Джилиан Филип
Каменно сърце (23)

23

Единствената полза от прецакването ни бе, че Конал нямаше друг избор, освен да се върне в крепостта. Едва ли щеше да хукне да преследва въоръжени ездачи наоколо, помъкнал със себе си невръстно момче и бебе. Имах лошо предчувствие за съдбата на Фин и нямаше да се изненадам, ако вече беше мъртва, но единствената ни възможност беше да се прегрупираме. Колкото и време да ни отнемеше това.

Изкачих се на хълма, където дърветата оредяваха, като използвах за претекст, че трябва да потопя меча си в потока. Ейли стоеше там на пост и беше забранила да ходим при нея. Тя ме изгледа намръщено, когато се наведох под недораслата елша и изплакнах острието — нямаше нищо лошо в това да се подсигуря, макар то да си беше достатъчно здраво — но дори Ейли трябваше да се досеща, че е време да потегляме. Тя кимна неохотно към купчината от човешки същества под един от боровете и дори леко се подсмихна. Пръстите й бяха заровени в бялото руно на Лия.

Аз се усмихнах, изпълнен с почти бащинско снизхождение. Джед имаше голямо мокро петно на якето си; бебето го беше напикало и сега си спеше блажено, обуто с подгизналите си дънки, проснато напреки върху гърдите на батко си, наполовина върху Конал. Джед се бе прислонил върху рамото на Конал. Брат ми определено бе получил най-неудобното място; между него и торфената почва имаше само няколко смачкани боровинкови храста. И въпреки това той спеше дълбоко и дишането му едва се долавяше.

Докато ги гледах, Джед се събуди. Той се осмели леко да надигне глава, намръщи нос при вида на мокрите му от урина дрехи и ме видя.

— Значи с брат ми се сдобрихте? — попитах го аз.

Той се намръщи.

— Като че ли да.

— Добре — промърмори Ейли с най-сладката от всички усмивки. — Защото ако отново се опиташ да го удушиш, ще те убия.

— Помислиха доста върху изкривяването на времето — казах му аз.

— Така е. Майка ти е била обречена. Никой не е можел да я спаси, дори Конал. Вината не е била негова.

— Няма значение — прошепна напрегнато Джед. — Това си е между него и мен.

— Добре, Кулан. — Ейли извърна поглед; гордостта й беше наранена, както може би и чувството й за собственост.

— Между другото какво не му е наред на името ми?

— О. Някак си не звучи… — Ейли хвана единия от мечовете си, извади камък за точене от джоба си и нежно го прокара по острието. — Нали се сещаш. Учтиво.

— Няма да ти хареса да те наричам Джед — намесих се аз. — Все едно се познаваме или сме близки.

Той ме погледна озадачено.

Ейли изпуфтя неодобрително.

— Кой те пусна от клетката, Мурлин? И защо не ти харесва твоето ший име, Кулан? Подхожда ти. Както и да е, вече е твое.

— Кутре. — Прозвуча така, сякаш го изплю. — Торк рече, че означава кутре.

— Младо куче — рече учтиво тя. После завъртя меча на бледата светлина, оглеждайки острието. — Мисля, че вече трябва да събудим и другите, нали?

Сякаш чуло думите й, бебето се събуди и изплака. Джед го притисна към гърдите си и тихо му изшътка, но Конал също се събуди и се надигна.

Джед се измъкна от ръцете му. Конал го погледна, после вдигна глава към мен и накрая към Ейли.

— Добро утро, Ку Хорах. — Ейли го целуна по устата.

Той я избута настрани и се изправи.

— Заспал съм — рече брат ми с недоверие в гласа.

— Малко ненавреме — каза Ейли и прибра в ножницата наточения меч. — Не се притеснявай, ние те пазехме.

Той вдигна глава и погледна към небето.

— Вече е късно. Ейли.

— Имаше нужда от сън. — Ейли изглеждаше убедена в думите си.

За миг Конал изглеждаше така, сякаш иска да я удари, но тя хладнокръвно издържа погледа му и накрая той бе принуден да наведе очи. Погледът му попадна върху Джед, който сваляше мокрите дънки на Рори и се опитваше да го накара да се изпишка в храстите.

— Изгубихме още един ден. — Гласът на брат ми звучеше ужасено.

— И нищо не можем да направим по въпроса, а ти го знаеш — отвърнах аз. — Можем да отидем в колибата на Килкорън.

— Сет е прав. Ще поемем на път оттам. Тя е здрава, напълно безопасна, а на сутринта можем да отпътуваме към крепостта. Сами не можем да направим нищо за момичето. И честно казано, когато си се наспал, можеш да мислиш по-добре.

Конал стисна зъби, обърна се, грабна Рори и го сложи на раменете си. Свитите му устни промълвиха беззвучно „жени“ и аз изсумтях.

Брат ми постави ръка върху тила на Джед и леко разклати главата му.

— Ако останете с нас, обещавам да се грижа и за двама ви. Дори сега да ти изглежда, че това не струва много. Съгласен ли си?

