуняка, освен царицата. Затова пък снасяше безброй яйца. Никоя от нейните камериерки не помнеше кога е започнала да снася. Всеки миг на бял свят се появяваше ново яйчице, и те бързо го занасяха на бавачките. Ето ви яйчицето, а сега вие се погрижете за него.

Но тъкмо в този момент царицата изведнъж започна да снася едно след друго малко повече яйца от обикновено. Така че камериерките вече нямаше къде да ги слагат.

„Виж какво, Фердо, при теб е толкова топло, може ли да сложим тук няколко яйчица, докато се излюпят? Нали няма да ги изпържиш и изядеш?“ — попита една задъхана камериерка Фердо.

„Нито ще си ги сваря!“ — въздъхна пребитият Фердо, обърна се на една страна и заспа. В килийната наистина беше приятно топло.

Но каква изненада го очакваше, когато се събуди.

От яйцата на кралицата тъкмо се излюпваха малки червейчета и бавачките ги отнасяха в бебешката стая, за да ги нахранят.

Вие нищо ли не знаете за бебешката стая? Добре тогава! В такъв случай ще трябва да ви обясня как стои работата с мравешките деца. Слушайте внимателно. От яйчицето се излюпва едно миниатюрно безкрако червейче. Едно мъничко, безпомощно бебенце. Всеки, който надникне в бебешката стая, закача малките бебета:

„Бебенце, излюпвай се

и си хапвай супица!“

Да не мислите, че бебетата ядат всичко. Смучат с биберони от шишенца мед и сладко сокчета и ядат само най-вкусните и най-изисканите ястия.

Когато малко поизрастнат, няма да ми повярвате, но изведнъж бебетата се покриват с малки косъмчета и у дома им викат сополанковци. Тогава ги преместват в стаята за сополанковци и им викат:

„Сополанковци, космати,

вий ще станете брадати.“

Сополанковците се сърдят, ама няма как. Наистина от техните косъмчета по-късно ще им пораснат бради.

А когато станат големи, тлъсти червеи, наричат ги дебеланковци и за тях се пее следната песничка:

„Дебеланковци сърдити,

в бели пелени повити.

Те в пашкулчета се свиват

сън дълбок заспиват.“

И наистина е така. Когато дебеланковците поотраснат, и като се напапкат така, че чак коремчетата им се пръскат, бавачките ги повиват в пеленки и правят от тях пашкулчета. Дечицата, които са увити като пашкулчета, се наричат какавиди. Тях не ги закача никой и никой нищо не им пее, тъй като те спят като заклани и не се събуждат, докато не станат истински мравки. А този ден е най-тържественият в мравуняка. Когато им дойде времето, те прегризват пашкулчето и излизат навън като истински мравки.

Така стои работата с мравешките деца.