Бранди Толър
Опората (54)

Глава петдесет и трета
Ники

Беше вторник. Бях в магазина си, изключих осветлението и се подготвях да си отида у дома. Днес имах два урока по цигулка и бяха трудни. Мислих, че ще бъде по-лесно да преподавам, отколкото бе в действителност. И определено трябваше да направя някои промени в методите си. И честно, може би сърцето ми просто не беше при тях.

Беше 16:55, когато телефонът ми звънна. Не разпознах номера, но въпреки това отговорих:

— Здравейте.

— Да, опитвам се да се свържа с Никол Рийз.

— Аз съм.

— Здравейте, аз съм Анджела, главната сестра на доктор Морис.

Сърцето ми се качи в гърлото.

— Здравейте — успях да кажа аз.

— Резултатите пристигнаха от теста на околоплодната течност.

Сдържах дъха си, сърцето ми заби по-бързо и аз притиснах ръка към корема си. Моля те, нека той да е добре. Моля те. Моля те. Моля те.

— Доктор Морис мислеше да ви се обади, но имаше раждане и ме помоли аз да го направя. Тя искаше да имаме резултатите, колкото е възможно по-скоро.

Преглътнах силно.

— Да, добре.

Вдишах дълбоко, подготвяйки себе си за най-лошия сценарий.

— Всичко се върна отрицателно — каза тя, сякаш бе най-обикновено нещо.

Освобождавайки дъха си, цялото напрежение, които бях изпитвала през изминалите дни, се освободи от мен. Той е добре. Синът ни е добре. Внезапно започнах да ридая, тресях се от облекчение, докато сълзите се стичаха надолу по зачервените ми бузи.

— Добре ли сте? — попита сестрата от другата страна на линията.

— Да — полуизплаках, полузасмях се аз. — Много съм добре. Благодаря ви много.

Тя ми напомни датата за следващото посещение и се разделихме. Сядайки долу, потрих корема си и казах:

— Благодаря ти, малко момченце. Обичам те толкова много. Всичко е наред.

Отпуснах се назад, а сърцето ме болеше от толкова щастие. Никога не съм била толкова изплашена в живота си… никога. А като се замисля, считах деня, в който разбрах, че съм бременна, за най-плашещия ден в живота ми. Нищо не можеше да се сравни с това. Освободих една дълга въздишка.

— Сега трябва да кажем на татко.

Тази сутрин Паркър ми каза, че тази вечер ще работи до късно, но не можех да изчакам да му кажа и исках да го направя лично. Скочих от стола и заключих. Усмивката ми беше широка цял километър и се качих в Експедишъна на Дирк, който все още беше при мен, и се насочих към офиса на Паркър. Наистина исках да го върна и/или да използвам колата на Паркър, или да си купя кола втора ръка за себе си.

Оставяйки радиото изключено, започнах сама да си тананикам. Започнах да чувствам бедните си бузи изтръпнали; усмихвах се дяволски силно. Бях почти на половината път, когато започна да вали, а това направи чистачките да работят извънредно. Включих аварийните и продължих бавно надолу по улицата.

— Хайде, хайде — шепнех аз, като песнопение, мотивирайки дъжда да спре. Нищо нямаше да ме спре да отида до Паркър. Не дори и когато усетих въодушевление, като никога преди. Бях на няколко пресечки оттам, когато колата започна да се задавя.

— Кучи син — изстенах, докато се опитвах да паркирам автомобила.

Това получавах, когато карах кола назаем. Обръщайки глава към задната седалка, започнах да се оглеждам за чадър, пончо или, по дяволите, пластмасова торба. Нищо. По дяволите. Бързо откопчах колана си и се преместих отзад. Той трябваше да има нещо, което да използвам. Огледах втория ред седалки и тогава третия. Разбира се той нямаше чадър или нещо друго. Единственото, което открих е стар презерватив затиснах дълбоко в задния ъгъл.

— Отвратително — промърморих, докато се връщах отпред, и свалих страничното стъкло. Дъждът продължаваше да се изсипва върху автомобила. Едно време щях да се завайкам и вероятно да се откажа. Но вече не. Майната му, това е просто дъжд, а офисът на Паркър е само на три пресечки оттук, затова реших да изляза. За минути дъждът ме намокри, докато бързах надолу по тротоара, избърсвайки лицето си, докато вървях. За времето, докато стигна до сградата, и улових отражението си прозореца на лобито, изглеждах като мокро куче. Боже, изглеждах по-зле от пияната Джен, след дълга нощ при Ърл. Докато се качвах нагоре с асансьора, се опитах да пригладя косата си, колкото можех. Знаех, че изглеждам ужасно, но не ми пукаше. Бях толкова ентусиазирана да кажа на Паркър, че бебето е здраво, че нищо друго нямаше значение.

