Ондржей Секора
Фердо мравката (29)

Как Фердо помпаше вода на бръмбара-плавач и слушаше стихове

Бръмбарът-плавач Плаширибка, един господин с дълго кафяво палто, обточено със светъл кант, с буфан ръкави и ужасно космати крака, поведе мълчаливо Фердо по брега до водата, където бе поставена помпа. Една толкова малка помпичка, че да му се доиска на човек цял ден да си играе с нея. Посочи я и само каза: „Помпа!“

След това натисна два пъти буталото и бом-бом-бом-бом — във водата под помпата се разлетяха ей такива големи балони, както когато духате със сламка в лимонада. Това всъщност не беше никаква помпа за вода, ами помпа за въздух, която е необходима на плавалите за дишане под водата.

Сетне бръмбарът-плавач Плаширибка му показа едно звънче, от което висеше шнур, а долният край на шнура беше потопен във водата. „Щом звънна, ще помпаш — ясно ли е?“ И без да чака отговор, скочи във водата. Ах, как хубаво плуваше! Даде такова темпо с крака, че на Фердо му се взе акълът, после бръмбарът като мълния нападна под водата едно малко червейче, глътна го и веднага се върна към шнура. „Зън-зън!“ — зазвъня горе, Фердо натисна буталото на помпата, във водата се разлетяха мехури с въздух, но нито един от тях не изплува на повърхността. Плавачът Плаширибка хвана всичките и си ги набута под фрака. Ще си ги пази за дишане. После изплува нагоре, измъкна главата си над водата и каза: „Добре!“

Но едва подаде глава, зад него се чу закачлив смях и някакви тънки гласчета започнаха да му подвикнат:

„Татенце,

златенце!“

По водата плуваха три весели момиченца със странни бански костюми. Плавачът Плаширибка блажено се усмихна и, сочейки към тях, каза: „Това са моите дъщери. Като пораснат, ще станат бръмбари като мен!“ — и отново изчезна под водата. Това бяха ларви на бръмбара-плавач. Те намигаха на Фердо и започнаха да го закачат с невероятно странни скоропоговорки. Викаха, да речем:

„Мрав-чо, здрав-чо,

пътъци, фъстъци, бум!“

„Що за глупости приказват? — мърмореше си Фердо и поглеждаше обувките си. — Какво говорят за моите обувки?“ Но ларвите прихнаха в неудържим смях, доплуваха по-наблизо и започнаха да викат друга объркана скоропоговорка:

„Връзка на точки, фукара,

няма пукната пара!“

„Ама че работа! Какво ги прихваща? Да не им харесва моята връзка?“ — разсърди се Фердо. Попила връзката си на точици и започна да се оглежда. Това накара ларвите да се пръснат от смях и те отново започнаха:

„Фердо никак го не бива

и комарът го надвива!“

На Фердо му дойде вече до гуша. Ще им покаже той колко е силен. И им се закани: „Какви глупости плещите, дрънкала такива! Я млъкнете!“

Ларвите се уплашиха да не би Фердо да им направи нещо и започнаха да викат на помощ баща си:

„Татенце това момченце ни закача!“

Но баща им не доплува, а само дръпна звънчето. Фердо му изпрати във водата въздух за дишане и настъпи мир и покой. Палавите ларвички престанаха да му обръщат внимание и взеха да се присмиват на нещо друго.

Така Фердо прекарваше всеки ден и се чувствуваше много добре. Плавачът Плаширибка ловеше под водата за себе си и за ларвичките толкова много водни буболечки, червейчета, рибки, жабчета и попови лъжички на ден и даваше на Фердо толкова много и вкусна храна, че с нея можеше да се изхрани цял един мравуняк. Затова и Фердо раздаваше на всеки, който минаваше оттам.

С ларвичките станаха приятели, дори знаеше вече как може да ги ядоса. Сам си измисляше скоропоговорки по техен адрес:

„Ларвички, ларвета, идват насам гъсета!“

Ах, да знаете с каква скорост ларвите се скриваха под водата! Толкова се страхуваха, да не би гъските да ги изядат.

А сетне като виждаха, че Фердо ги е измамил, се ядосваха, и викаха по него:

„Фердо, мердо, от брега,

само прави си шега!“

Но Фердо се усмихваше и им се плезеше.