Джилиан Филип
Каменно сърце (31)

31

Джед не осъзнаваше, че се е затичал, докато не се спъна в Конал, отблъсквайки меча на Ласло настрани. Той разпери наранените си ръце върху тялото.

— Махни се от него! Махни се!

Ласло завъртя очи.

— О, пак ли ти. Добре де, предполагам, че това ми спестява усилията, които щях да вложа в търсенето ти. С един куршум два заека. Нали такава беше поговорката, приятел?

Джед бръкна в колана си, извади пистолета и го насочи към гърдите на Ласло. За миг очите на мъжа се разшириха от страх, но после той се засмя.

— Аха. Значи ти си го взел. Давам ти десет точки за усилието, но да знаеш, че е счупен.

— Така си мислиш ти.

— Предпазителят не е вдигнат! — изкрещя Ласло.

Джед бързо го натисна с палец.

— Вече е.

Ласло го погледна; устните му потрепваха.

— Тук не действа, глупако.

Пулсът му биеше толкова силно в гърлото, че Джед едва успяваше да диша. Ласло е прав. Ти си глупак. И сега ще умреш. Глупак.

— Виж какво, може ли да си довърша работата? Ще говорим след това. — Ласло се усмихна, вдигна меча си и му намигна.

Суеверен. Сет каза, че Ласло е суеверен. Той вярваше в идиотските пророчества.

— За теб ще проработи. Кейт ми каза. Убил си някого с него, затова ще убие теб. Разбираш ли? Ще убие онзи, който е убивал с него, каза тя. — Джед се надяваше, че е прозвучало достатъчно неясно, като Кейт. — Това е част от… ъъъ. От магията му.

— Добър опит. Ти си лъжец и крадец. Скиншанкс! — изрева той. — Виж сметката на кутрето!

— Не, не. Той е прав, да знаеш.

Ласло рязко врътна глава и зяпна ламира. Облегнато на скалата, то се засмя и му помаха с осакатените си пръсти.

— Какво? — В очите на Ласло за пръв път проблесна страх. — Скиншанкс, не се бъзикай с мен. Това е нещо сериозно.

— Аз също съм сериозен, Ниле. Оставаш сам. На мен ми е интересно как ще се развият нещата. Освен това вече ти казах — момчето ми харесва.

Недоверие помрачи лицето на Ласло.

— Значи вече си имаш нов любимец. Това не означава, че трябва да ме убиваш.

— Нима? Ниле, ти ме нарани. — Скиншанкс кимна нацупено към Джед. — Но ще е ужасно забавно, ако той го направи.

— Проклетият пистолет не работи.

— Ох, също като на филм! — Скиншанкс плесна с ръце. — Дали ще гръмне в лицето ти? Дали ще засече? — То скръсти ръце и ги огледа развеселено.

Джед се изправи и разклати пистолета пред носа на Ласло.

— Махни се от него.

— Мисля да рискувам. — Мъжът пристъпи напред.

Джед се застави да се усмихне. Също като ламир, помисли си той. Усмихни се като ламир. Видя как Ласло пребледня.

— Ще те убия. Аз съм избраният. Но ако се откажеш, няма да го направя днес.

— О, и какво от това? — Ласло погледна отново към пистолета, после отстъпи разтреперан назад и се изплю в лицето на Конал. — Дълго време ще умираш, Ку Хорах. Но накрая ще си мъртъв.

По лицето на Конал не потрепна нито едно мускулче, когато Ласло отстъпи назад, после се обърна и отиде с широки крачки до коня на един от мъртъвците, прегазвайки трупа на собственото си животно.

— Отведете близнаците при Кейт — изкрещя той през рамо, докато се качваше на коня. — Момчето в моите покои; чу ли ме, Скиншанкс? Оставете Ку Хорах на враните. — Той пришпори коня в галоп, а викът му изтъня от унижение.

Останали без водач, хората на Ласло се спогледаха и в очите им проблеснаха сребристи светлини. Един от тях, облечен с индиговосиня риза, пристъпи към Джед, но Лус-нан-Лак, който все още притискаше острието към гърлото на Ейли, поклати глава. Индиговата риза се спря, погледна съжалително Джед, и се извърна.

Конал лежеше неподвижно и гледаше в небето, но когато Джед падна на колене до него, лявата му ръка се стрелна бързо нагоре, улови брадичката на момчето и наведе лицето му към своето. Другата му ръка, дясната, притискаше разпрания му корем, придържайки вътрешностите.

— Не гледай надолу — прошепна той с широко отворени очи.