Когато излязох от асансьора, офисът беше тих като последния път, когато бях тук. Вървях надолу по коридора и видях светлината изпод офиса на Паркър, точно когато Лиан влезе и затвори вратата. Веждите ми се свъсиха, приближавайки вратата, чудейки се, защо тя искаше да я затвори. Доколкото можех да видя тук нямаше никого другиго. Опитах се да не си вадя заключения, но когато чух гласа на Паркър да се повишава и… да става гневен, определено гневен… стиснах юмруци.

— Не съм заинтересован — каза Паркър. — Какво, по дяволите, не ти е наред? Спри да откопчаваш блузата си.

Сърцето ми ускори ритъма си и устата ми увисна, когато чух думите му. И осъзнах, че ако не вляза навреме, тя вероятно щеше да му представи с това темпо стриптийз шоу. Жената работеше за Паркър от кратко време, знаеше, че е обвързан, и все още изпитваше нужда да се съблече заради него. Тази мръсна малка курва. Щях да я сритам…

— Но аз помислих…

— Не ми пука какво си помислила — прекъсна я Паркър. — Трябва да се обърнеш и веднага да излезеш през тази врата — каза той, а гласът му бе стегнат от гняв.

— Виждам начина, по който ме наблюдаваш — заспори Лиан.

Да не би току-що тя не измърка?

— Не те наблюдавам. Всъщност правя така, че изобщо да не те поглеждам. Отвори вратата и излизай. Веднага!

Секунда по-късно вратата се отвори и Лиан излезе, закопчавайки тънката си блуза и промърморвайки задник. Когато осъзна, че съм там, спря, очите й се разшириха, устата й се присви и се изви в ъгълчетата в лъжлива усмивка. Кучката имаше самообладание.

— О, здрасти — поздрави тя. — Приятно ми е да те видя. Ники, нали?

— Ники — извика Паркър, а тонът му бе почти задъхан, докато заобикаляше бюрото, но аз повдигнах ръка, спирайки го.

Усмихнах се на Лиан с най-хубавата си усмивка, тази, която използвах да заслепя многото съдии в моите конкурсни дни.

— Ще ти дам две секунди, за да махнеш мършавия си задник от кабинета му и от лицето ми — успях да кажа през стиснати зъби.

Усмивката й се разпадна и тя си пое рязко дъх.

— Научи разликата, от когато си желана, и кога не си. — Отново се усмихнах, приближавайки се към нея. — Доближи се отново до него, предизвикай го отново и ще те размажа.

Да, красивата кралица можеше също така да бъде и гангстер. Паркър беше мой и тя дяволски добре знаеше това. Тя мина покрай мен, грабна чантата си от бюрото и се изниза по коридора. Може и да бе курва, но най-малкото бе умна курва.

Присвих очите си, наблюдавайки я как си тръгва, и след това се обърнах на петите си, влязох в кабинета му и затворих вратата зад себе си.

— Скъпа… — започна той.

— Млъквай, Паркър — гракнах аз, а главата му се отметна назад.

— Нищо не съм направил — отговори той, пренебрегвайки предупреждението ми. Ноздрите му пламтяха, докато продължаваше да се защитава. — Тя тръгна към мен.

Събличайки мокрото си палто, го оставих да падне на пода и тръгнах към него. Тялото ми се удари в него, докато устата ми се заключваше с неговата. Целунах го силно и страстно. В началото той бе леко слисан и му отне секунда, за да възстанови дишането си, но след това се включи заедно с мен. Повдигайки ме, той ме постави на ъгъла на бюрото си, пръстите му се заровиха в мократа ми коса. Докато се целувахме, изстенах срещу устните му и откопчах колана му, а той се отдръпна назад.

— Вярваш ли ми? — Той дишаше тежко.

— Да, вярвам ти. Чух какво каза. Но дори и да не бях, щях да ти повярвам, Паркър. Знам, че ме обичаш.

Тъмните му очи минаха през лицето ми, палците му погалиха скулите му.

