Еню Кювлиев
Чичо Пей и Асма Бей (3) (Веселите приключения на две българчета)

Защо е бледа месечината?

Друг път се подиграли с попа. Цяла нощ дрямал дядо поп в хладната воденица да чака ред. А когато се разсъмнало и насипал житото, излегнал се в колата да го напече слънцето и заспал.

По едно време, ето го Пейчо и Дуньо.

— Добро утро, дядо попее-е! — викнал Дуньо.

Дядо поп трепнал, отворил очи и поздравил:

— Дал Бог добро!

— А бе, дядо попе, — рекъл Пейчо, — таман те видях, чакай да те попитам, вярно ли е, дето казва баба.

— Кое?

— Че всичко си знаел.

— А че знам — с Божа̀ помощ.

— Като е тъй, я ми кажи, защо месечината е такава бледа?

И посочил с пръст закъснялата месечина, която бързала да заникне.

Дядо поп погледнал съвсем избледнялата месечина, попримигал на парцали, защото очите го болели за сън, и рекъл:

— Бледа е, защото слънцето свари да я огрее.

— Ето че не знаеш! — викнали в един глас двамата палавци.

— А-а-а, чакайте! Защото се е засрамила от слънцето.

— Не е. Ако се е засрамила, щеше да се зачерви.

— Тогава?

— Тогава не знаеш! — повторили пак в един глас. Дуньо и Пейчо. — Чувай, ние да ти кажем: Месечината е бледа, защото цяла нощ не е спала като тебе.