— Добре. — Джед подсмръкна и избърса с ръка храчката от лицето на Конал и приглади назад мократа му от пот коса.

— Погледни нагоре, Джед. Виж небето. Прекрасно е. — Погледът на Конал се замъгли, но устните му отново се размърдаха, този път беззвучно. За миг Джед си помисли, че се моли, преди да го връхлети надеждата, че може би Конал произнася някакво вълшебно шийско заклинание, което да затвори раната. Но после внезапно разбра, че Конал просто проклина през зъби болката от раната. Когато отново вдигна поглед към него, устните му не мърдаха.

— Непослушно кутре. — Той се подсмихна. — Смело момче. Благодаря ти.

— Конал. О, Боже. Конал. — Джед се разплака отчаяно.

— Пистолетът не го уплаши, Джед. Ти го направи.

— Все още можеш да говориш — рече отчаяно Джед. — Ще се оправиш.

— Ще говоря още известно време. После ще ме молиш да млъкна. — Конал се ухили, а в ъгълчетата на устните му се появиха кървави мехурчета. — Но няма да се оправя.

Джед отвори уста да възрази, но Конал го накара да замълчи с красивата си усмивка на искрено щастие.

— Той идва — прошепна тихо. — Знаех, че ще дойде.

Писъкът на кон разцепи въздуха и тропотът на копита загърмя по торфа и камъните.

— О, сега пък какво? — рече раздразнено Скиншанкс. То се надигна на едната си ръка, после се изправи на крака точно като ядосан от прекъсването на филма зрител. Обърна се тъкмо навреме, за да види синия жребец, който се приближаваше в галоп и подскочи.

— Досада! — успя да произнесе единствено, преди мечът на Сет да разцепи въздуха и главата му да отлети далеч от раменете. Дребничката фигура, която се бе вкопчила в кръста на Сет, изкрещя и притисна лице в гърба му.

Джед с изненада установи, че изпитва съжаление към шестимата оцелели мъже на Ласло, които ругаеха и се въртяха панически, докато Сет вършееше сред тях като някоя полудяла косачка. След като се разправи с ламира, изненадата му позволи да убие бързо Индиговата риза. Докато останалите разберат, че той не е тук по заповед на Кейт, устремът му го поведе напред с такава кървава ярост, че не им остави никакъв шанс.

Само един от тях оцеля. Свободна да се движи, след като пазачите й скочиха да се защитават, Ейли заби лакът в лицето на Лус-нан-Лак, без дори да поглежда назад. Той залитна и падна на земята. Ейли не обърна никакво внимание на другия си пазач. Тя измъкна ръката си от наполовина изцелената си рана и се отдалечи от него, без да се обръща назад.

Шона спокойно вдигна мечовете си и замахна едновременно и с двата. Пазачът на Ейли се блъсна в скалата, пребледня и светлината угасна в изненаданите му очи.

Тогава Ейли се затича като ранена кошута и без да обръща внимание на кръвта, която се просмукваше в пуловера й, профуча покрай Сет, който довършваше последния боец. Дори не погледна към Джед, когато падна на колене до Конал и го погали по косата, приглаждайки щръкналите от потта и кръвта кичури.

— Жив си. Жив си. — Това бяха първите звуци, които излязоха от устата й, след като Конал бе паднал на земята, но на гърлото й си личеше червената линия, останала от притискането й към острието. Ръката й колебливо закръжи над зейналата му рана и той проплака тихо, когато я спусна върху нея. Примигвайки учестено, Конал стисна зъби и от крайчеца на устата му потече струйка кръв.

В гърдите му се надигна нещо като смях.

— Добре ли си, любима? Можеш да тичаш.

— Добре съм — отвърна разсеяно Ейли. — Съжалявам, съжалявам, че изпищях така.

— Недей. Какво да се прави. Ти ми каза, че е капан. — Кожата му придоби пепеляв цвят, но той се ухили, когато върху него падна сянка. — Здрасти, Блудния, знаех, че ще се върнеш.

Сет се отпусна на колене до него, пусна меча си на земята и притисна длан към бузата на брат си. После се наведе, притисна чело към неговото и целуна бледата му кожа. Джед си помисли, че видя как една сълза падна върху коналовата буза и лицето му за миг се изкриви от мъка.

Очите на Конал се разшириха.

— Сет, недей. Моля те.

Джед рязко вдигна глава. Щеше да се хвърли върху Сет и да го дръпне настрани, но Фин го хвана за ръката и го задържа. Един гневен поглед бе достатъчен, за да му покаже, че това е старата Фин. Той я прегърна през кръста.