Джед кимна, без да го погледна.

— Става.

— Вярваш ли му? — попитах аз. — Защото ти предлагам да му се довериш.

— Да, няма значение.

— Не. Вярвай му. Сериозно ти говоря.

— Добре де, вярвам му. — Той последва Конал със сериозно лице.

Щом се озовахме при останалите, Конал свали бебето от раменете си и то веднага изпълзя при Шона, който клечеше наблизо, и се изкатери на гърба му. Шона се ухили и го преметна през главата си, но детето не се обиди, а бързо се изкатери обратно на раменете му.

— Какво те забави толкова? — попита Шона.

— Тричасов сън — отвърна самодоволно Ейли.

— Тричасов — повтори гневно Конал. И сякаш за да си отмъсти, той отиде при раницата на Ейли, измъкна резервния й пуловер и го нахлузи през главата на бебето. Той му стигаше до петите и го правеше да изглежда като малък щастлив призрак. Момченцето се засмя и отново се вкопчи в бузите на Конал, ококорило очи, докато дърпаше тъмнорусата брада.

Конал му се усмихна.

— Рори, приятелче, знам. И аз умирам да се избръсна, но сега нямам време. — Той постави детето на гърба на черния кон и веднага сам се метна зад него. После подаде ръка и на Джед. — Къде е наблюдателят?

— Върна се при своето езеро — свивайки рамене отвърна Торк.

— Поканих го да остане, но нали ги знаеш наблюдателите — обадих се аз. — Верни на себе си. Каза, че и без това го е нямало твърде дълго.

— Добре. Така е, наистина.

— Тъкмо беше започнал да свиква, намусеният дъртак. Но ако Воалът падне, той така или иначе ще бъде излишен.

Конал ме погледна и черньото оголи зъби в агресивно съгласие.

— Не смей дори да го казваш.

Не си представях, че съм единственият, който бе забелязал как бебето живна. Изглеждаше много по-здраво отпреди, особено гласните му струни. Докато яздехме на запад, изнесе грандиозно представление. Заклещен на гърба на коня между Джед и Конал, то се опитваше да получи от единия онова, което другият му отказваше, а когато и двамата го отрязваха, изпадаше в истерия.

— Някой не може ли да затвори устата на тоя пищящ глезльо? — процедих през стиснати зъби и дори Торк изглеждаше раздразнен.

— Аз ще се оправя с него — промърмори Ейли.

— Как ли пък не — отвърнаха едновременно Джед и Конал.

— Ние никога не сме се държали така като малки — изръмжа Ейли на Шона.

— Напротив — отвърна кротко Конал, спря коня си и огледа пустошта. — Просто му се иска да потича малко. И да се изпишка. — Той се пресегна назад, грабна детето с една ръка и скочи от коня.

— Шамарче иска — изсъска Ейли. — Ако сега ни преследваха, нямаше да можем да им се опрем.

— А тези мечове за какво са? — сопна й се Джед.

Ръмженето в гърлото на Ейли премина в смях.

— Да, Кулан, фасулска работа.

Гледах как Брандир и Лия играят с детето. Лия блъскаше момченцето в храстите, а Брандир се претъркулваше, за да му позволи да се изкатери по корема му. Дори Ейли като че ли беше в по-весело настроение сега, когато крясъците му бяха утихнали. Тя измъкна камъка за точене от торбичката на колана си и посегна за втория меч, но не успя да го извади. Пръстите й се свиха в юмрук и тялото й потрепери.

Конал рязко се обърна към нея.

— Ейли?

— Ах. — В гласа й се долавяше сухо отвращение. Тя скочи на крака, хванала и двата меча в ръце.

— Ламир. — Бързо извадих меча си.

— Мамка му — изръмжа Конал, застанал до нея. — Шона.

Шона вече тичаше, приведен ниско, към ниския скалист хълм. Щом се изкатери, той приклекна и огледа равнината. Вълците, запънали крака и ръмжащи, стояха над детето, което бе паднало на дупето си и гледаше стреснато, с комично изражение на лицето. Торк сграбчи Джед за рамото и го блъсна назад и вълците се приближиха от двете му страни. Единственото, което оставаше на зашеметеното момче, бе да прегърне братчето си.

Въздухът около нас бе напълно неподвижен, като че ли цялата равнина бе затаила дъх. Не се чуваше нито пеенето на птици, нито звуците на животни.

Шона се напрегна.

— Намира се сред самодивските дървета.

— Приближава — извика Торк. — От лявата ти страна, Ку Хорах!

— Тук е!

Зърнах бързо движение, завъртях се и замахнах. Пропуснах копелето, но нямах време да съжалявам, защото отскочих настрани. Три въртящи се остриета разсякоха въздуха и издрънчаха в твърдата земя точно до мястото, където бях стоял. Шона се хвърли на земята, когато четвъртото проблесна над главата му и кичур черна коса падна на земята.