— Дяволски красива — прошепна той, преди да захапе долната ми устна внимателно със зъбите си. Той се отдръпна и вгледа в мен. Когато издърпа ризата ми над главата не можех да не увия ръце около себе си. Коремът ми определено беше по-голям. Беше прекалено очевидно, че съм бременна, и дори вълнението ми заради бебето, и дори и да знаех, че Паркър ме обичаше, все още се стеснявах.

— Спри с това — нареди ми той, докато внимателно отместваше ръцете ми.

— Просто не се чувствам много секси — признах, докато поглеждах към вратата, откъдето излезе злата пръчка. — Обута съм в дънки с плат за корема, за Бога.

Той се пресегна за брадичката ми и използвайки пръста си, завъртя лицето ми към него. Погледът му гореше и бузите ми се изчервиха, докато той нежно притисна корема ми с двете си ръце и се усмихна.

— Нямам търпение да те видя по-голяма. Не мога да обясня защо толкова ме привлича мисълта, че детето ми расте вътре в теб, но, по дяволите… така е. Нямаш представа колко ме привличаш, Ники Рийз.

Протегнах се и прокарах пръсти през косата си, сърцето ми се изду от обожанието към този мъж, който ме караше да се чувствам толкова адски специална.

— Имам някои добри новини.

— Така ли? — попита той, докато се пресягаше зад мен и откопча сутиена ми, тежките ми гърди паднаха освободени. Ръката му намери едната и я стисна, докато се навеждаше надолу, засмуквайки твърдото връхче в устата му. — Дяволски обичам тези гърди — промърмори той.

Гърбът ми се изви и главата ми се отпусна назад, когато чувството запали огън в ядрото ми.

— Бебето — успях да кажа. — Резултатите от теста са готови.

Главата му се повдигна и тъмните му очи срещнаха моите, страхът лумна в тях, докато се изправяше.

— Какво казват?

— Той е добре. Той ще бъде добре.

Усмихнах се, докато сълзи изпълваха очите ми. Паркър отстъпи и потри носа си, стискайки очите си. Знаех, че е изплашен, точно както и аз, но виждайки реакцията му, виждайки колко е завладян от знанието, че бебето е наред, нещо ме удари. Той е бил силен заради мен; преструвал се е, знаейки, че един от нас трябва да остане силен. Ако не беше тук, насилвайки ме да бъда заета, разсейвайки ме, щях да прекарам седмицата в леглото, болна от страх и притеснение. Но той ме задържа.

Той падна на колене, лицето му бе на равнището на корема ми, сложи отново двете си ръце от двете страни и го целуна нежно.

— Благодаря ти — прошепна той, но не бях сигурна дали говореше на мен, на бебето или на Бог.

— Той е добре, Паркър — плачех аз.

Когато той погледна нагоре, очите му бяха изпълнени с облекчение.

— Не мисля, че някога в живота си съм бил по-щастлив. Детето ни е на път… той е здрав. И ти си полугола върху бюрото ми. Би ли могъл животът да е по-идеален?

Усмихнах се и попих под очите си.

— Не мисля — ухилих се аз.

Изражението му застина.

— Какво? — попитах нервно.

Изправяйки се, той обхвана лицето ми с ръцете си.

— Омъжи се за мен.

Очите ми се разшириха.

— Какво?

— Омъжи се за мен. Знам, че са минали само няколко месеца, но начинът, по който те чувствам… обичам те. Наистина. Ти. Ти си мечтата ми, Ники.

Сърцето ми заби лудо. Не сме заедно от много време. И никога, дори и за милион години, не съм си представяла, че ще ми бъде предложено, полугола и бременна върху бюрото на приятеля ми. Но мисълта да кажа не я усещах погрешна, защото толкова силно исках да кажа да. Обичах този мъж.

— Да — прошепнах.

— Да? — попита той.

— Да — леко потвърдих.

Той поклати глава, докато той обхващаше лицето ми по-стегнато, и се навеждаше по-близо.

— Дяволски красива — каза той.

И тогава атакува. Повдигна ме и ме обърна така, че да съм с лице към бюрото. След като носех дънки за бременни, те бяха лесни за сваляне и той бързо го направи, заедно с бикините ми. Чух звука от падането на колана му върху пода, последвано от сваляне на ципа на панталоните и след това беше в мен. Челото ми се притисна към бюрото, докато стенех от удоволствие, а твърдият му пенис ме изпълваше. Тялото ми лежеше върху гърба ми, ръцете му ме бяха обхванали, докато той се плъзгаше в мен. Бях толкова близо до това да свърша, когато той спря и излезе. Погледнах към него и го видях да сваля обувките си, и след това панталоните и боксерите, преди да отиде до кожения диван до стената. Когато седна откопча и ризата си.