— Махайте се — прошепна Конал и брат му се отдръпна рязко назад, сякаш беше блъснат. Сет се преви надве от болка и пое дъх през стиснатите си зъби.

Конал продължи с дрезгав глас.

— Не рискувай. Той е мой, Сет.

— Конал, съжалявам. — Фин затвори очи, за да спре сълзите и да не го гледа такъв.

— Вината не е твоя, любима, а моя. — Конал пусна Джед и протегна ръка към нея, но успя само да докосне бузата й с пръст. — Ти видя фетча ми, сладурче.

— Не исках да го видя. Не исках…

— Разбира се, че не. — Той прехапа устната си и потръпна, а гласът му премина в дрезгав шепот. — Чуй ме. Онези неща, които си мислеше? Кейт те беше омагьосала. Горката Фин. Къде е камъкът ти?

— Изгубих го. — Искаше й се да каже, че не е виновна Кейт, а самата тя, че си е мислела ужасни неща и без помощта на Кейт, защото е изпитвала толкова жалка благодарност, че е ЕДНА ОТ ТЯХ. Но прехапа езика си и блокира мислите си.

Внезапно Ейли изкрещя от безсилие. Тя извади кървавите си пръсти от вътрешностите на Конал, повдигна ръба на раната и плъзна и двете си треперещи ръце вътре.

Конал я стисна здраво и сълзите й потекоха върху ръката му.

— Ейли. — Гласът му едва се чуваше. — Много е. Моля те, спри.

— Ти каза, че ще останеш — проплака тя. — Каза, че този път ще останеш! Обеща ми!

— Съжалявам. Съжалявам, Ейли. Моля те, спри. Моля те.

Тя бавно извади ръцете си от кървавата каша. За втори път този ден Джед не се подчини на Конал и погледна. В гърлото му се надигна жлъчка.

— Прости ми, Ейли — изпъшка Конал през стиснатите си зъби. — Спри.

— Не искам да умираш!

— И аз не искам. — Той се усмихна пресилено. — Ах, Ейли. Не искам да умирам в болка.

— Не можеш да го направиш — отвърна ожесточено тя.

— Мога, ако ми помогнеш.

Вятърът полъхна като дъх над равнината. Недалеч стоеше черният жребец, навел глава, и дишаше дълбоко и гърлено. Наблизо се размърда една бяла сянка, която докуцука до Конал скимтейки, и полегна до него, облягайки муцунка на протегнатия му крак.

— Не, не мога. — Ейли затвори очи.

Тишината бе нарушена от звука на изваждана от капията си кама. Ейли внезапно отвори очи.

— Не. Да не си посмял да го докоснеш отново.

Сет допря длан до лицето на Конал и когато я погледна, в очите му цареше мрак.

— Аз съм му брат.

— Ти си предател! — изкрещя тя. — Това е моя работа, не твоя!

— Студено ми е, Сет. Богове, колко ми е студено. — Конал стискаше силно зъби.

Сет и Ейли млъкнаха едновременно. Главата на Конал се люшна към Ейли и от крайчеца на устата му се проточи кървав съсирек, който се смеси с останалата кръв, която мокреше косата му. Той го изплю, треперейки.

— Той ми е брат, Ейли. Не му позволявай, той плати скъпо. Разбираш ли ме?

— Да. — Гласът й прозвуча равнодушно, но ръцете й трепереха. — Какво искаш… къде… сърцето или…

— Не в сърцето. — Устните му бяха пребледнели. — О, Ейли, не в сърцето. Не и когато е от твоята ръка.

— Не. — Ръцете й вече трепереха неконтролируемо.

— Ейли. — Гласът му изтъняваше. — Искам… да го направиш… както трябва.

Тя си пое дълбоко дъх и ръцете й се успокоиха. Погали го по лицето, повдигна главата му с лявата си ръка, наведе се и го целуна, докато той спря да трепери. Дясната й ръка посегна към закачената на колана й кания. Конал й се усмихна.

Джед сграбчи Фин и притисна лицето й към шията си, но движението на ръката на Ейли и без това бе едва доловимо. Тя не отмести очи от Конал, когато ръката й без да трепне му преряза гърлото.

Кървавият фонтан оплиска бузата на Джед; той чу поемането на дъх през отворена трахея, бликането и гъргоренето на кръвта. Конал остана в съзнание още няколко секунди, които прекара взирайки се в очите на Ейли.

След това сребристата светлина избледня и изчезна.