Торк не бе от най-подвижните хора на света, но поне голямото му туловище защитаваше Джед и брат му. Ръмжейки, той дори не се опита да избегне удара на ламира, но Конал го пресрещна и мечът му отби проблясващите остриета. Разнесе се силен звън от сблъсък на метал и Джед зяпна стреснато трите меча, които се забиха наполовина в земята пред него. Те проблясваха и трептяха: малки, извити и зловещи.

Когато ламирът скочи във въздуха, за да нападне Шона, и достигна връхната точка на скока, фигурата му се очерта ясно — слабо, силно, ухилено същество, с бледи очи и тънка коса. Осъзнах, че това не е Скиншанкс и се изплюх разочаровано, когато то отново успя да избегне удара на меча ми. Запрати една кама към Джед, който бързо се наведе, но го спаси неточността на ламира, а и жалката му скорост.

Ейли вдигна двата си меча и замахна с тях така, че ламирът трябваше да се извие назад почти до земята, за да успее да ги избегне. Облизвайки безцветните си устни, то се изправи рязко като лесков клон. Подскочи във въздуха и заби краката си в гърдите на Ейли, след което прегази падналото й тяло, засилвайки се за поредния скок.

Конал го засече във въздуха, извивайки се като котка. Двете фигури се завъртяха една срещу друга и когато остриетата им се срещнаха, проблесна сивкава светкавица. После Конал се приземи на крака, тромаво, но стабилно, стиснал меча в изпънатата си назад ръка. Ламирът падна като камък. Тракащ звук се отрони от устните му, преди ясните му безмилостни очи да се затворят завинаги.

Ние стояхме неподвижни, дишахме тежко с вдигнати мечове и напрегнати мускули. После Конал отпусна ръката с меча и отметна с отвращение палтото му встрани, разкривайки дългия прорез на голото му тяло. Разрезът бе толкова чист, че едва си личеше — върху плътта се виждаше само тънка линия, от която сълзеше бледа течност, но ламирът бе разсечен почти на две. Докато го гледахме, ръбовете на раната се раздалечиха, мокрото петно бързо се уголеми и Конал го заметна с палтото.

Джед пристъпи напред, треперейки. Очите на ламира бяха отворени и се взираха право в него, а устните му все още бяха разтегнати в усмивка.

— Видя ли? — Аз се закашлях и плюх на земята. — Те обичат смъртта толкова много, че посрещат с радост дори своя край. — Осъзнах, че тениската ми е разрязана на гърдите и отдолу върху кожата се вижда тънка червена линия. Ядосан, разтърках разреза с ръка, размазвайки кръвта.

Конал издърпа Ейли на крака. Тя все още дишаше тежко, замаяна, но се изплю върху трупа.

— Карион. Целта му беше детето.

Когато Торк прибра широкия си меч в ножницата и протегна ръце, Джед му подаде бебето, защото трепереше толкова силно, че повече не можеше да го държи. Мълчанието на Рори премина в уплашени хълцания и Торк го връчи на Конал, а Джед се наведе напред и започна да повръща.

Майчинският език на Лия облиза лицето му. Джед потрепна, отблъсна я встрани и се изправи със залитане, опитвайки се да възстанови достойнството си. Докато Конал му подаваше бебето, Джед го изгледа студено и изплю остатъците от жлъчката.

— Разгадах те, хвъркатия.

— Прекрасните ми ефирни крилца се крият под ризата. — Конал се засмя и посочи ръката на Шона. — Шона, погрижи се за това.

Шона погледна надолу към бликащата яркочервена кръв. Изведнъж седна на земята и вдигна ръката си нагоре. Ейли я хвана и запретна ръкава му, а той дори не потрепна, когато сестра му бръкна с пръсти дълбоко в раната. Просто погледна изморено към детето.

— Знаете ли какво? — рече той. — То се хвърли към момчето, не към бебето.

Прокарах замислено пръст по острието на меча си.

— Мисля, че си прав.

— Защо? Бебето е лесна плячка. Ох. — Шона потрепна, когато пръстите на Ейли стиснаха здраво нещо в ръката му. Едновременно с това тя бръкна в раницата си с лявата ръка и подхвърли един мокър парцал на Конал.

Той го улови във въздуха.

— Аха. — Брат ми с отвращение избърса лигавата течност от меча си.

— Няма да ти свърши работа. Аз дори намокрих един парцал в потока, но не е същото. Пъхни го под течаща вода веднага, щом намерим такава. — Тя се върна на ръката на Шона. Раната се беше подула, но се беше затворила, яркочервената кръв вече не изтичаше и тя разви ръкава му. Шона се изправи вдървено и целуна окървавената й ръка.

Конал продължаваше да гледа меча си с подозрение.

— Хм. Не мисля, че е чак толкова зле, Ейли. Шона, ако вече си добре, трябва да се огледаме наоколо.

— Късно е вече — каза Торк.

— Какво?

Той кимна към близките хълмове.

— Той е бил просто водач.