— Свали дънките си, Никол — изкомандва той.

Устата ми пресъхна, докато го гледах, той отвори ризата си, разкривайки гърдите и очертания си корем, а пенисът му бе твърд и напълно изправен. Изглеждаше дяволски секси, очаквайки ме да отида до дивана. Свалих дънките и обувките си, вървейки към него.

— Спри — нареди ми той. — Нека те огледам.

Тялото ми изобщо не беше като онзи първи път, когато бяхме заедно, и дори и тогава се срамувах, когато ме оглеждаше. Сега бе по-лошо, но знаех, че това е само в главата ми. Паркър обичаше да ме гледа, затова го оставих.

— Докосни гърдите си — изиска той, докато ръката му обхвана пениса и започна бавно да го гали. Устните ми се разтвориха, ръцете ми намериха гърдите и стиснаха чувствителните ми зърна. По дяволите, той изглеждаше дяволски секси, докато се докосваше. Влагата изби между краката ми, почти капейки от мен; бях толкова възбудена.

— Моля те, Паркър — умолявах аз. — Толкова съм влажна.

Той изръмжа и започна да се гали по-бързо.

— Бъди търпелива, красавице. Докосни се долу.

Ръката ми се спусна надолу и вкарах пръсти в себе си, дишането ми се накъса, докато пръстите ми влизаха и излизаха. Захапвайки устни, се опитах да сдържа хленча си, който отчаяно исках да освободя. Агония и екстаз контролираха движенията ми и движех пръстите си по-силно и дълбоко.

— Това е моето момиче — окуражи ме той. — Ти си толкова шибано секси.

Той ме наблюдаваше, напрегнато, казвайки ми да забавя и да хвана зърната си, докато се самозадоволявам. Следвах всяка негова заповед, желаейки докосването ми да се доближи до това, което той ми правеше. Бях толкова готова, че щях да свърша само от начина, по който ме гледаше, очите му ме чукаха от главата до петите със своя решителен поглед.

— Спри и ела тук.

Отидох до него с треперещи крака, той хвана китката ми, повдигна ръката ми към устата си и изсмука възбудата от пръстите ми, топлият му език се завъртя около всеки пръст, уверявайки се, че е взел всичко.

— Вкусът ти е дяволски добър, скъпа — изръмжа той. Изражението му бе сериозно, почти стоическо, когато погледна към мен. Беше ми трудно да обясня това, което виждах. Изглеждаше гневен, но по един добър начин. Сякаш ме искаше толкова силно или толкова е възбуден, че е бесен. Бе дяволски секси. — Обкрачи ме и ме вкарай в себе си, Никол.

Тялото ми трепереше, докато се настанявах върху него. Коремът ме бе като малък буфер между нас, но не мисля, че ще бъде за дълго време. Паркър мислеше, че е секси. Само това имаше значение. Бавно приех пениса му в себе си, стенейки, когато той тласна бедрата си, напълно намъквайки себе си в мен.

— Това е моята принцеса — промърмори той, докато ръцете му разтриваха гърба ми. Преди мразех да ме нарича принцеса. Мислих, че ми се присмиваше. Мислих, че ми се подиграваше. Но вече не мислих по този начин. Сега знаех, че той се държи сладко, любящо. Косата ми се изсипа свободно върху гърдите ми, студените, влажни пипала охладиха загрятата ми кожа. Устата му отново намери зърната ми, докато се движих нагоре и надолу. Паркър не ме пришпорваше… правехме го бавно. Болезнено бавно. И докато бе леко и красиво, той стискаше плътта ми, захапваше ме навсякъде: врата, ръцете, гърдите. Предизвикваше точното количество болка. По някакъв начин го правеше едновременно грубо и внимателно. Винаги идеално.

И когато и двамата свършихме, и изтощени лежахме върху дивана взаимно в ръцете си, се почувствах в най-голяма безопасност и най-щастлива, отколкото някога съм била през целия си живот.

— Нека се омъжим на Деня на благодарността — предложи Паркър, а гласът му бе приглушен, докато устните му танцуваха върху кожата ми.

— Звучи идеално — промърморих сънливо.