Еню Кювлиев
Чичо Пей и Асма Бей (12) (Веселите приключения на две българчета)

Баба Пройчовица

Заказах ви за баба Калуда, та ми дойде на ум и за още една изкуфяла бабичка от нашето село. Бог да я прости и царство й небесно, и тя беше много глупава! Ала от глупостта й само тя и нейният добър дядо Пройчо патеха. Но накрая с глупавата си глава и с Дуньова и Пейчова помощ, спечели. Чакайте да ви разправя и нейната история. И тя е голяма и чудна.

Тръгнал веднаж нейният дядо Пройчо за Горна Оряховица на панаир. В торбичката му само хляб и лучец имало, ала в пояса му лежала пълна кесия с пари. Тупал си дядо Пройчо пояса, вървял и думал:

— Лош, казват, бил Хаджи Глигорчо. (Хаджи Глигорчо беше друг чорбаджия от нашето село). Де е лош човекът? Ето на̀ — три години му слугувах, даде ми пари, колкото две млади волчета да си купя.

Така си думал дядо Пройчо и му се чинело, че не върви, ами хвърка.

Ала когато минавал край Кечовия чучур, онзи пресъхналият под село, чул, че някой го вика. Обърнал се.

— Стой, дядо! — махала след него ръце баба Пройчовица.

Дядо Пройчо спрял.

— Харно, че на време се договедих! — казала задъхана и ма пресекулки тя, като го настигнала.

— Казвай, бабо припряна!

— Какво ще казвам! Ще дойда и аз с тебе на панаира. Де можеш ти хубави даначета^[1] да избереш. Кога си купувал ти даначета? А аз кога съм с тебе е друго. Дядото на моя дядо е бил джамбазин^[2], джамбазин още джелепин^[3]. В песните пеят за него. Разбирам аз от добитък.

Посвил устни дядо Пройчо и повел нагиздената баба.

Стигнали на панаира. Тръгнала напред баба Пройчовица, а след нея провлякъл тояжка дядо Пройчо. Вървяла тя, оглеждала се на ляво, на дясно, спирала се тук-там, попипвала туй — онуй добиче, не харесва.

— Не ти ли напълниха очи някои добичета? — попитал я накрай дядо Пройчо. — Ей тези, дето сега гледахме, са хубави. Само работа чакат.

— Стари са! — отсякла накъсо бабата.

— Не са! — Даначета са.

— Какви ти даначета, бе главо изкуфяла! — креснала бабата. — Леле Боже-е, добре че дойдох с него! Ако не бях, Бог знае какви дъртювци щяха да му наврат в ръцете.

Па като подбрала тя добрия дядо Пройчо:

— Не виждаш ли, че са без зъби, бе спъни буцо! Асла, ти друго не знаеш. Тебе ти дай чужди ниви да ореш и да се спъваш като пиян турчин из едрите буци.

— Имаха! Тебе гаче очите ти недовиждат! — сопнал се дядото.

— Хубаво гледат моите очи! Знам си аз работата! Дядото на моя дядо е бил джамбазин.

— Имаха!

— Нямаха!

Скарали се. Разлютила се оная ми ти баба Пройчовица, хванала дяда Пройча за ръка и право при даначетата. Отворила широко устата на едното даначе, после на другото и без да каже дума, повела назад дяда Пройча. Не искала пред хората да го гълчи.

Ала като го поизвела на страна, па като го захванала: — Казвай сега, главо изкуфяла, имаха ли горни зъби!

— Нямаха. Ама всички даначета, па и кравите и воловете нямат горни зъби.

— Млък! — викнала лютата баба. Моят дядо е бил джамбазин. Зная ги хубаво аз тия работи. Света Богородично, майко света, хубаво, че ми науми да тръгна с него.

— Нямат, бабо, — меко казал дядото. — Ако мене не вярваш — да питаме.

— Аз тебе не вярвам, бе глупчо, че хората ли! Никого не ща да питам!

Ядосал се дядо Пройчо. Хвърлил на бабата кесията с белите пари и я оставил.

— Виж, това умно го стори, — рекла бабата. — И добре направи, че си отиваш. А то, какви ли дъртювци щеше да ме накараш да купя.

И тръгнала баба Пройчовица из панаира. Дълго ходила и си думала:

— Тю брей, нито едно младо добиче не довели на днешния пазар. Пък може и да са довели хората, ама са ги продали. Нас няма да чакат. Ама и затова пак Пройчо е виноват. По-рано трябваше да се дигне. Дърто, пък спи като дете!

Ходила — обикаляла, ходила — обикаляла баба Пройчовица, па накрая решила да купи една стара крава.

— Нямам вяра никому, — казала тя. — Дърта не дърта, ще си я заведа вкъщи, хубаво ще я храня и ще си отвъдя теленца, та да им зная и годините и младостта.

Речено — сторено.

Купила баба ви Пройчовица една, стара крава за половината парички и тръгнала да си върви. Ала когато минала през града, видяла хорските жени да пазаруват. Чукнала се по челото:

— Брей, добре че минах през чаршията, та се сетих. Я чакай за останалите пари да купя памук, прежда, нищелки, вълна и една писана хурка, та да напреда и пресуча, че да се впрегна в стана. Трябва и да се постегнем малко. Листнали сме се с дядото като цигани.

И накупила всичко, каквото й трябвало. На дяда Пройча върнала не знам колко от париците.

Завела бабата старата крава в село.

— На ти сега една дърта крава, — рекла тя на дяда Пройча, — та да ти дойде умът в главата! Който не ходи рано на панаир, това му се пада. Но нищо — успокоила го бабата. — Нищо, че е дърта. Ще ни роди тя тази година теленце, догодина — друго. А може и да близни. Ще си очуваме ние две даначета, та да знаем, че помощници имаме.

Като чул дядо ви Пройчо, за какво е изхарчила бабата парите му, ядосал се и казал:

— Докато не махнеш тая дърта шуга^[4] от къщи, няма да се върна. И отишел, та се главил отново ратай у чорбаджи Глигорча за още три години.